Неделни шпаги: Да остане ли №3 завинаги номера на Трифон?

През изминалата седмица България се прости с големия футболист и капитан на националния отбор по футбол Трифон Иванов. Хиляди изпратиха Туньо във Велико Търново, а в негова памет ще бъде организиран и ежегоден международен детски футболен турнир.

Фенове на футбола дори повдигнаха въпроса трябва ли фланелката с №3 да бъде извадена от употреба в националния отбор в памет на Трифон Иванов. Точно по тази тема в Неделни шпаги мнения кръстосват редакторите в Dnes.bg Красимир Ангелов и Александър Попов.

№3 трябва да остане завинаги номера на Трифон. Красимир Ангелов, Dnes.bg

БФС трябва да вземе решение, с което да извади от употреба фланелката с №3 в националния отбор. Това със сигурност е знак на уважение, което един голям боец и истински капитан на терена, какъвто бе Трифон Иванов, заслужава. И нищо не пречи на ръководните кадри на „Иван Асен“ да направят този жест към Туньо и целия български футбол.

Защото Трифон Иванов е доста повече от просто без време заминала си легенда на родния футбол. Той бе мъжкар на терена и обединителна фигура в златния отбор и не случайно стана капитан след оттеглянето на Борислав Михайлов. Достатъчно е признанието на повечето момчета от Пеневата чета, че често точно Туньо е потушавал конфликти в съблекалнята, които са били напът да развалят атмосферата в съблекалнята на тима. Един истински капитан в сянка, който малко по-късно стана и официален капитан на футболните ни лъвове. Тогава, когато наистина бяха лъвове.

И с цялото ми уважение към всички футболни национали в момента, едва ли някой от защитниците заслужава националната фланелка с номера на Трифон Иванов. Защото за да я заслужат, трябва да влагат доста повече сърце в играта си, да обичат България, както казваше самия Туньо. А не просто да отбият номера с поредния лагер и мач, или пък направо да отказват да играят за страната си, защото нещо не им харесва.

А България може би един ден ще има отново футболисти, които ако не по класа, то поне по сърце да го докарват до духа на Трифон Иванов. Когато това се случи, фланелката с №3 може отново да се появи на гърба на някой български футболист. Защото този номер в националния отбор не може да се подарява, той трябва да се заслужи. А докато това стане факт, няма да е зле на част от и без това празните редове на националния стадион „Васил Левски“ по време на мач на България да се разпъва една голяма фланелка с герба на родината и с №3. Име може и да не пише на нея! За всички ще е ясно, че това е фланелката на Трифон Иванов.

№3 трябва да "тежи" на следващите национали. Александър Попов, Dnes.bg

Едва ли националния отбор ще има друга "тройка" като Трифон Иванов. Признат в цял свят, без да е играл в топ отбори. Защитник, който "изяждаше" най-големите нападатели в неговата кариера.

Да се изважда номера от употреба обаче не е вариант, нито ще засили уважението към Трифон. Тя трябва да бъде в игра и да "тежи" на следващите, които я носят. Споменът за Иванов и безкомпромисната му игра трябва да бъдат мотивация за следващите национали. И за тях ще бъде истинска отговорност, защото има с кого да ги сравняват. Тези, които я откажат са ясни - нямат нищо общо с мъжественост и непримиримост на терена в името на България. Фланелката с №3 може да бъде мотивация за младите футболисти, които тепърва тръгват по големия път. Защото е хубаво да следват подобни примери, а не на "малите маци".

Всъщност четвъртите в света придадоха тежест на националната фланелка. Това, че днешното поколение не я носи със същия хъс и успех си е за тяхна сметка. Каквито и пари да натрупат няма да бъдат запомнени с хубаво. Всъщност въобще няма да бъдат запомнени. Това не се купува с пари, дори с милиони.

Нека остане №3 в утреба, №8 също задължава. Въобще всички номера в националния отбор са важни. Примерите ги има, дано има кой да ги последва. А Трифон Иванов няма да бъде забравен, както и всички, които ни държаха будни в онова лудо американско лято.