Тайните на топката за Световното първенство

Официалната футболна топка на Световното първенство по футбол в Бразилия, което се открива след по-малко от месец, ще бъде една от най-големите звезди на Мондиала. За нея ще се говори почти толкова, колкото за Меси и Роналдо. Тя ще е това, което е четката за художниците.

Топката се казва Бразука и е 12-ата произведена от германската компания "Адидас" за Световното първенство по футбол, разказва БиБиСи. Тяхна беше и критикуваната "Джабулани", официалната топка на първенството през 2010 г. в Южна Африка. Според вратаря на Италия Джанлуиджи Буфон траекторията на "Джабулани" е непредвидима, a бразилският нападател Луис Фабиано я нарече дори "свръхестествена".

От "Адидас" твърдят, че новата топка е значително подобрена. „Направихме обширен анализ на траекторията и пътя на топката и резултатите показаха, че пътят е предсказуем и постоянен, отклонения почти не се наблюдават“, каза Матиас Мекинг, мениджър в компанията.

Експерти по аеродинамика посочват три важни фактора, които ще повлияят на поведението на "Бразука". „Най-важното при топката ще бъде нейната грапавост“, обобщава д-р Раби Мехта от НАСА. От нея зависи най-високата скорост, която може да развие топката.

Д-р Мехта обяснява, че когато една сравнително гладка топка с шевове лети във въздуха, без да се върти, въздушният поток около топката си взаимодейства с шевовете и пътят на топката се отклонява. Когато топката се завърти, се получава ефектът на Магнус, който позволява топката да опише парабола. По този начин могат да се получат онези красиви голове от преки свободни удари, при които топката заобикаля стената от футболисти и въпреки това влиза в мрежата. И ако една топка е правилно конструирана, ще може траекторията й да позволи този гол на Меси, при който той всъщност се намира зад вратата, да се случи:

Проблемът при "Джабулани" беше именно в гладката й повърхност, непозволяваща въртенето. Това при "Бразука" е променено. При старите топки, традиционно ушити с 32 панела, скоростта, при която топката спира да се върти, е 48 км/ч. Колкото по-гладка е една топка, толкова по-висока скорост е нужна, за да спре да се върти. Затова и Буфон, като вратар, определя траекторията като непредсказуема. При една и съща сила, с която се рита топката, в зависимост от грапавостта на топката, тя се движи по различен начин. Обичайната скорост, която топката развива, когато е изритана от професионален футболист, е между 80 и 90 км/ч.

"Бразука" е значително по-грапава от предшественика си. Освен че траекторията ще се нормализира, значително ще се подобри сцеплението между обувката и топката. Топката има шест термично свързани с формата на перки панели, което е с два по-малко от на "Джабулани". От "Адидас" твърдят, че това ще даде на топката аеродинамична точност и стабилен полет. Дълбочината на релефа също е повишена – от 0,48 мм на предишната до 1,56 мм при "Бразука". Общата дължина на материала, с който е ушита "Бразука", е 327 см, а при "Джабулани" тя е едва 203 см. Тези параметри правят новата топка да се доближава повече до традиционните топки за футбол. Това се доказва и в аеродинамичния тунел на НАСА, където се тестват топките.