Снимка: Екип "Воевода"

Виж други галерии »

123

Владимир Зомбори

Неговият дядо е бил придворен сладкар на Фердинанд. Свитата на княза е опитвала от вкусотиите, които е приготвял, а младият Владимир Зомбори е наследил любопитната му фамилия. 

В края на август актьорът се превърна от градско момче в четник от свитата на Румена Воевода. За драстичния преход от уредения живот към несгодите и предизвикателствата в тренировъчните лагери, преди снимките на филма на Зорница София, разказва младият актьор пред Dnes.bg.

"Воевода"

Ролята му го отвежда в село Жеравна, два месеца преди старта на работния процес по историческата продукция.  Тренировачният лагер дава шанс на участниците да се потопят в атмосферата на отминалата епоха и да я преживеят. Така започва живота им на открито.

"Бяхме в изцяло битова обстановка, като от онова време. Настаниха ни в хан, за който се говори, че е приютявал личности като Левски и други революционери. Всичко бе пропито от тази епоха", разказва ни Владимир Зомбори.

Започват походите им в гората. Всеки ден имат физически тренировки – езда, стрелба, борба. Учат ги и да боравят с оръжия. Събралите се актьори си правят и засади. Разделят се на групи и се впускат в гората с тайната задача да успеят да заснемат диво животно. "Идеята бе да го "отстреляме" - не с патрони и пушки, а с телефоните и камерите, които имаме под ръка" - разказва Владимир. По думите му, който успеел да отстреля животно – получавал храна, която той и екипът да изядат вечерта.

По тъмно хората се събирали на един каменен заслон с огнище в билото на планината. "Спомням си, че не успях да отстрелям животно, но намерих едно от най-важните неща – огнивото, представляващо парче магнезий, с което да си запалим огъня", описва времето Зомбори. Неговото "откритие" е било скрито от каскадьора и изпълнителен продуцент Петър Гущера. Та, вечерите били интересни. Владимир си късал клони с листа и лягал върху тях, за да не спи изцяло на земята. Било невероятно красиво, магическо, а тези преживявания изострят инстинктите му, които животът в големия град притъпява с времето.

Освен физическата подготовка, актьорите нахлузват и дрехите от миналото. Сред най-интересните атрибути са коланите, които имат джобове отпред. В тях мъжете си нареждат пистолетите, барутника - всичко необходимо, за да "посрещнат врага". Актьорът допълва, че като се напълни, коланът тежи около 15-ина килограма. По-голямата част от четата се сдобиват и с автентични костюми. Някои от екипа са изцяло облечени с платове на стотици години, които са носени от реални хора. Зомбори също се е снабдил с такова елече и пояс.

Другото, което му се струва странно в облеклото, са шаячните панталони, които прожулват кожата и усещането е доста различно от дрехите, които днес сме свикнали да носим. "Тези хора са били наистина страшно издръжливи", отбелязва актьорът - Имали са жилава мускулатура. Били са пешачи. Предвижвали са се без коне, за да се крият по-лесно от поробителите. А докато ходиш с цървули усещаш всяко едно камъче. Особено с нашите разглезени крака, свикнали на всякакви видове подметки".

За месец Владимир спира да му прави впечатление по какво върви. В началото му е тегаво, особено докато преминава през кал и хлъзгава шума. За да избегнат именно тези поредни неудобства, той и останалите колеги правят напречни връзки на цървула, за да балансират. "Като стъпиш в обувките на тези хора буквално и преносно ти се променяш", удивлява се актьорът и допълва, че това, което му е направило най-силно впечатление, е отношението на хората от онова време към смъртта.

"За един млад човек смъртта в наши дни е изключително абстрактно понятие. Всички знаем, че един ден ще ни се случи, но сме оставили тази мисъл за по-нататък. А при тези хора смъртта е била всеки ден пред очите им. Веднъж е умирал техен близък, друг път те е трябвало да убият, за да оцелеят. Дадох си сметка, че нашият мозък реагира по друг начин на такъв вид стрес. Онези хора са били в съвсем друга фаза на осъзнаване на тези процеси".

Театърът

Освен в киното, Владимир Зомбри е част от трупата на Малък градски театър "Зад канала". В момента репетира постановка по текстове на Чехов под режисурата на Маргарита Младенова. Завършва НАТФИЗ в класа на Атанас Атанасов.

Сцената харесва от съвсем малък, когато родителите му го водят в Кукления театър в родния му град Пловдив. Усеща целият този бит от 90-те години и осъзнава, че зад завесите има нещо магическо. Открива го в идеята, че в театъра всички мълчат и някак си му се подчиняват.

"Театърът може да подчини мислещия човек и тази идея ме запали по него. Всеки човек обича да подчинява другия. Това е природа – виждаме го и в любовта, във връзката между хората. Понякога не го правиш съзнателно, но искаш хората да те слушат и да правят това, което ти искаш. Това те кара да се чувстваш добре".

На сцената Владимир има шанс за известно време да прикове вниманието на зрителите върху себе си, да ги накара да го слушат, да се опита да скъса бита от съзнанието им. В това намира и магията. Онази, която неговият дядо е открил в сладките, които правил за Фердинанд, за свитата му, за хората. Имал е две сладкарници в София, но е принадлежал към прослойка, която във времето бива застъпена от смяната на политическите настроения. Губи всичко, което е постигнал. Оставя името си – Зомбори. А Владимир ще се опита да го продължи, да му предаде смисъл.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase