България – страната, в която загубата ражда мечти

Нали знаете, мечтите са много хубаво нещо, при това са абсолютно безплатни. Поетите ги определят като двигателя на прогреса, а за българските фенове те са почти всичко, което родният футбол им оставя.

Сега две мечти царстват в ежедневието на българския запaлянкото и двете бяха родени след загубата с 0:1 от Русия. Първо, появи се пламъче на национална гордост, което възбужда надеждата да измъкнем нещичко на "Уембли". Второ, мечтата на един човек стана мечта на мнозина – Димитър Бербатов, да се завърне в националния отбор.

Преди да продължа, искам само да вметна нещо, което е особено важно. Забележете, обикновено загубите са убиец на мечти, не двигател. За да стане една загуба двигател на мечти, това означава, че вкусът на победата е почти забравен. Тази година националният ни тим няма победа в нито един мач и не случайно сега малкото поражение е равно на успех. И мечтаем.

С риск да ме обявят за циник, според мен единственият шанс България да измъкне нещо от Англия е, ако Англия сама ни го даде. "Пълният контрол", който демонстрираха "лъвовете" срещу Русия, ще се изпари още в първата секунда на мача в Лондон. Е, ако любимците на Фабио Капело поведат с три гола, може и да ни оставят да покажем от "пълния си контрол".

А какъв контрол е това? Четирима бранители и един вратар да си подават топката в собствената половина, а останалите да ги гледат и да се припичат на слънце. За какъв контрол можем да говорим, когато Живко Миланов спи по фланга и пропуска извеждащ пас на Мартин Петров или целият отбор изсипва топки в наказателното поле на Русия, където са "българските еквиваленти" на Питър Крауч – Валери Божинов и Ивелин Попов?

Затова, ако някой си мечтае за нещо на "Уембли", надявайте се Уейн Руни да излезе с грешните бутонки, а Англия да демонстрира онази самоубийствена липса на колективност в играта, която я изхвърли от Световното позорно. Само тогава четниците на Мъри ще успеят да докопат равен. А дори и тогава, пак не е сигурно...

Колкото до мечтата "Бербатов", сега ни очакват две седмици спекулации – ще се върне ли капитанът, или не? Заради едно изказване на Мъри, изпълнено с надежда да работи с по-добър материал, сега в продължение на две седмици нападателят на Манчестър Юнайтед ще се буди с въпроса: "Да се върна ли, или не?". Току-виж пак му се развалил сънят и спре да вкарва за "червените дяволи".

Тази мечта по-добре да не се сбъдва. Никога не съм крил положителното си отношение към играта на Бербатов. Подозирам, че той е осиновен, а истинските му родители са от латиноамерикански произход, защото рядко в България се ражда футболист с такъв усет към топката. Ако е така, сигурен съм, че "Сън" ще го надуши – те знаят всичко за Бербо и семейството му.

Шегата настрана, предпочитам да гледам Бербатов как вкарва с екипа на Юнайтед, отколкото как се мъчи с националната фланелка, а после хора, изпълнени със злоба и завист, го засипват със собствената си помия.

Затова, ако някой всевишен слуша молбите на феновете, първата ми молба е Руни и компания да нямат ден на 3 септември, а втората е Бербатов да не чете български медии... и "Сън".

Още спортни новини