Годината, в която ЦСКА докосна титлата, но остана с калъфките

В отбора на ЦСКА никога не е скучно. И през изминалата 2012 година и началото на 2013 година собственици, управници, треньори и играчи на "армейците" се постараха да вдигнат достатъчно шум около себе си.

В "Борисовата градина" изпратиха последните месеци с допинг скандал, с треньорски смени, с директроска смяна, с бунтове на феновете, с изпусната титла, с отпадане от Септември Симитли за Купата, с невероятен резил в Европа, с бленувана продажба на клуба и с четвърто място в класирането през зимата.

За всяко нещо си има причина и срамната за ЦСКА 2012 година не прави изключение.

Годината за ЦСКА започна повече от трагично. "Армията" се раздираше от проблеми, скандали, стачки, допинг афери и какво ли още не. БФС пък не спираше да "реже месо" от "армейците", както се изказа тогава Стойчо Младенов.

Така съвсем резонно дойде шампионатната загуба от Черноморец Бургас, която наложи смяната на Димитър Пенев със Стойчо, а на Дуци Симонович му бе показана вратата. ЦСКА обаче се мобилизира, когато бе в центъра на невъобразима каша и за всеобща изненада зареди победа след победа и поведе убедително в първенството.

Истината за пролетните мачове на ЦСКА бе, че "армейците" тогава не играеха красиво и не блестяха с особени футболни достойнства, но пък радваха феновете си с победи и водеха в класирането с осем точки пред Лудогорец.

Нямаше и как да се изисква някакъв суперфутбол от онзи състав на червените през пролетта, защото той бе крайно ограничен, лимитиран и меко казано биткаджийски, а всеки мач на ЦСКА бе едно блъскане, едно тичане, една битка, една война.

Червените водеха в първенството, феновете се радваха и така с лека ръка бе прието срамното отпадане от Септември Симитли за Купата на България. Приказката за армейците обаче свърши през месец май, когато те регистрираха три загуби в последните пет мача и изпуснаха титла, която докосваха.

Така вместо трофей, ЦСКА остана с калъфките и то в последната среща от първенството. Това негативно развитие на шампионата тотално разнебити и без това горещата обстановка на "Армията". Сезоните през 2012 година се меняха, но проблемите в ЦСКА бяха вечни и се задълбочиха още повече през лятото.

Тогава дори и на най-върлите цесекари стана ясно, че нещо в клуба се е променило необратимо и то в отрицателна посока. Медии, фенове и "червени" легенди посочиха виновните - собствениците Митко Борисов и Иво Иванов. "Титан"-ите се излагаха постоянно и като цяло не взеха едно вярно решение по време на цялата календарна година.

Всъщност агонията на ЦСКА не трябва да се отъждествява само с последните няколко месеца и година. Тя е резултат от един много дълъг процес. Задругата на "Армията" се руши от години, а "Титан" няма никаква идея за решаване на кризата и излизане от негативната ситуация. С приказки се видя, че не става, иначе в ЦСКА да са световни шампиони.

Така логично се заговори за продажба на клуба, но инициативата "ЦСКА-Възраждане" се изпари бързо, бързо и собствеността на червените си остана в ръцете на "Титан", но провалите и издънките на армейците тепърва предстояха.

Дойде време за евротурнирите, ЦСКА се падна да играе с Мура за Лига Европа и записа най-срамната страница във футболната си история. Червените се измъчиха срещу Мура, играха слабо и сиво, неуверено и семпло, без никаква мисъл, изненада и творчество, което доведе до отпадане и резил.

В първенството пък се заредиха още по-трагични мачове, загуби и в един момент ЦСКА се намираше в дъното на класирането. На „Армията“ батакът бе пълен, а бившите висаджии Борисов и Иванов показваха само словесни еквилибристики, но не и генерални дела.

„Титан“ назначиха Георги Илиев-Майкъла за изпълнителен директор и се започна с гръмките обещания. Майкъла до този момент ще се запомни само с празните си приказки и с постоянните си изяви по медиите, но не и с нещо генерално и смислено.

Победата във Вечното дерби пък закрепи мястото на Стойчо Младенов начело на клуба, но след това се получиха нови издънки в шампионата и в края на есенното класиране ЦСКА остана на незавидното за клуба четвърто място.

Това пък вече преля чашата на търпението на „Титан“ и босовете логично посочиха вратата на Стойчо в началото на тази година, а той за пореден път обяви, че ще съди ЦСКА. За треньор пък отново бе назначен Миодраг Йешич, който обеща да обедини всички в юмрук и армейците отново да стигнат висините. От отбора пък си тръгна скандално легендата Тодор Янчев, като така и не стана ясно каква е причината.

През изминалата 2012 година не бе направено и нищо с наболелите въпроси за ДЮШ на клуба. Моментните факти за школата на ЦСКА са зловещи. Те крещят - за последните години няма нито един червен юноша, утвърдил се първо в представителния тим и след това в националния отбор, базата на "Червено знаме" пък отдавна е разрушена.

Именно от школата идват голяма част от проблемите на ЦСКА, тя е пълна трагедия. В момента образът на ДЮШ е трагикомичен. Явно конкретните задачи във футбола още не са им ясни на Борисов и Иванов. Явно са мислели едно и впоследствие са разбрали, че в този спорт нещата са съвсем различни от техните си бизнес дела.

"Титаните" са на светлинни години назад в превръщането на футбола в бизнес. Естествено, всичко започва от добрия имидж, а Борисов и Иванов го нямат. Притеснително обаче е, че ЦСКА на "Титан" вече четири години остава без шампионската титла, а това не се харесва на истинските "армейци". В момента ЦСКА има нужда от действия и то генерални.

В ЦСКА постоянно се говори, че няма пари и не се плащат заплати. Играчите постоянно мърморят, шефове и треньори мънкат, а феновете бойкотират. Истината е, че така няма как да стане. Необходими на първо време са разумните инвестиции.

После идва работата на треньорите и играчите. Логичното продължение са успехите и титлите, те просто не могат да избягат и ЦСКА отново ще се върне там, където му е мястото – на върха.

Още спортни анализи и коментари четете в Gol.bg