Пир по време на чума

ПФК Левски отбеляза своя 100-годишен юбилей с победа срещу Лацио на националния стадион "Васил Левски". Зад тържествената еуфория саркастично намига един от най-тъжните сезони в новата история на "сините". Истински пиянски пир по време на чума.

Имат ли юбилеите съществена стойност, когато няма пресен повод за празнуване? Тогава възрастта на отбора не носи нито слава, нито предимство. Тя е просто една незначителна подробност, една суха и ненужна статистика. Отбелязването на юбилеите е в реда на нещата. Но систематичното акцентиране върху ЕГН-то на клуба е опит за избиване на комплекси, за избягване на проблемите.

Далеч по-важно е ДНК-то. То носи повод за гордост, а не свещичките върху кисело-солената торта. Бих уточнил и какви свещички заслужават ръководителите на стадион "Георги Аспарухов" в момента, но навярно сами се досещате.
Постигнатите резултати, стилът на игра, почеркът на треньора, волята на футболистите, техническите им способности, победите над най-големия дразнител. Ето с това би трябвало да могат да се похвалят доскорошните вицешампиони, които замениха калъфките от миналата година с "гръмко" пето място.

Навръх 100-годишнината си Левски е изпразнен от съдържание. Един лутащ се в Нищото футболен клуб, който е загубил шампионската си закваска. От познатите в миналото борбеност и непримиримост не остана и следа.
Нароченият за алкохолик Рафаел Бастос със сигурност не може и да пие като славните левскари от 60-те, 70-те, 80-те и началото на 90-те години. Камо ли да рита топката като тях. Но той е само една дефектна част в ръждясалата машина. Защитата е хаотична, атаката - немощна, средната линия - инертна и безидейна. В обратен ред важи същото. Стил, облик, физиономия? Не, не, не.

На въртележката през изминалия трудно забравим сезон се качиха и слязоха петима треньори - Николай Митов, Славиша Йоканович, Ивайло Петев, Антони Здравков и Елин Топузаков.

Събличането на третия може да претендира за гаф №1 в историческия сезон на тима от "Герена". Но издънките са толкова много, че и място в призовата тройка не изглежда толкова сигурно. Преди този случай Левски бе наричан "евроидиот" заради срамния том от спортни резултати на европейския фронт. Колекцията вече се обогати, защото срамът беше пренесен и извън игрището.

Нито един от останалите четирима не успя да накара вмирисаната откъм главата риба да плува отново, както го правеше допреди няколко години. Нито един от тях не получи нужното спокойствие. Друг е въпросът дали всеки един от тях бе подходящ избор на ръководството.

Същото това ръководство, ако застане начело на хокеен или хандбален отбор, ще пожъне същите (не)успехи, тъй като ще е все така некомпетентно. Да, трудно е да издържаш и да ръководиш клуб, когато ресурсите ти са ограничени и намаляват. Но е още по-трудно за теб самия, когато си лишен от футболна култура.

Бързата смяна на треньорите и директорите, грешната трансферна политика, нежеланието да се поеме отговорност и измиването на ръцете с някой друг са често срещана практика в клуба. Говори се, че гафът с Петев е добре измислен саботаж, за да бъде изгонен Наско Сираков. Тодор Батков навярно е добър адвокат и бизнесмен, но от него Левски загуби повече, отколкото спечели. Поредният нулев сезон го доказва.

Дори юбилеят на този велик български клуб не може да измие срама и позора. Сълзите от миналия сезон бяха заменени с всеобща апатия. Гневът и болката се преродиха в бездушие и примирение. А за Левски по-страшно от това няма.

"Сините" имат спешна нужда от силна фигура, която да разбира от управление, или от човек, който няма да се бърка пряко във въпросното управление, взимайки неадекватни спортно-технически решения. Най-после промяната трябва да се случи на върха, този път е крайно наложителна.

Докато в Левски продължават да маскират срамните 562 минути без гол във вратата на вечния враг с криворазбран ентусиазъм за 100-годишнината, клубната витрина ще продължава да събира прах, вместо трофеи. Вторите (и петите) места не се броят. На тях се радват само неудачниците.

Легендите на клуба и верните му почитатели не заслужават тази посредственост, противоречаща на ДНК-то на клуба. От любов към Левски снощи те пируваха, но чумата си остава загнездена в шефските кресла на "Герена". 

Още спортни новини и анализи четете в Gol.bg