Финал като за първи път

За първи път Холандия и Испания играят един срещу друг на световно първенство. За първи път една от двете страни ще стане световен шампион по футбол. За първи път Испания въобще достига до финал. За първи път шампионът ще бъде излъчен в Африка.

За първи път шампионът ще е от Европа, когато турнирът се провежда извън Стария континент. За първи път победителят ще прибере рекордната сума от 30 милиона долара, а победеният ще остане с 24 милиона.

Финалът на 19-ия мондиал е готов за място в историята, каквото и да се случи тази вечер на стадион „Сокър Сити” в Йоханесбург.

Още след четвъртфиналите обстановката беше нажежена до максимум от възможността за нов епизод от едно от най-големите съперничества, които футболът е виждал – това между Холандия и Германия.

Е, намеси се буйната къдрица на Пуйол и отне на съседите възможността да премерят сили в нов титаничен двубой. Отне възможността на холандците да си върнат за онзи загубен финал срещу ФРГ преди 36 години, когато Кройф и неговата „тотална” чета бяха спрени от прагматичните германци и безкомпромисните немски журналисти, които в навечерието на съдбовния мач инсценираха грандиозен сексскандал в лагера на лалетата. Така че... следващия път.

Испания и Холандия започват своята футболна битка още през 1920 година, когато в спор за бронзовите медали на Олимпиадата в Антверп иберийците надделяват с 3-1. Оттогава насам двете страни са изиграли общо 8 мача, от които 6 приятелски срещи. Общият баланс е по 4 победи и един равен при голова разлика 15-11 в полза на испанците.

Изключително интересно се развива борбата между двете нации за класиране на Евро `84, когато попадат в една квалификационна група. Испания бие у дома с 1-0, но губи при гостуването с 1-2.

Така решаващ за крайното класиране се оказва двубоят на испанците с Малта, в който те се нуждаят от победа с 11 гола разлика, за да отидат във Франция вместо „лалетата“.

След 3-1 в първото полувреме, във второто испанците бележат 9 безответни попадения в малтийската врата и избутват холандците. На Европейското стигат до финал, но губят.

След въпросните квалификации обаче Испания няма много поводи за радост в срещите с представителния отбор на Холандия. Един равен и две загуби в приятелски двубои. Пораженията през 2000 и 2002 година идват след голове на защитника Франк де Бур, който сега е дясна ръка на треньора на лалетата Берт ван Марвайк.

Спокойно може да се каже, че Холандия и Испания са и задочни съперници за титлата „футболните романтици” на Европа. През годините играчи като Кройф, ван Бастен, Гулит и Бергкамп, от едната страна, и Ди Стефано, Луиз Суарез, Бутрагеньо и Раул, от другата, станаха емблема на атакуващия, атрактивния футбол.  

За съжаление този стил не им помага да се наредят сред „Великолепната седморка” (носители на Световната купа), но пък им печели много почитатели сред безпристрастните зрители и ги нареди на 6-о (Испания ) и 8-о място (Холандия) във вечната ранглиста по точки. Сигурно затова днешният финал се определя като мечтан, защото в него ще властва зрелището.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

7 / 7

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

7 / 7

Испания, която избухна на Евро 2008, продължава да впечатлява с невероятната си игра. Пренасяйки модела „Барса” с двамата му архитекти Шави и Иниеста в националния отбор, иберийците доказаха, че можело и с хубав футбол.

Измъчиха се в повечето мачове (3 победи с по 1-0 и една с 2-1), но срещу тях всички играха със 7-8, дори десет защитници. И все пак Испания наложи своето със своя стил, а ако Торес беше в по-добра форма, сигурно и броят на головете щеше да е съпоставим с игровото им преимущество.

От другата страна е Холандия, която е много далеч от романтиката. Даже в някои случаи като Марк ван Бомел например, е по-скоро в жанра екшън. Пестеливи, без особен блясък, но победители. А победителите не ги съдят.

Много талантливи холандски поколения преди настоящето са тръгвали за големи първенства с големи очаквания и големи цели. И повечето са се проваляли, въпреки че са оставали в сърцата на феновете.

Дори националният отбор с Аяксов гръбнак от 70-те, воден от Кройф, не достига до световна титла. Губи два финала поред (легендарната 14-ка не играе във втория срещу Аржентина), а всички признават, че тоталният футбол по това време е ненадминат.

Сега Холандия тръгва към световната титла с повече прагматизъм от всякога. А срещу Ла Фурия това може да се окаже единственото противодействие.