12345

Представете си общество, в което няма бащи, няма брак (няма и разводи) и сложни семейни отношения не съществуват. Място, в което жените са начело, всичко следва кръвната линия на майката. Най-възрастната жена в къщата е главата на семейството, на мъжете се гледа почти само и единствено като на донори на сперма, но имат минимално участие в отглеждането на децата.

Звучи добре, феминистко, идеалистично, особено в предимно консервативни патриархални общества, които за жалост все още съществуват и то предимно в мюсюлманския свят. Но колкото и идеално да звучи това, колко дълго може да продължи?

Тази утопия (или антиутопия, в зависимост от гледната точка) в действителност съществува и то от дълги години.

В югозападната част на Китай, в източното подножие на Хималаите съществува древно будистко племе, наречено Мосуо. Хората там, за изненада на повечето съвременни общества, живеят по доста модерен начин – жените са третирани като равни, дори често и като превъзхождащи мъжете, имат по колкото сексуални партньори, пожелаят и никой не ги съди.

За племето разбира и Чо Уайонг, успешен корпоративен адвокат от Сингапур, която напуска работата си през 2006 г. и започва да пътува.

"Израснала съм в свят, в който мъжете са начело. Много съм се карала с баща си – той беше силен алфа мъжкар от едно силно патриархално общество. Никога не съм се чувствала на мястото си, винаги съм била феминист и племето Мосуо изглеждаше много интересно и вдъхновяващо", споделя жената пред The Guardian.

Така се отправя към това странно и ново за нея място, където бързо създава много приятелства.

Децата в племето принадлежат единствено на майките си, и се отглеждат от жените в къщата. Биологичните им бащи не живеят с тях. За туристите жените в Мосуо са "самотни майки", но те не го виждат така.

За тях бракът е немислим, а децата нямат бащи, защото обществото им не го изискват. В Мосуо съществува нещо, наречено "плаващ брак". Това са леки нощни закачки с любовници, наречени "аксиа". По време на "ритуала" шапката на мъжа е закачена на дръжката на вратата, което е сигнал за останалите мъже. "Плаващите бракове" могат да варират от еднократни забежки до съвсем редовни и дълготрайни взаимоотношения, които да доведат до бременност.

Двойките, обаче, никога не заживяват заедно и не се вричат във вярност със заветното "Да"

Мъжете от "аксиа" са просто средство за удоволствие, което да разсее жените от ритъма на ежедневието. Освен това, на тях се гледа като на потенциални донори на сперма.

В Мосуо жените имат право на собственост, обработват аграрните си култури, грижат се за дома – готвят, чистят, отглеждат децата. Мъжете се използват за оране, строителство, клане на животни. Ако главата на къщата позволи, те могат да участват и в някои семейни решения.

Жените в племето често не знаят кой е бащата на детето им. Въпреки че мъжете нямат никаква бащински задължения, все пак те носят някаква отговорност като чичовци в собствените си семейства. Грижат се за децата на сестрите си, за своите братя и сестри.

Бракът в племето не съществува като институция и единствената причина за мъжете и жените да търсят някакво подобие на връзка е любовта, приятната компания. В такъв случай, ако "златните дни" си отидат и чувствата охладнеят, няма нужда двойката да остава заедно заради децата, обществото или финансови причини.

В Мосуо една жена е пълноценна, когато има дете. Няма право да не иска да бъде майка. Ако не може да забременее, вариантът е формално да осинови едно от децата на някой от семейството. 

В очите на Запада това е тъмната част от живота в Мосуо. В общество, в което жените имат пълна свобода, еманципирани са, единствената им съдба е възпроизводството и това да бъдат майки.

Нещата започват да се променят, след като в началото на 90-те години на миналия век много туристи започват да пристигат в страната. Открили се възможности за работа, пътувания и така животът в Мосуо постепенно става все по-тесен и остарял за младите. Западната култура внесла някои нови практики в племето – някои жени създали свои собствени семейства, живеят в свой дом, заедно с децата и мъжа си. Част от хората в племето дори напускат обществото.

Мосуо е общество в преход, част от държава, която се променя с изключително голяма скорост. В Китай голяма част от жените се борят с дискриминацията и феминисткото движение все повече се надига. В Китай все още на неомъжените жени се гледа като на "остатък".

Младите хора в Мосуо чертаят по-различен път за себе си от своите родители и прегръщат западния начин на живот. Някои смятат, че до 30 години културата на Мосуо ще загине, други пък са на обратното мнение.

Дали това ще се случи, тепърва ще разберем. Факт е, обаче, че начинът на живот в племето е десетилетия напред в някои отношения, но въпреки това има твърде спорни практики и има какво да взаимства от съвременните западни общества.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase