Най-големите спортисти, които се оттеглиха през 2012 година

Изминалата 2012-та година бе изпълнена със спортни събития и остави зад себе си много емоции и страсти. Тя остави зад себе си и редица знаменити кариери. Мнозина легендарни спортисти приключиха с активния спорт, оставяйки дълбока диря в историята със своите постижения. Ето и най-известните от тях:

Майкъл Фелпс, Плувни спортове. 2012-та година бе белязана от Олимпиадата в Лондон. Олимпиадата от своя страна бе белязана от феноменалното представяне на превърналия се в жива легенда Майкъл Фелпс. Американецът влезе в историята като спортистът с най-много златни медали на олимпийски игри. Той приключи участието си в Лондон с 4 златни медала и два сребърни, с които събра 18 златни и общо 22 медала от олимпийски игри. С това той изпревари досегашната рекордьорка - гимнастичката Лариса Латинина, която имаше 9 златни медала и общо 18 отличия.

Михаел Шумахер, Формула 1. 7-кратният световен шампион във Формула 1 окончателно сложи край на спортната си кариера. Преди три години той изненадващо се завърна в спорта, като се присъедини към отбора на бившия си шеф във Ферари Рос Браун. Очакванията бяха, че в Мерцедес Шуми отново ще има шампионски тим около себе си, но това не се случи. За изминалите три сезона той се качи само веднъж на подиума, без да спечели нито една победа. В края на този сезон той обяви, че няма да продължи кариерата си във Формула 1, като добави, че е малко вероятно да се състезава в каквито и да било други моторни спортове.

Кейси Стоунър, Мото ГП. За да продължим с моторните спортове, сме длъжни да отбележим и двукратния световен шампион по мотоциклетизъм в Мото ГП - Кейси Стоунър. Австралиецът спечели титлите през 2007 с Дукати и 2011 година с Репсол Хонда.

Макс Биаджи, Мото ГП и Супербайк. Все още на вълна мотициклетизъм, трябва да споменем и харизматичният италианец Макс Биаджи. Лудият Макс така и не спечели титла в Мото ГП, като на три пъти завърши на второ място. През 2007 година той премина в Супербайк и през 2010-та година спечели титлата. Най-голямото отличие на Биаджи вероятно е прословутата манекенка Наоми Кемпбъл, за която се спекулира, че му е била интимна приятелка.

Анди Родик, Тенис. Тоталната доминация на четворката Федерер, Надал, Джокович и Анди Мъри засенчи представянето на повечето други тенисисти. Затова сякаш малко в миманса остана новината, че Анди Родик приключва с активната си кариера.  Той обаче бе последният Номер 1, преди тронът да бъде узурпиран от Маестрото от Базел. През 2003-та година Родик се превърна в най-младия американец, който се изкачва до първото място в ранглистата. От тогава насам той е и единственият американец, печелил турнир от Голям Шлем на сингъл.

Ким Клайстърс, Тенис. Подобно на Шумахер, това е повторно оттегляне от спорта и за Мама Ким. Белгийката стана номер 1 през 2003 година и спечели две титли от Големия Шлем.  През 2007 година тя се оттегли от спорта, а малко след това роди момиченце. През 2009 година обаче Клайстър изненадващо се завърна в спорта. Едва в третия си турнир след завръщането тя спечели Ю Ес Опън. През 2010-та година тя защити титлата си в САЩ, което бе 4-та и титла в големия шлем. Именно на Флашинг Медоус Клайстърс изигра последния си официален мач тази година, губейки от 18-годишната Лаура Робсон.

Рони О'Съливан, Снукър. 2012-та вероятно ще е последна и за най-енигматичния състезател в снукъра. През кариерата си Рони О'Съливан остана известен с периодичната му загуба на мотивация и интерес към спорта. В средата на годината той имаше противоречие с шефовете на световната федерация и отказваше да подпише договора си за участие. Все пак той го направи малко по-късно, но на 6 ноември обяви, че се оттегля от участие от всички турнири. Ракетата остава като един от най-атрактивните играчи с най-много фенове. В кариерата си той спечели на 4 пъти световната титла.

Андрий Шевченко, Футбол: Симпатичния украинец обяви прекратяването на спортната си кариера в средата на лятото, за да започне да се занимава с политика. Той направи това, сбогувайки се по емоционален начин с националния отбор на Украйна, където вкара два гола за победата с 2:1 срещу Швеция на европейското първенство. Преди това Шева направи име с фланелката на Милан, с който спечели Златната Топка през 2004-та година. След това обаче той премина в Челси, където не успя да се представи на очакваното ниво. През тази есен Шевченко получи предложение да стане старши треньор на националния отбор на Украйна, но той отказа.

Филипо Индзаги, Футбол: Още един емблематичен футболист на "росонерите". Супер Пипо бе един от многото ветерани, които напуснаха Милан в края на миналия сезон. За разлика от Зеедорф, Неста и Гатузо, които преминаха в по-малки първенства, Индзаги реши окончателно да приключи с футбола. Преди това Индзаги бе звезда и на Ювентус, като общо с двата италиански гранда той успя да наниже 70-гола в Шампионската Лига, което му отрежда второ място във вечната ранглиста, зад Раул. Индзаги има общо две титли в Шампионската Лига, а през 2006 година стана световен шампион с Италия.

Михаел Балак, Футбол: За разлика от горните си двама колеги, Михаел Балак не можа да се сбогува с футбола по много тържествен начин. Бившият германски капитан се скара с колегите си както в националния отбор, така и в Байер Леверкузен. Така първо му бе отнета капитанската лента в Бундестима, след това той остана извън отбора. В Леверкузен пък тимът не му предложи нов договор след края на миналия сезон и след като през лятото Балак не успя да си намери нов отбор, през есента обяви края на кариерата си. В нея той спечели общо 4 титли на Германия с Кайзерслаутерн и Байерн, както и една титла на Англия с Челси.

Йордан Йовчев, Спортна Гимнастика. И накрая, но в никакъв случай не на последно място, трябва да отдадем заслуженото и на Йордан Йовчев. Малкият на ръст, но голям по характер българин приключи невероятната си кариера в края на тази есен. Кулминацията бе на Олимпиадата в Лондон, където Данчо успя да стигне до финала на халки. И макар този път да не успя да се пребори с фаворитите, това в никакъв случай не попречи да разплаче от умиление всички в България и да се превърне в един от малкото ни спортисти в Лондон, които ни накараха да се гордеем. Преди това върхът в кариерата на Йовчев бе през олимпиадата в Атина през 2004-та година, където скандално съдийство го лиши от заслужен златен медал на халки и той трябваше да се задоволи само със сребро. Заедно с него той добави и бронз на земя. Четири години по-рано в Сидни той вече имаше вече два бронзови медала, също на земя и на халки.