"Плаващите мостове" в Италия . Снимка: БГНЕС

12345678

Христо Явашев - Кристо бе необикновен артист, уникален в своето изкуство. На 31 май той напусна света тихо в дома си в Ню Йорк от естествена смърт.

Христо Явашев бяга от България, когато е едва на 21 години. Отива в Прага, а властите в родината му отнемат гражданството му. За тях той вече не е българин.

Кристо бързо намира начин да трупа пари много по-бързо. Той започва да рисува портрети. Подписва ги с фамилията си - Явашев. През 1958 година е нает да нарисува портрета на майката на Жан Клод. Така двамата се срещат за първи път, влюбват се и стават партньори в работата си.

На тавана, на който живее, Явашев опакова малки кенчета, бутилки, обувки, столове. Той нарича това "своето истинско изкуство". Него не подписва с фамилията си, а с първото си име - Кристо. Когато Жан Клод се появява в живота му, тя започва да го насърчава да опакова по-големи неща - коли, дърво, мост... парламент.

Първоначално големите си проекти, Кристо подписва само със своето име. Двойката си мисли, че така по-лесно ще бъдат запомнени. Но по-късно той осъзнава, че не може без Жан Клод, затова добавя и нейното име. И така днес е невъзможно да говориш за единия, без да споменеш другия.

Има само три неща, които Жан Клод и Кристо не правят заедно. Явашев е този, който рисува, за това той прави скиците. Жан Клод пък ръководи целият процес, тя е мениджърът, който Кристо не може да бъде. Третото нещо, което никога не правят заедно бе да летят в един и същи самолет.

Всеки един техен проект е вик за свобода. За това Кристо и Жан Клод никога не работят със спонсори за проектите си. Те винаги използват лични средства, независимо колко скъпи са проектите им. Парите събират продавайки творбите на Кристо и организирайки изложби, които привличат колекционери от цял свят.

Но да опаковаш Пон Ньоф например, никак не е лесно. Проектите на Кристо отнемат години, като се започне със скиците, разрешенията от властите, подготовката, изборът на материали и най-накрая - инсталацията. Отнема му 25 години да завърши опаковането на Райхстага и 10 г. Пон Ньоф. Ала никой не може да купи тези творби, никой не може да ги притежава, никой не може да печели пари от тях, тъй като не се продават билети, за да ги видиш. Изкуството, което Кристо създаваше, бе свободно за всички. Но никое от произведенията му не бе на показ повече от 16 дни.

Жан Клод умира на 74 години от мозъчен аневризъм. Двамата с Кристо са родени на една и съща дата и година, "за щастие от различни майки", казва Жан Клод. Тя често се шегува, че двамата са като близнаци - понякога им хрумват напълно еднакви идеи.

Сред най-известните им проекти са: Опакованият бряг Литъл Бей в Сидни с обща дължина 2,4 км. За изработката му са нужни 17 000 часа, в рамките на 4 седмици, а по него се трудят 15 професионални катерачи и 110 работници. За 40 дни пък екипът на Кристо опакова "Римските градски стени. На 7 май 1983 година екип от 400 души завършва инсталацията на Обградените острови в залив Бискейн, Маями. Яркият розов цвят е в хармония с островната растителност. Проектът отнема общо 3 години заради необходимостта от редица разрешителни. 

Може би един от най-мащабните проекти на Кристо е "Бягащата ограда" в Калифорния. Той отнема 4 години. Изграден е изцяло от стоманени стълбове и кабели, с дължина около 50 км. Конструкцията достига Тихия океан при залива Бодега и там докосва дъното. Твърди се, че дори се е виждала от Космоса.

През 1991 година 1880 работници едновременно се заемат с отварянето на общо 3100 чадъра в Ибараки и Калифорния. Това японско-американско произведение отразява приликите и разликите в начина на живот на двете държави.

Самият Христо Явашев определя опаковането на Райхстага, като най-важният проект в живота си. Идеята се ражда съвсем случайно след изпращане на картичка от негов приятел с изобразен Райхстага отпред. Основната мотивация на Кристо да опакова голямата сграда е, че той е бил бежанец повече от 17 години, след като напуска България. Тогава се поражда огромното желание да направи проект, повлиян от източно-западните отношения по време на Студената война. Разбира се, идеята не се приема добре от тогавашните политически лидери и се стига дори до гласуване в Парламента. След 70-минутен дебат проектът е одобрен. Веднага след това започва и реализацията му – използват се 100 000 квадратни метра огнеупорна полипропиленова материя, която е подсигурена с алуминиево покритие, и 15 000 м въжета. Райхстагът остава опакован 14 дни, въпреки настояването на властите да остане още седмица

След смъртта на Жан Клод, Кристо работи сам, но по проектите, които заедно с Жан Клод са създали. Така се появяват "Плаващите кейове" в езерото Изео, Италия. Двамата са го замислили още през 1970 година.

Кристо не говори много за смъртта на Жан Клод, нито как тя му се отразява. Но преди да започне нещо, винаги се пита един единствен въпрос - Какво би си помислила Жан Клод сега?

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase