България – Мики Маус-ът в ските

Краят на Олимиадата във Ванкувър вече приближава, а горчивият вкус от представянето на българите става все по-силен с изминаването на всеки цикъл от четири години.

Gol.bg реши да влезе по-дълбоко в кухнята на зимните спортове у нас и намери за коментар генералния секретар на Българската кърлинг асоциация Любимир Велинов, който откровено посочи проблемите в българския зимен спорт и даде рецепта за излизане от кризата.

– Да започнем с кърлинга, скъп спорт ли е?

– Кърлингът се играе с камък, който се сече в Шотландия и се обработва в Щатите. Един камък струва около 1500 лв. Сам по себе си обаче е вечен, защото издържа около 30-40 години. Нужни са 16 камъка за една игра. Инвестицията е скъпа първоначално. Една четка, с която се трие, струва около 100 евро, но тя издържа 10 години. Обувките също издържат толкова. И ти трябва един анцуг. Това е всичко.

– Защо България тогава не направи един добър отбор по кърлинг, ще ни излезе евтино и ефективно?

– Ние ако отидем на олимпиада, ще сме десети, щото има десет отбора. Не е толкова просто. Въпрос на политика на държавата.

– Държавата помага ли?

– Не, държавата е абдикирала от спорта. Една Жени Раданова отива да тренира в Италия, като можеше едната зала в Зимния дворец да се отдели само за нея. В края на краищата тя е идол на този спорт. Залата си е зала, ледът е един и същи. За нея, вместо държавата да й дава пари да ходи в чужбина, можеше да се подготви добре тук. Леденото поле го има. Ние всички трябва да се обединим за нейното добро.

– Да си повогирм за игрите. Имаше ли зимни спортове, които останаха пренебрегнати в България при подготовката?

– Не. Хокеят е труден за България. Там са много хора – 25-30 човека в отбор. Хората го обичат хокея между другото. Миналата година с приятели спорихме кой спорт е най-гледаем в Европа – първи е хокеят, втори е кърлингът. Цял свят гледа игри, а ние се мятаме в индивидуални спортове. Вижте съседите ни – имат всичко в колективните спортове. Индивидуалните спортове са хубави, нямам нищо против. За мен игрите са номер едно. При нас и футболът не е футбол. Ние сме като Бразилия – пачанга и футбол. Те обаче имат и двете, а ние и двете не ги правим.

– Доста слабо се представихме...

– Предвид труда, който са положили, и средствата, които са отделили, може би е 50/50. Две момчета се класираха за Олимпиадата при шейните, което значи, че са минали квалификации, а в България няма улей...

– В тази връзка, защо наливаме пари в спортове, за които нямаме условия?

– Това е стратегия на държавата...

– Грешка на БОК ли е това?

– Не, грешно е да се мисли това. БОК не финансира, той е нестопанска организация. Министерството на спорта определя стратегията и дава пари. Ако държавата даде пари на БОК, той има функции, ако не – не. БОК трябва само да заведе делегацията на Олимпиада.

– Къде сбърка тогава държавата?
– Задайте този въпрос на министъра. Правителството на Бойко доста късно започна, имаше 5 месеца до олимпиадата. А предното правителство на Весела, как й беше името... Тя не знае на кой свят е всъщност.

Един министър на спорта трябва да остави нещо след себе си, тя нищо не остави. Тя е една пресечена нула, не е и цифра.

На Свилен (б.а. – Нейков) малко му бяха пет месеца. Тя подготовката е четири години. Не е като да отидем на екскурзия, да развеем знамето и да сме най-добрите. Не знам сега какво става при ските, там си имат проблеми.

По принцип имат много фирми и спонсори, крахът е вътре във федерацията по ски, затова са ни такива резултатите.

Най-много пари Лечева там наля, а там сме Мики Маус, както казват американците. Гледах едно интервю с един състезател от африканските държави, искал да бие по един на Игрите, който идва от държава, където вали сняг, и това беше нашият Стефчо.

Прочетете цялото интервю с Любимир Велинов