Андрей Лешков е роден на 29 август 1960 г. в Краснодар (Южна Русия). През 1983 г. завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски". От 1984 до 1996 г. работи в Института по философия в БАН. От 1996 до 2006 г. преподава в софийски гимназии и работи като редактор в ИК "Кибеа“. Между 2006 и 2012 г. е главен експерт в Народното събрание, главен сътрудник в Центъра за конституционни изследвания. Той е също научен редактор на повечето издания, излезли в поредицата Res publica на Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

Под негова редакция или в негов превод излизат "Що е третото съсловие?" от Сийес, "Небе и Ад" от Сведенборг, "История на Красотата" от Умберто Еко, "Понятието за политическото" от Карл Шмит, "Ответен огън" от Пиер Бурдийо, "Смисълът на нациите" от Пиер Манан и др. В момента работи в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. 

Какви са Вашите естетически търсения?
Интересува ме главно въпросът за смисъла на заниманието с изкуство и естетика. Изкуството днес все повече се изтърбушва откъм съдържание. Все повече става "изкуство заради самото изкуство" в лошия смисъл, оставащо при изолираната творческа личност или самоцелните актове на нейното себеизразяване. Що се отнася до естетиката, тя сякаш все повече става или "коментар към изкуството", или нарцистично отдаване на своята история. И двете водят до задънена улица, която за някои изглежда спасителен изход.

Кога и как попаднахте в Института за изследване на обществата и знанието?
Това е второто ми идване в Института. Дори се надявам, че един ден все ще мога и да се пенсионирам в него (смее се). Дано да пребъде Академията (БАН, бел. ред.), а също така Институтът като нейна съставка. Първият път беше в началото на 80-те години, сега – наново. Малко случайно, донякъде обаче по волята на съдбата. Пак съм там, където мнозина казват, че ми е мястото.

Защо смятат така?
Навярно защото не съм се движил по течението. Или дори съм плувал срещу него? За философите този вид "спорт" е особено присъщ.

На коя наука сте най-вече привърженик?
Науката няма нужда от привърженици. Ето защо не мога да кажа, че сам привърженик на някоя наука; привърженик съм на стремежа към истината.

Вие изследвате също така историята на културата и изкуствознанието. Кои са за Вас основните предизвикателства в тези области?
За мен основният проблем е такъв: днес хората сякаш все по-малко се замислят над това, че историята нито започва с тях, нито ще свърши с тях. Имено въпросите "Откъде идваме? Кои сме? Накъде вървим?" придават смисъл на всяко хуманитарно изследване – във философията, историописта, социологията, лингвистиката, литературознанието, изкуствознанието или каквато и друга област да ви хрумне (стига, естествено, тя да поставя в средоточието на своите интереси индивидите и общностите с техните ценности и отношения).

Кои идеи не приемате или отхвърляте?
Ограничените, едностранчивите, опростенските, както впрочем и онези "идеи”, чиито носители имат склонността да се самопревъзнасят.

Кои са хората, на които се възхищавате?
На онези, които са другоячемислещи спрямо статуквото, а също така и на онези, които нямат култ към собствената си личност.

Готов ли сте на покаяние и съпричастен ли сте към чуждото страдание?
Ако някой не обича ближните, то значи не обича и себе си самите. Хората стават такива чрез своето можене да се поставят на мястото на другите. Всички имат възможност за съпричастие и за действуване въз основа на това разбиране.

Какво осмисля животът Ви?
При мен смисълът винаги е идвал не от обкръжението, нито чрез конкретни хора, а чрез търсене на едни или други решения за проблеми, които са ме вълнували, чрез опита да си отговоря на някакви въпроси, пред които съм се изправял и, както казва една песничка, от които не съм заспивал ...

Какво е истинско богатство?
Да осъзнаеш, че след като твоите кости и онези на твоите съвременници изгният, все още ще има кой да произнася името ти с добро, а също и че ще има такива, които да помнят, че си е струвало да бъдеш на тази земя.

Кое е най-трудното изпитание, през което сте преминавал?
Бог да ме пази от мисълта, че съм преминал през най-трудното си изпитание. (Защото един живот без изпитания е безсмислен...) Но може би (пауза) изпитанието да оставаш сам на света при загуба на близки хора, а също и при скъсване с онова, в което си вярвал, и изпитанието от прозирането, че не те е подминала склонността да се предоверяваш на някои. За мен това са истински тежките изпитания. Все пак, това представляват неизбежни удари, които Съдбата не ни спестява. 

Вярващ ли сте? Какво място заема вярата във Вашия живот?
Кажа ли, че съм вярващ в строго църковен смисъл, ще сгреша. Вярвам в две неща: първо, че не сме случайно на този свят; второ, че самият този свят не е случаен. Ние самите придаваме смисъл на своя живот, както и на света, който обитаваме. Което обаче не означава, че го правим произволно. Нито придаването на смисъл, нито самото пребиваване на света е като щракване с пръсти и рожба на някаква дива случайност. Аз вярвам в определена необходимост на човешкия живот.

Вие сте работил на свободна практика като редактор, преводач, издателски, медиен консултант. Какво Ви донесоха тези умения?
Донесоха ми повече сдържаност, повече скептичност. Разбрах, че хората са едни доста променливи чудати същества и не бива за всичко да им се доверяваме.

Какво правите в свободното си време, когато преставате да сте философ? Как разпускате?
Едни истински философи не могат да престанат да бъдат такива. Тъй като в мига, когато престанат да са философи, те умират. Това е така, защото философията, далеч от това да бъде само професия или призвание, е също и начин на живот. Самото онова "разпускане", за което говорите, при мен пак е свързано с размисли или също с усилия за презареждане с енергия на ума, въображението, сетивата, която енергия би ми дала възможност да продължавам напред.

Интервюто взе Десислава Томова

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase