Убийства с "Маската на дявола"

Историите, които създава прочутия норвежки писател Том Егеланд вдъхновяват Дан Браун.  Поредната загадка от него идва с  "Маската на дявола".

Книгата излиза у нас в превод на Ралица Тачева. Сюжетът е посветен на една загадка, корените на която са в Древен Вавилон. Действието се движи от Европейското средновековие и достигат до наши дни. Любимият на милиони читатели герой - професорът по археология Бьорн Белтьо, сега е исторически консултант в разследването на три престъпления, извършени по идентичен начин в период от 300 години.

Първожреците на Древен Вавилон са притежавали дванайсет магически маски, за които се говори, че са служели като средство за контакт с отвъдния свят. Само две от тях са достигнали до наши дни. Едната се намира в Британския музей, другата е открадната от Археологическия музей в Багдад през април 2003 г. и е унищожена от ислямисти. Но се оказва, че съществува и трета. И явно с нея са свързани три сходни неразкрити убийства, извършени в Ювдал в течение на три века.

През 1708 г. немският проповедник Конрад Кремер е открит мъртъв под църковната камбанария в Ювдал. Около тялото му има следи от копитата на дявола и пет свещи, разположени така, че да се образува пентаграм. Понася се мълвата, че е убит от самия дявол. През 1963 г. капелан Понтиус Фелберг е изхвърлен от неизвестна сила или човек от същата тази камбанария и умира пред очите на паството си след литургия.

През 2015 г. младият журналист Даниел Люке е намерен убит на същото това място, с дяволска маска на лицето. Дали някой е готов да извърши убийство, само и само да се добере до магичната вавилонска маска на смъртта, струваща днес цяло състояние? А да общуваш с мъртвите си близки, както и да контролираш сили от отвъдното – към това са се стремили хората от хилядолетия.

Романът "Маската на дявола" идва след 6 международно успешни романа на Том Егеланд, който си спечели популярността на автор, по дирите на който върви Дан Браун. Първият му голям хит е романът „Краят на кръга” (2001).

В публикувания две години по-късно бестселър на Дан Браун "Шифърът на Леонардо“ (2003) читателите откриват смайващи прилики както в сюжета, така и в главните герои: в дъното на всичко е тезата, че Иисус е бил женен за Мария Магдалена и двамата са имали потомство; албинос е сред главните герои и в двата романа; и в двете книги главната героиня се оказва едновременно последният жив потомък на Христос и Мария Магдалена, и дъщерята/внучката на последния велик магистър на таен орден. Не закъсняват и обвиненията към Дан Браун в плагиатство, тиражирани от световните медии.

Том Егеланд обаче насочва творческата си енергия към създаването на нови, още по-оригинални сюжети, базирани върху богат документален материал. В момента Холивуд подготвя екранизация на романа му "Евангелието на Луцифер“, а след това в перспектива са и "Заветът на Нострадамус“, "Пазителите на завета“ и "Тринадесетият апостол“.
 
Смята се, че маската на дявола (намираща се днес в Британския музей) изобразява Нергал, вавилонския бог на залезите и повелител на подземното царство, който вдъхвал повече страх, отколкото почитание. Според мнозина учени той е предшественик на еврейско-християнския образ на Сатаната. Маската заемала централно място в почитането на отвъдното в много езически култове към дявола.

Тя играела ролята на канал между нашия свят и отвъдното. Живите са можели да общуват с мъртвите чрез маската, но са рискували да влязат в контакт и с демони. Това общуване невинаги завършвало добре за хората, защото скоро се превръщали в този, с когото са комуникирали.

През Късното средновековие бурно се развива демонологията – наука, която се занимава с изучаването на демоните, каталогизирането им според йерархията им и описване на поведението им, както и с практически препоръки по призоваването на демони, борба с тях и контролирането им.

Демонологията е популярна и днес в множество съвременни секти, а също и в среди, интересуващи се от психически и парапсихически сили.

Според апокрифите демоните са били някога ангели, които са служели на Господ. Принцът на ангелите Сатаната се опълчил срещу Бог и привлякъл на своя страна една трета от ангелите. Господ обаче се оказал по-силен и прогонил Сатаната и привържениците му от небето, като и ограничил властта му единствено върху Земята.

Оттогава хората са посещавани от невидими демони, които ги мамят или застрашават. Господ позволява тези изпитания пред хората, които могат да изгубят безсмъртната си душа или да постигнат спасението ѝ.

Освен дяволската маска, важна за демонологията е магическата диаграма Sigillum Dei (Печатът на Господ), изобразяваща портал между земното царство и това на мъртвите. Тя е открита в най-значимите средновековни черни книги Liber Juratus и Clavicula Salomonis Regis (Ключът на Соломон).

Всичките тези исторически и митологични факти намират място в романа "Маската на дявола".