Линдзи Вон: Глезенът ми още е счупен, дори ходенето е трудно

Линдзи Вон говори откровено за възстановяването си след тежкото падане в спускането на Зимните олимпийски игри през 2026 година.

На червения килим на наградите ESPY пред театър "Дейвид Х. Кох" ("David H. Koch Theater") в комплекса "Линкълн център" ("Lincoln Center") в Ню Йорк в сряда, 15 юли, 41-годишната скиорка разкри в ексклузивно интервю за People, че макар да напредва, възстановяването ѝ все още далеч не е приключило.

"Процесът е много бавен. Изминаха пет месеца, откакто за последно можех да тренирам във фитнеса по някакъв по-смислен начин. Дори ходенето все още е истински трудно за мен. Глезенът ми още е счупен", призна Вон.

Падане само 13 секунди след старта

Инцидентът се случи на 8 февруари, едва 13 секунди след началото на спускането ѝ във финала при жените на Олимпийските игри през 2026 г. в Кортина д'Ампецо, Италия. Линдзи загуби контрол, изхвърча във въздуха и се преобърна при падането.

Тя веднага беше обездвижена върху специална стабилизираща носилка, а след това евакуирана с хеликоптер от трасето и откарана в болница. Ударът причини сложна фрактура на пищяла и скъсване на предната кръстна връзка.

Малко повече от седмица преди тежкото падане Вон вече беше получила пълно разкъсване на предната кръстна връзка по време на старт за Световната купа. Самата тя разкри това на пресконференция няколко дни след олимпийския инцидент.

Днес скиорката е благодарна най-вече за едно - че отново може да стои на краката си.

"Бях в инвалидна количка толкова дълго. След това прекарах страшно много време с патерици", разказа тя пред списанието по време на церемонията.

"В продължение на почти три месеца и половина не можех да ходя без чужда помощ. Когато най-накрая успях да направя крачки сама, се разплаках", допълни Вон.

Пет месеца борба, събрани в едно видео

По-рано тази седмица олимпийската шампионка се върна към последните пет месеца от възстановяването си с видео в Instagram. В него тя показа отделни моменти от дългия път - от първите опити отново да се изправи до момента, в който вече успява да прави клекове с медицинска топка.

"Знаех, че един ден ще стигна дотук, просто не знаех колко време ще ми отнеме. Отне ми пет месеца, но най-накрая съм тук! Предстои ми още много дълъг път, но силата ми се връща. Може би засега повече психически, отколкото физически, но и това не е никак лошо", написа Вон.