Прохладна лятна вечер през 1969 г. В единственото родилно отделение в малък град в Северна Америка се ражда бебе. Майка му е 18-годишно неомъжено момиче... Много преди да вземе детето си в ръце, тя знае, че ще го изостави.

Алекс Картър, обаче, не е единственото бебе, родено в онази лятна нощ. 41-години по-късно целият му свят се преобръща, когато разбира, че е живял нечий друг живот.

Картър расте в семейство, с което няма нищо общо. Има по-голям брат и две по-малки сестри, които също са осиновени. Като дете обича да прекарва свободното си време заровен в книгите и дори го подиграват, наричайки го "интелектуалецът".

Единственото нещо, което знае за своята биологична майка е, че е била 18-годишна ученичка. И толкова. Нито кой е баща му, нито откъде идва. Алекс не знае кой е. Затова измисля своя собствена история за това как се появява на този свят. Той, обаче, не подозира, че реалността ще се окаже много по-налудничава от съчиненото му минало.

Като студент Алекс полага много усилия и така се мести в Европа, където влиза в академичните среди и започва работа като преподавател. Намира много приятели и попада в среда, в която е разбран. Животът му върви гладко и така десет години, когато изведнъж всичко е на път да се преобърне с краката нагоре.

Докато води семинар за докторанти в университета, Алекс чува едно много познато: "Здравейте!" Мъжът се представил като Джон. Имал същият акцент. Алекс имал странното усещане, че са се срещали и преди.

В края на семинара двамата започнали да си говорят. Станало ясно, че били родени в един и същи мъничък град. Когато бил на 6 месеца Джон и семейството му се преместили в другия край на страната, заедно със сестра му и родителите му. Учили в един и същи университет, при едни и същи професори и дори присъствали на едни и същи лекции. Имали един и същи ръководител на дипломните си работи, макар и да са завършили с година разлика.

Преди да започнат академичните си кариери и Джон, и Алекс работили в медиите. Само че от двете различни страни. Алекс бил PR, а Джон – журналист. Двамата дори имали кратък телефонен разговор. И то много преди да се срещнат.

Двамата продължили да обядват заедно в бъдеще и с времето приятелството им станало все по-силно. Имали много общо и дори осъзнали, че и двамата ще навършат 40 години и то само с един ден разлика. Дори се шегували, че са били съседи по кувьоз в родилното.

Историята, обаче, щяла да стане още по-шантава.

През юли 2010 година Алекс Картър се прибрал в дома си и намерил писмо. Било от социалните служби в родния му град. От там призовали мъжът веднага да се свърже с тях. Биологичната му майка искала да се срещнат.

Алекс искал да знае повече за миналото си. Разбрал от социалните работници, че като млада майка му била бунтарка, обичала спорта, мразела училище и затова решила да спре да учи, когато била едва на 15. Присъединила се към рокерска банда. Тарторът бил бащата на Алекс.

След като дала новороденото си бебе за осиновяване, момичето се пристрастило към алкохола и наркотиците. Живеела известно време на улицата. Причината да потърси сина си 40 години по-късно била, че умира. Жената имала рак и искала да се срещне с Алекс преди да е твърде късно.

Имало нещо, обаче, което не изглеждало както трябва. Жената била с индиански произход, а Алекс изглеждал по коренно различен начин – синеок, брадат и с плешива коса. От агенцията го уверили, че не допускат грешки и това със сигурност е неговата майка. Името и било Анна-Луис.

След дълги колебания Алекс Картър все пак решил да се срещне с жената. Трябвало да даде мир на душата й, преди да напусне този свят.

Започнали да водят кореспонденция. В продължение на няколко месеца двамата си разменяли писма и снимки. Алекс, обаче, изобщо не изглеждал като своята майка.

Възможно ли е да е имало някаква грешка?

През януари решили да се срещнат. Мъжът не почувствал никаква връзка. За него това бил просто непознат човек. Чувал е и преди истории за деца, които се срещат с биологичните си родители за пръв път. Всичко трябвало да е прекрасно – двамата да се разплачат, да се прегърнат, да се срещнат и да почувстват, че са се познавали цял живот. Това, обаче, изобщо не се случило. Алекс бил почти убеден – това не е неговата майка, това не е историята за неговото минало. 

Споделил мислите си със своя нов приятел Джон.

- Алекс, гените не са всичко. Виж ме мен и сестра ми – тя не прилича нито на мен, нито пък на родителите ми. Дори се шегуваме, че сме я намерили на пътя – казал Джон.
- Така или иначе обещах на Анна-Луис да съм до нея до последните и дни – отговорил Алекс.

Тишина. Двамата стояли и се гледали известно време.

- Майка ми се казва така – казал Джон.

Тогава изведнъж целият свят се завъртял в обратната посока, разказва мъжът пред "Гардиън". Алекс видял нейни снимки, видял снимки на сестрата на своя приятел. Момичето приличало на неговата биологична майка.

Подът под краката му изчезнал. Алекс осъзнал, че е живеел чужд живот. Осъзнал, че мъжът, който връхлетял в класната му стая е неговият разнояйчен близнак. И съдбата е направила милион опити да ги срещне.

В онази лятна нощ през 1969 година, в една и съща болница, в един и същи малък град, две жени с едно и също име родили. Едната родила момченце. Другата – близнаци. Тогава все още нямало ултразвук и полът на бебетата ставал известен в деня на раждането им. Никой от бащите не бил в болницата. Двамата се казвали по един и същи начин – нещо, което се случва веднъж на милион.

Вероятно в тези късни часове в болницата имало малко персонал. Било късно, майките спели и може би станала грешка – медицинските служители объркали кое бебе на коя Анна-Луис принадлежи.

Единият близнак бил разменен. И 40 години живеел чужд живот. Алекс бил даден на грешната майка, бил даден за осиновяване и сега намерил своя брат и то на 5 хиляди километра от родния си град.

Малко след това Алекс се запознал с истинските си родители. И този път бил сигурен, че това са те. В очите на баща си видял как ще изглежда след 25 години. Усетил, че цял живот е познавал майка си.

Преди година бил диагностициран с дегенеративно заболяване и разбрал, че животът му ще е по-кратък, отколкото му се е искало, макар и да започнал да го живее наистина едва преди няколко години.

Днес Алекс Картър се придвижва с инвалидна количка, а дишането му се влошава все повече. Не може да работи, да пътува, да ходи по концерти, да посещава галерии и въпреки това е категоричен – животът му е прекрасен.

И все пак има още много въпроси. Нарочно ли са били разменени? Грешка ли е станала? Защо е живял чужд живот в продължение на 40 години?

През 60-те години на миналия век е проведен таен експеримент на учен, който искал да проследи дали връзката между близнаците ще е същата, ако те бъдат разделени при раждането и бъдат поставени в различни социални среди.

Историята всъщност взривява света след като тризнаци се срещат случайно и осъзнават, че след като са били осиновени от три различни семейства, без знанието на никого. Зловещият експеримент, който много напомня на доктор Менгеле, всъщност започва през 1961, но според документи продължава около десет години.

За историята на тризнаците разбира цял свят, а момчетата стават пълна сензация и гостуват в различни телевизионни предавания. За тях дори излезе и документален филм тази година, озаглавен "Трима идентични непознати".

Тяхната история, обаче, много напомня на тази на Алекс и Джон. Годините също съвпадат. Затова е напълно възможно Алекс и Джон по неволя да са станали част от него без знанието на своите родители. Без знанието на когото и да било. Това, обаче, е само предположение. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase