Уругвай срещу Германия на най-тъжния финал. Малкия

Преди почти 70 години ФИФА решава да има мач за третото място на световното първенство по футбол. Първият Мондиал в Уругвай (1930) минава без такъв двубой, защото Югославия отказва да се яви заради скандално съдийство на полуфинала с домакините. Четири години по-късно на турнира във фашистка Италия малкият финал вече е факт.

Печели го… Германия с 3-2 срещу братска Австрия.

На предишното Световно мачът за третото място също беше спечелен от немците – на родна земя срещу Португалия с 3-1. Сега пак те излизат в този доста противоречив по отношение на смисъла от съществуването му двубой.

Всъщност Бундестимът е и отборът с най-много участия (4) и победи (3) в малък финал. Германците обаче това едва ли ги топли много, защото тези победи са малка утеха, след като си бил на крачка от финала.

Да загубиш на полуфинал, е като да се спънеш в последно препятствие и да изгубиш  възможността да участваш във финалния спринт. И за награда получаваш мач срещу друг сломен отбор.

Наричат го „малкия” финал, но той по-скоро е като „Конкурент“ преди AC/DC – подгрява и нищо повече. С други думи запълва дупката от време между полуфиналите и сблъсъка за титлата.

В повечето случаи липсата на мотивация и в двата съперника прави този мач напълно излишен. Както за футболистите, така и за феновете. Трети или четвърти – няма кой знае какво значение. Не случайно често двубоят е сцена за изява на резервните играчи. Дори може да се каже, че малкият финал носи по-скоро негативи за загубилия отбор, отколкото позитиви за спечелилия.

Нагледен пример имахме преди 16 години по време на онова незабравимо и вече толкова далечно американско лято. След като Италия ни би с безценната помощ на съдията, отидохме на заколение срещу Швеция, която ни разпердушини с 0-4 в спора за третото място. Тъп край на едно фантастично представяне на Стоичков и компания!

В Европа например УЕФА взе соломоновско решение още преди три десетилетия. Мач за третото място на европейското първенство няма. Загубилите на полуфинал напускат турнира с бронзови медали и толкова.

Разбира се, на световните първенства нерядко до малкия финал достигат по-скромни отбори, които търсят доказване на всяка цена. В крайна сметка сега им е паднало. Такива бяха случаите във Франция `98 и Япония и Южна Корея 2002, когато Хърватия и Турция надделяха над иначе сочените за фаворити Холандия и Южна Корея.

До исторически победи в тези мачове са стигали държави като Чили, Австрия, Португалия и Полша на два пъти. Във въпросните срещи поляците бият не кой да е, а Бразилия (1974) и Франция (1982). По това време бразилците са действащ световен шампион, а французите, водени от Платини, стават европейски шампиони само две години след „краха” срещу Дружина Полска.

Предстоящият сблъсък в Южна Африка може и да се окаже изключение от правилото. След безобразното представяне срещу Испания, Германия все пак би трябвало да търси начин да замаже срама, което минава през задължителна победа срещу урусите.

От другата страна, Уругвай няма какво да губи и може да се хвърли за успеха, който ще бетонира това поколение редом до легендите, донесли 2 световни титли на южноамериканската страна. Лидерът на уругвайския отбор Диего Форлан пък ще търси голове, за да вземе приза за най-добър голмайстор на първенството. А цифрите от последните години показват, че когато търси попадения, Форлан обикновено ги намира.  

Всъщност веднъж вече е имало среща на малкия финал между Германия и Уругвай. Сега за първи път в историята ще има повторение на среща за третото място. На Мондиала в Мексико `70 пред 104 403 зрители ФРГ успява да излъже уругвайците с гол на Оверат, въпреки отсъствието на титулярния вратар Сеп Майер и голямата звезда Франц Бекенбауер.

Това е втора загуба от два малки финала за Уругвай след Швейцария `54, когато Австрия се оказва по-силна и бие с 3-1.

Дали урусите ще успеят от третия опит и ще си върнат ли на Германия за поражението преди 40 години? Ще разберем още тази вечер...