Приказна година

Преди близо година и половина футболистите, ръководителите и феновете на Байерн Мюнхен бяха може би най-нещастните в света. Баварците изпуснаха аванс от осем точки пред Борусия Дортмунд и в края останаха на точно толкова зад "жълто-черните" в борбата за титлата. За капак Дортмунд вкара пет гола на Байерн във финала за Купата на Германия.

Най-голямото разочарование за баварците тогава дойде във финала на Шампионската лига. На своя стадион "Алианц Арена" германският отбор надигра Челси и заслужаваше трофея, но с него си тръгнаха Дидие Дрогба и "сините" от Лондон.

Постепенно Байерн се превръщаше в неудачник №1 на футболна Европа. Два поредни сезона без трофей. Два загубени финала в ШЛ в рамките на 24 месеца. Пет загубени финала в турнира (изравнен негативен рекорд). Пет поредни загуби във всички турнири от Борусия Дортмунд.

Момчетата на Юп Хайнкес изглеждаха сринати психически, повечето от тях плакаха като малки деца след драматичната загуба с дузпи срещу Челси. Сълзи в очите имаше и при шефовете Кале Румениге и Ули Хьонес. В Мюнхен бе настанал "апокалипсис".

Едва ли някой очакваше следващият сезон да бъде успешен. Той обаче се оказа нещо повече от това. Той бе най-успешният в историята на клуба. Преди началото му в Мюнхен похарчиха над 67 милиона евро за нови футболисти, а Матиас Замер бе назначен за спортен директор.

През месец май тази година Байерн най-после сложи край на доминацията на Дортмунд в Бундеслигата, печелейки титлата с 25 точки преднина. Баварците удариха Борусия както във финала на Шампионската лига, така и за купата на Германия. За първи път в историята си мюнхенци спечелиха требъл. През август Байерн си върна частично на Челси, като измъкна Суперкупата на Европа с дузпи.

От новия сезон в Мюнхен бяха взети техничарите Тиаго Алкантара и Марио Гьотце, а новият треньорът Пеп Гуардиола направи тима още по-непредсказуем и доминиращ над противниците. От европейски колос Байерн стана истинско страшилище. В събота тимът спечели своя пети трофей, надвивайки Раджа на финала на световното клубно първенство. Това бе и юбилейна победа №50 за Байерн през 2013 година.

Дългата и качествена резервна скамейка вече успява да компенсира честите контузии в отбора, където борбата за титулярно място е ожесточена. Как обаче петкратният европейски шампион претърпя такава метаморфоза за толкова кратко време? Как най-тъжният сезон в историята на клуба бе последван от най-успешния, от най-сладкия, от най-незабравимия такъв?

Основната разлика може да се намери в резервите на отбора тогава и сега. Преди идването на Хави Мартинес баварците бяха твърде зависими от Бастиан Швайнщайгер в средата на терена. Сега отборът има не само тях двамата, но и дребосъците с въображение Тиаго и Гьотце, които са едни от най-големите таланти в света и често могат да решат даден мач с гениално хрумване.

Данте осигури стабилност в центъра на защитата, като една от силните му страни е доброто изнасяне на топката. Ариен Робен не получи нито една контузия през пролетта и бе в отлична форма, а Марио Манджукич отваря пространства и за двете крила. Освен повече креативност, мюнхенци притежават и по-голям физически ресурс.

Пристигането на Гуардиола накара дори звезди като Рибери и Робен да започнат от нулата и да се хвърлят здраво в тренировките, за да не загубят местата си в отбора. Добре смазаната баварска машина свикна със стила на игра на Борусия и през ноември "жълто-черните" бяха разпилени с класическото 3:0 насред Дортмунд. Първият гол бе дело на Гьотце, който често тормозеше Байерн, докато играеше на стадион "Сигнал Идуна Парк".

Не бива да забравяме и Матиас Замер. Макар и "само" спортен директор, болезненият перфекционист Замер държеше будни играчите и често се изказваше остро пред медиите за играта на отбора, дори след победа. Още като активен футболист носителят на "Златната топка" за 1996 година е критикувал съотборниците си след успешен мач. За Матиас не е достатъчно да побеждаваш, а да смачкаш противника. Да го накараш да се плаши от теб преди следващата среща.

Най-голямата заслуга обаче си остава на Юп Хайнкес. Натрупал познания и опит във футбола, специалистът е един от най-големите психолози в професията. Постигнал близост с играчите си, той спечели доверието им и им даде възможността да се забавляват, като успоредно с това продължи да изстисква максимума от тях. Не случайно повечето от футболистите го наричаха "Татко Юп".

В Байерн постигнаха хармония преди всичко в съблекалнята, която пренесоха и на терена. Всяка нова победа даваше на отбора по-голямо самочувствие. Усмивките не слизаха от лицата на футболисти и треньори. Мъката от май 2012 бе изкоренена. Започна да никне още по-силен копнеж. Постепенно баварската машина набра такава скорост, че нямаше кой да я спре. Нито Ювентус, нито Барселона, нито Дортмунд на финала в ШЛ.

Казват, че човек може да оцени нещо едва тогава, когато го загуби. Преди година и половина в Байерн загуби всички възможни титли. Заслуженият триумф през лятото бе оценен, защото всичко, което бе спечелено, само няколко месеца преди това бе загубено. Всичко. Наистина всичко, дори мечтите.

Съдбата целуна Байерн веднага след като му зашлеви най-звучния шамар. Дори в този триумф на баварците имаше следи от болката, изпитана по-рано. Като един гладиатор, който е оцелял в кървавата битка на арената, но белезите от раните винаги ще му шепнат как е постигнал триумфа си. Също както Франк Рибери не иска да заличи белезите по лицето си, защото му напомнят откъде е тръгнал и каква е цената на победата.

Байерн покори всички възможни върхове през тази година, започвайки от нищото и спечелвайки най-важната си битка. Битката срещу собствените си страхове, че може да последва ново болезнено разочарование. А всеки, който има куража да пребори страха и да се изправи на крака, забърсвайки сълзите си, заслужава да плаче от радост. Заслужава да изживее истинска и незабравима приказка. Байерн написа своята. И то каква...

Друми Георгиев, Gol.bg