За провал на Световното – от гневна статия до каторга

„Предадохте страната си”, написа Sun след чудовищния шамар от Германия на Световното. За никого не е изненада, че британската преса награби националния отбор – „Кашата и унижението свършиха”, „Кампанията за световната купа завърши така, както и започна – като бедствие", бяха сред заглавията в други издания.

Разбира се, съдията и треньорът чужденец също бяха оплюти. Този път само Бербатов не бе обвинен за безобразията на смехотворната трупа, водена от Джерард.

Със статиите обаче свърши всичко. Сега националите сигурно вече са по Бахамите, Сейшелите и други престъпно приятни места. Харчат милионите си и, отпивайки от поредното куба либре, си мислят за новия сезон в Премиършип, откъдето всъщност идват големите пари. 

Ситуацията с италианските манекен(к)и е горе-долу същата. Малко шум в пресата и толкова.

Във Франция пък президентът Никола Саркози, завладян от поредния пристъп наполеоновщина, реши да поиска сметка от Тиери Анри за резила на националния отбор в ЮАР. Щяло да има санкции. Ще видим.

Иначе единственото „наказание”, което понесоха изцяло оскубаните „петли”, беше, че при обратния полет от Африканския континент не пътуваха в първа класа. 

За футболистите милионери наказанията, че са опетнили националната чест, обикновено спират дотук.

На другия полюс са националите, които трябва да представят пред света тиранични, но много амибициозни режими, при които желанието за спортни постижения се е изродило до чудовищност.

Как се плаща за провал в Северна Корея, Ирак, дори Кот д`Ивоар?

За методите за наказание на Пхенян вече добихме представа от изказванията на бивш треньор. Той разкри, че при големи победи играчи и наставници получават големи къщи за награда, но при загуба отиват във въгледобивни мини.

Което всъщност си е като екскурзия в сравнение с методите на вече покойния син на Саддам Хюсеин – Удай. В качеството си на президент на Иракския олимпийски комитет отрочето на диктатора решава да оглави кампаниите за класиране на световните първенства в САЩ `94 и Франция `98.

Ирак не успява да се класира и Удай взима нещата в свои ръце. Провалът на терена праща националните в подземния затвор и килиите за мъчения на Хюсеин.

Побой, електрошок и „баня” в канализацията са част от наказателните мерки. Удай заплашвал футболисти с рязане на уши и крака при загуба или равен, а понякога дори заменял топките с тежки камъни за извънредни „тренировки”. 

Извинение за отсъствие от редовно занимание не се приемали, дори в случаи на тежко заболяване на дете или погребение на близък. Подобна „волност” автоматично водела до затвор. 

В Африка също не щадят своите при провал. През 2000 година на турнира за Купата на африканските нации отборът на Кот д`Ивоар отпада безславно още в групите след равен с Того и звучна загуба с 0-3 от Камерун.

Повечето национали са с тлъсти договори с европейски клубове, но това ни най-малко не трогва военната диктатура в страната. Футболистите са заточени в казарма, където три дни маршируват по няколко часа и получават лекции по дисциплина.

Местната телевизия излъчва кадри от наказанието, а предупреждението е, че при следващ провал играчите ще изкарат пълна военна служба при най-строг режим.

И като стане дума за режим, не може да бъде пропуснат другарят Сталин. На Олимпиадата през 1952 година в Хелзинки Съветският съюз се изправя на 1/8-финал срещу Югославия на Тито. Двете страни са в остър конфликт, след като югославяните се отказват от близки отношения с комунистическия блок и се насочват на запад от Желязната завеса.

Съветската преса определя Югославия като „най-лошия възможен вид предател”, което само по себе си говори за важността на въпросния двубой. Срещата завършва при зрелищното 5-5, но преиграването е спечелено от Титовата команда с 3-1.

Сталин не може да приеме такъв срив. Първо забранява съобщаването на каквито и да е новини, свързани с позорния мач (такива се появяват едва година по-късно, когато диктаторът умира). Всички снимки от събитието са събрани от съветските фотографи и унищожени моментално.

Треньорът и няколко играчи от водещия тогава армейски отбор са отстранени от националния. Самият клуб е разформирован, за да се върне по-късно на футболната сцена като ЦСКА (Москва).