Спортът продължава да зарежда с национална гордост българите. Но с изключение на славния борец Дан Колов нито един от стотиците ни световни шампиони не стана герой и в игрален филм. Спортната тематика, макар и окарикатурена, чрез Апостол Карамитев отчасти проби на големия и малкия екран с една от най-обичаните ленти у нас - „Любимец 13“.

С изключение на епизодичните роли като тази на бившия ас на „Левски“ и националния футболен отбор Божидар Искренов - в  амплоато на асансьорен техник в „Маневри на петия етаж“, шампионите ни не са интересни за режисьорите и сценаристите за големия екран. Документалното кино, скицирано основно чрез БНТ,  печели международно признание чрез най-разпознаваемото българско лице – Христо Стоичков.

Артист на и извън футболния терен, експлозивен, нестандартен и многолик, кавалерът на „Златната топка“ за 1994 г. (футболният „Оскар“) е идеалният избор за екранизация. Да заснеме различните превъплъщения острието на ЦСКА и „Барселона“ се осмели писателят-режисьор Борислав Колев.

Не крие, че е почерпил вдъхновение от филма на Емир Костурица за щурия гений на аржентинския футбол Диего Армандо Марадона. Както и от опита си като съавтор с Олег Ковачев (изиграл култовата роля в „Рицар без броня“ - б. а.) за филмовия очерк на футболист №1 за миналия век Георги Аспарухов-Гунди.

Пред Dnes.bg Колев разкрива, че по време на снимките на "Стоичков" е успял да свали гарда на обичания и мразен шампион. Разбулил е част от добре прикриваните му тайни, но благородни жестове -  като този всяка година да помага на болни българи.

Филмът „Стоичков“ вече получи аплодисментите на международната публика в Кан, в Лондон – по време на българския ден на Олимпийските игри, във Варшава, една от столиците за престижно кино, и закри София филм фест през пролетта.

Традицията да се прави спортно кино губи позиции, категоричен е Колев.

„Стоичков“ не е типичен филм за футбола. Той излиза от канона на стереотипа за биографично кино. Целта му е да достигне до по-широк кръг зрители. Не само до феновете, дето джиткат помежду си и гледат най-вече головете“, пали се режисьорът-журналист.

„Стоичков“ струва малко над 94 хиляди лева и е заснет в повечето дестинации на футболния Магелан Стоичков. Сред любопитните кадри са тези в Южна Африка. Два пъти екипът работи в Барселона. Средствата са недостатъчни, но голямото перо идва заради телевизионния архив. Правата за излъчването на мачовете от световните първенства по футбол ги държи ФИФА – Международната футболна асоциация, за европейските шампионати – УЕФА. „Мачовете на националния или клубен отбор като домакин се държат от нас. Гостуванията са към съответната федерация. Една минута от световното първенство в САЩ през 1994 г. е 3000 евро“, казва Колев.

„Използвахме пет минути за филма „Стоичков“. Трябва да са легални за световното разпространение. Иначе гърмим“, категоричен е Колев.

Филмът „Стоичков“ печели от интервютата с испанския тенор Хосе Карерас и Йохан Кройф – ментор на Ицо не само във футбола, но и в живота.

„Христо е много близък с Карерас по линия на фондация за подпомагане на болни от левкемия. Стоичков е един от хората, които дават най-много средства. Нищо, че дава вид на дръпнат. Иначе е пълно с хора у нас, които като дадат 2 лева, и бият тъпана. Той не иска да има публичност за хуманните му жестове“, допълва Колев.
Бившият съотборник на Камата в „Барселона“ - Чики Бегиристан, дава още щрихи към многоликия образ на голмайстора на Мондиала през 1994 г.

„Чики описа Стоичков в много синтезиран вид – в историята на футбола има играч, всеки дал своя принос. За първи път обаче виждаме такова съчетание между талант и характер.  Пък и нашият народ е особен. Абсолютно съм убеден, че ако Гунди беше жив, щяха да намерят начини да го обругаят. Дали пък съдбата на Левски нямаше да бъде като тази на Стефан Стамболов? Така че не можем да товарим Стоичков с повече очаквания. Все пак макар и мегазвезда, той е футболист“, смята режисьорът.

За него има няколко много добри примери за очерци на родни спортисти. Винаги изтъква „9-те крачки“ на Стойчо Шишков. Такъв е разбегът на Стефка Костадинова към световния рекорд в скока на височина.
От авторите на спортно кино за Колев безспорната и недостижима фигура е Олег Ковачев. Двамата заедно направиха „Балада за Гунди“, посветен на футболист №1 за миналия век  Георги Аспарухов.

„Не че нямаме исполини в спорта. Да си велик спортист и да си мегаспортист са различни понятия. Трябва да имаш очарование. Пълно е с величия в световен мащаб, но не са интересни за филмиране. Неслучайно европейци спират по улицата мениджъра на Стоичков – Хосе Мария Мингея, и питат първо за  Стоичков и чак след това за Марадона", коментира Колев.
 
„Ицо е много мощен герой. Беше в ЮАР, разбрахме се на мига. Разстоянията не ги брои. Прие ни в качеството на хора от киното. Беше му обяснено, че няма да има микрофон и камера, за да може да се поотпусне. Той общува активно в продължение на няколко месеца, за да опознае събеседниците във филма. Модерният ляв вкара повече дубли с актьорски моменти“, добави режисьорът.

„В началото бяхме сковани. В акция с други хора и звезди беше в стихията си.  Тогава разбрахме, че има особено отношение към киното“, допълва Борислав Колев.  Той черпи вдъхновение за спортното кино от „Тайсън“ - филмът, посветен на най-младия шампион при свръхтежките профибоксьори.

„Лентата достига до фундаменталната и болезнена откровеност, в която всичко се смъква. Това е филмът, за който съм си мислил, докато снимах „Стоичков”, категоричен е Борислав Колев. Той не би направил филм за бившия капитан на националния отбор Стилиян Петров сега въпреки гарантирания зрителски интерес. Изисква го моралът и подкрепата към Стенли да пребори левкемията.  

Колев иска да направи филм за саморазвенчалия се лекоатлет Николай Антонов-Таланта. Той е световен шампион в зала (на 200 м в зала, в Севиля 1991), победил величия като Карл Люис, Линфорд Кристи, Бен Джонсън и Лерой Бърел, който профука 2 милиона долара по пътя към саморазрушението си, за да стане един от героите на криминалните хроники.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase