Колко дълъг е пътят от Швейцария до Австралия? За Лоренц Кайзер и Джулия Фонтана е отнело 200 часа във влак и 2 седмици на кораб и 6-месечно планиране.

Пътят им до Австралия е минал от Червения площад в Москва, през планината Лаошин в Китай, понякога се е усещал като привилегия, а в други случаи като тест на принципите.

23-годишните младежи не шофират и не ядат месо, а преди три години решават, че не могат да оправдаят вредните емисии, които се отделят в атмосферата при летене със самолет. Лоренц бил особено изненадан да научи, че 60% от парниковите газове измерени от ETH Цюрих, университетът, в който и двамата са учили, идват от бизнес пътуванията по въздух.

Джулия посещава семейството си в Италия, пътувайки само с влак. Лоренц прави същото със своето в Германия. Когато той решил да прекара един семестър в университета в Лийдс във Великобритания, отишъл до там с влак, а Джулия му отишла на гости по същия начин. Ваканциите им са винаги до места, които могат да бъдат достигнати без пътуване по въздух.

"Ние пътувахме само в Европа и се катерехме, така че не беше проблем", обяснява Джулия.

Всичко това било лесно, докато най-добрата приятелка на Джулия, която живее в Сидни, не я помолила да бъде кума на сватбата й. Тогава Джулия била изправена пред дилема.

Дългата подготовка

Подготвяйки се за пътуването двамата решили, че имайки предвид колко време ще им отнеме, е по-добре да останат в Австралия цяла година. За Джулия това означавало да си намери работа там, а Лоренц решил да учи дистанционно, пише германската редакция на DW.

Докато проучвали влаковите линии, те установили, че могат да пътуват и с карго кораб. Все по-ясно било, че Джулия ще стигне до Австралия навреме за специалния ден на своята приятелка. Лоренц признава, че започнал да осъзнава мащабът на начинанието.

"Беше бавно осъзнаване, че всичко, което сме планирали последните месеци, ще стане реалност", обяснява той.

Така двамата поели на път миналия юни. Джулия тръгнала от Цюрих и се срещнала с Лоренц в Берлин. Напуснали Германия с влак към Москва, през Полша и Беларус. От там пътят им ги отвел през Русия, Монголия и Китай. Минали през Пекин, преди да се отправят към Циндао, откъдето хванали кораб към Брисбън, където пристигнали след 6 седмици.

"Вероятно най-запомнящите моменти за нас бяха на карго кораба", спомня си Лоренц. "Запознахме се с екипажа, инженерите ни разведоха из контролната зала", обяснява той. Празнували заедно с екипажа, помагали в кухнята и пели доста караоке.

Джулия дори научила корабния готвач да готви тирамису, а Лоренц направил картофена салата по рецепта на баба си за парти на кораба. По-късно някои от членовете на екипажа ги посетили в Сидни.

Екзотиката на вегетарианството

Друг паметен момент било кратко прекъсване на пътуването им в Иркутск в Русия, където се катерили край езерото Байкал. "Гората беше толкова гъста и тучна, пълна с насекоми и пеперуди", разказва Лоренц.

В друг случай 20-на новобранци от армията се качили в техния вагон и започнали да си говорят за политика.

"Бяха много заинтересовани да научат какво мислим за някои пипкави политически въпроси, свързани с Русия", обяснява Лоренц. Войниците им дали кафе и шоколад и въпреки протестите на двамата вегетарианци - консерва месо.

Това не бил единственият случай, в който отказа им да консумират месо озадачил местните. В Китай, абсолютно неспособен да разбере концепцията за това, че не ядат месо, един готвач ги поканил в кухнята си и ги накарал да посочат всяка съставка, която могат да ядат.

В крайна сметка пътуването им струвало €4 000 на човек, като по-голямата сума била за билета за кораба и визите. Лоренц изчислява, че пътуването им е произвело около 370 кг въглероден диоксид на човек. Според сайта Atmosfair, който изчислява отпечатъка, който полетите оставят след себе си, този на полета от Цюрих до Сидни произвежда 5.2 кубически тона въглероден диоксид.

Пътешествието им ги научило и на дисциплина. Когато акостирали в Брисбън, точно до пристанището се оказало и летището. Виждайки самолетите, които кацат толкова често, не можели да не си помислят, че биха могли да изминат целият този път за по-малко от 24 часа.

Сега се подготвят да тръгнат по обратния път. Съвсем скоро ще си хванат кораб от Мелбърн до Япония, откъдето ще тръгнат по различен маршрут през Китай и Русия.

Лоренц и Джулия са двама от 360-те души, които са твърдо решили да спрат или ограничат летенето си, присъединиявайки се към движението "No Fly Climate Sci". Много други взимат същото решение независимо.

Привилегията на трудните избори

Двамата са наясно, че промяната към по-екологичен начин на пътуване става баявно и искат да подчертаят, че спешността на климатичната криза изисква много по-дълбоко осмисляне на това как управляваме икономиките си.

"Въпреки че индивидуалните действия са важни, не би било достатъчно. Наистина имаме нужда от систематична промяна", обяснява Лоренц.

Те подчертават, че да могат да пътуват по този начин е огромна привилегия.

Много малка част от хората могат да си позволят лукса да замърсяват природата с емисии от самолет. По-малко от 20% от населението на света някога е пътувало по въздух. По време на пътуването си, те осъзнали, че са късметлии, защото могат да си позволят да птъуват свободно и безопасно по света, прекосявайки граници. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase