Специалитетът "тава джигери" – запазена марка на Одрин

Курбан байрамът е времето на "келепира" за местните търговци
5 сеп 2017 09:23, Елка Василева
13
Специалитетът "тава джигери" – запазена марка на Одрин
Снимка: архив, Булфото

"Тава джигери", както турците наричат пържения дроб, е турското наименование на кулинарен специалитет на град Одрин, където се събират границите на Турция, България и Гърция.

Надали ще се намери турист, посетил Одрин, който да не е хапнал и от местния деликатес, предлаган в десетките ресторанти, гостилници, заведения за бързо хранене в града. Специалитетът се е превърнал в запазена марка на Одрин и с него одринци се представят на различни кулинарни фестивали в Турция и в чужбина.

През дните на тазгодишния Курбан байрам, за който бе обявена 10-дневна ваканция, Одрин е бил посетен от десетки хиляди туристи от страната и чужбина. Сред характерните местни специалитети /халви, локуми, сирена, кашкавал и пр./ най-голяма е била консумацията на "тава джигери".

Курбан байрамът е времето на "келепира" за местните търговци. А многобройната клиентела през дните на тазгодишния празник зарадва търговците, казва председателят на Одринското дружество за промотиране и запазването на качеството на "тава джигери".

По думите му градът е изключително богат на исторически и културни паметници, тъй като в продължение на 92 години е бил столица на Османската империя.

Джамията Селимие, която е паметник на ЮНЕСКО, двете български църкви, старинната синагога, Музеят на здравето се посещават от хиляди туристи през цялата година.

"Покрай посещението на туристическите забележителности туристите не пропускат да хапнат и от местния специалитет "тава джигери" - един хубав финал както за туристите, така и за търговците", отбелязва Бахри Динар.

Одринци разказват, че много туристи не само се гощават на място, но и си купуват дроб от местните месари, записват си рецептата за приготвяне на ястието.

Според местните кулинари одринският специалитет се приготвя най-добре от агнешки дроб. След като се измие, почисти от всякакви ципи и жили се нарязва на много тънки ивици. Овалва се в смес от царевично и бяло брашно. Поставя се в гевгир, изтупва се от излишното брашно и се пържи за минута-две в силно сгорещено олио. "Тава джигери" се поднася с гъсто кисело мляко. 

/БТА/


13
Още по темата: ОдринТава джигери
Още от
Напиши коментар Коментари
13
0
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
"Яжте си джигерите и не се мяркайте тъдява да не ви отеснее туркията от някоя нова държава на картата."

Времето ще покаже дали ще отеснее за нас Турция, ама за вас е факт, че вече се топите и сте доста широко разпространени там...Та колко хора се падат на квадратен километър в България?
12
5
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
Яжте си джигерите и не се мяркайте тъдява да не ви отеснее туркията от някоя нова държава на картата.
11
0
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
Ял съм като бях, наистина е страхотен...
10
1
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
"джигери, мигери...
мамунска територия с умствено изостанали в 6-ти век..."

Понеже сме умствено изостанали...да си примерим икономиката с Вас умствено напредналите...
9
0
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
До до Месар

Само че наистина имаше период, през който агнешкото се изнасяше и дори около Великден не можеше да се намери. Беше към края на 70-те - началото на 80-те години.
8
0
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
До Месар

Не послъгвай.
През соца, за да си купиш дреболии, трябваше да имаш познат месар. В София,
в района на Ситняково, имаше магазин, над чиято врата пишеше "Карантия", там редовно се виеха опашки.
Малко по-достъпни бяха пилешките дробчета, но невинаги ги имаше.
7
12
 
1
 
! Отговори
ха-хаааааааа преди 9 месеца
джигери, мигери...
мамунска територия с умствено изостанали в 6-ти век...
6
14
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
Никога повече в ислямската ко.чина туркия! Да си смучат сами джигерите!
5
15
 
9
 
! Отговори
Едно време преди 9 месеца
По време на соца дроб пускаха само по празниците.През останалото време се ровехме по кофите и си броехме ребрата от глад.Родителите ни работеха в трудови лагери и ни разрешаваха свиждане само в неделя.Помня,че за една Нова година ми подариха мандаринка и бях много щастлив!
4
12
 
10
 
! Отговори
до Месар преди 9 месеца
По време на соца стояхме гладни и жадни. Агнета виждахме само по телевизията.Сега три пъти на ден ядем агнешко и квото остане го даваме на бездомните кучета.Просто прекрасно си живеем.
3
5
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
Тава джигери от свински дроб няма ли?
2
8
 
8
 
! Отговори
Месар преди 9 месеца
До Анонимен
Агнешките дреболии бяха всекидневие в България при социализъма .А сега при демонокрацита, деликатес ! Да ни е сладко.
A пък какви дъъъъълги бяха агнетата! Главата му - в месарския у нас, пък тялото - чаааак в Арабистан. Сигурно и тогава ти е било сладко!
1
10
 
21
 
! Отговори
Анонимен преди 9 месеца
Агнешките дреболии бяха всекидневие в България при социализъма .А сега при демонокрацита ,деликатес ! Да ни е сладко.