Футболът в Англия без членството в ЕС – криза или ренесанс?

Политическият елит на Острова е в трескав дебат преди чакания референдум за евентуално излизане на Великобритания от Европейския съюз. Напускане на общността определено ще се отрази на всеки аспект от живота на британците. В това число и на най-голямата им страст – футбола, изтъква БиБиСи.
 
Интересен въпрос е в каква посока? Дали Висшата лига ще стане по-скучна и по-некачествена, ако се ограничи броят на чужденците (по силата на общоевропейските разпоредби за свободен трудов пазар към момента играчите от ЕС имат статут на “местни”)? Или пък ще има силно позитивен ефект върху развитието на младите британски футболисти, които биха получили поле за изява?

Управляващите футбола на Острова стоят встрани от политическите дебати и отказват да коментират официално дали са против членството на Великобритания в ЕС. Шефът на английската Висша лига Ричард Скъдамор обаче изрази позиция, макар и по време на лекция пред Института на директорите.

В речта си Скъдамор заявява: “Вярвам, че ние трябва да сме част от ЕС, най-малкото от бизнес гледна точка. Вярвам в свободната търговия, но що се отнася до услуги трябва да заложим на териториалната ангажираност”. С други думи Скъдамор иска държавна намеса при защита правата за излъчване на срещите от английската Висша лига. Права, които наскоро бяха продадени за около 3.3 милиарда паунда на сезон.

А за да са атрактивни мачовете за по-широка аудитория, водещите английски клубове трябва  да привличат най-класните играчи не само от Европа, но и от света. Към момента съществуват рестрикции за футболисти извън ЕС, но евентуално напускане на съюза би могла да доведе до сходни пречки за привличане на млади таланти от континента, които да разгърнат потенциала си на Албиона. Какъвто беше случаят с Кристиано Роналдо!

Рори Милър, бивш ръководител катедра “Футболна индустрия” в Университета на Ливърпул, посочва очевидната разлика в позициите на Футболната асоциация и Висшата лига. Първите искат силен английски национален отбор, вторите се борят за разнообразие и атрактивност.
 
При излизане от ЕС, очакванията ще бъдат за ограничителни квоти по отношение на чуждестранните играчи от Европа, които могат да играят за даден клуб. Изключения, може би, ще се правят само за абсолютните звезди. 
 
Според Милър подобен сценарий обаче може да има негативен ефект не само върху клубния футбол, който ще загуби позиции спрямо големите си конкуренти на рекламния и телевизионния пазар Испания и Германия. Но и върху националния отбор – защото английските млади играчи ще бъдат лишени от възможността да работят с най-добрите треньори от континента и да играят срещу най-добрите европейски играчи.

Уил Строу от “По-силна Великобритания в Европа” изразява същите опасения, но се обръща и към евентуални проблеми за феновете. Сега британските привърженици нямат никакви проблеми да посещават свободно двубоите на клубните си отбори и да подкрепят националите почти в цяла Европа – без нужда от посещения в посолства, издаване на визи и т.н. Това изключително удобство ще отпадне, ако Обединеното кралство напусне ЕС.
 
Строу посочва и различните програми за финансиране на спортна дейност, които се предлагат от ЕС и които дават огромни възможности за развитие. Всичко това няма да е налице при изход от общността.
 
Евроскептикът Робърт Оксли обаче осмива “тактиката на сплашване”, прилагана според него от противниковия лагер. Оксли настоява, че излизането от ЕС чисто и просто ще развърже ръцете на Футболната асоциация.

“В крайна сметка, когато няма регулации от Европейския съюз, ние сами можем да решим кои и колко чужденци да играят в нашето първенство. Независимо дали става въпрос за европейски, американци, африканци и т.н.”, казва Оксли.

“Защо чужденци от ЕС да могат да играят безпрепятствено в нашите клубове, но по-добри играчи от останалата част на света трябва да минават през куп бюрократични проверки. Къде е справедливото решение?”, посочва още евроскептикът.

Брайън Монтейт от Leave.eu също счита, че британският футбол само може да спечели при равни условия за всички чуждестранни играчи.

“Нека оставим експертите от всеки клуб сами да преценяват дали един нигерийски нападател е по-добър от един белгийски, да речем. И да им дадем възможност да привлекат този футболист, независимо от коя държава идва. Защото към момента е далеч по-лесно да вземеш играч на средно ниво от Франция, отколкото супер талант от Африка или Азия. Излизането от ЕС ще отвори нови хоризонти и конкретно за футбола ще даде най-естествената свобода в ръцете на клубовете – да взимат в съставите тези играчи, които искат, а не тези, които е най-лесно да бъдат взети”, завършва Монтейт.