В България всички институции са заедно и ще направят всичко възможно не само да се гарантират вашите права, но да се развиват повече инициативи, да се изучава още по-добре българският език. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова, която се срещна снощи в сградата на българското посолство в Тирана с представители на българската общност в Албания.

"Много се радвам, че имам възможност да бъда сред свои сънародници, хора, които са от български произход", каза Йотова пред десетките присъстващи. Вицепрезидентът, която е на работно посещение в Албания, ги запозна с проведените срещи с президента, премиера и председателя на парламента, с депутати в албанския парламент, които най-много са допринесли за приемането на Закона за защита на националните малцинства, както и с представители на българските дружества от областите Корча, Голо бърдо и Гора.

Йотова посочи, че след приемането на закона, който официално призна българското малцинство, е получила уверението от албанските ръководители, че тези права ще бъдат гарантирани, че законът няма да бъде само формален, че той дава право на самоопределение на българското национално малцинство.

"И оттук нататък, следващите 6 месеца са изключително важни за всички нас - за нас в България, за вас - членовете на българската общност в Албания. За тези шест месеца ще бъдат изготвени всички онези наредби, нормативни актове, които ще накарат този закон да бъде работещ. Оттук нататък, като национално малцинство, българското малцинство в Албания ще има възможност за изучаване на български език в средното училище, предстои да бъде уточнено как точно ще стане това, но то ще стане", посочи Йотова.

Тя открои също правото на излъчване на програми на български език в медиите. С премиера Еди Рама вицепрезидентът е разговаряла, че е крайно време да се направят културните центрове в Тирана и в София.

"Говорихме за различни други възможности, които се отварят - и при вас тук, и в България. Говорихме за това, че в България всички институции са заедно и ще направят всичко възможно не само да се гарантират вашите права, но да се развиват повече инициативи, да се изучава още по-добре българският език", каза вицепрезидентът Йотова.

"Чака ни много работа. Законът предвижда да има един представител на вече оформеното българско малцинство в новия комитет за малцинствата, който ще се създава, говорихме с институциите и по този въпрос. За по-малко от 12 часа мисля, че постигнахме доста сериозни резултати", обобщи вицепрезидентът.

Тя коментира също, че има много какво още да се желае в икономическите връзки между двете държави. Йотова посочи, че е казала и на премиера, и на президента, че за нас българското национално малцинство в Албания е естествен мост за развитието на отношенията между двете държави, за това да има повече инвестиции - български в Албания, албански - в България.

"Нещата в това отношение не са добри, няма кой знае колко такива инициативи, а сега е времето те да бъдат подновени. Говорихме и за други неща, свързани с българско гражданство, с това, че при нас предстои една реформа, за да може да се съкрати този период, да се улесни процедурата", каза още Илияна Йотова.

Приемането на закона за малцинствата беше голям, исторически успех за всички българи, не само за живеещите в Албания, но навсякъде, каза пред журналисти председателят на дружеството "Наша Гора" Фисник Ходжа. По думите му успехът е дошъл след сериозна работа и в двете държави, след събиране на подписи, и накрая се е достигнало до признаването на българското малцинство в Албания.

Фисник Ходжа посочи, че не само за неговия район, но за всички българи в Албания има нужда от учители по български език, а като важна открои също инфраструктурата в Гора, Голо бърдо и Преспа. Желанието да се учи български е много голямо, посочи Фисник Ходжа, който каза, че общо са събрали 3000 подписа за признаването на българското малцинство.

Ервис Талюри, заместник-председател на Дружеството за българо-албанско приятелство, който в момента е докторант в УНСС, каза, че е научил български добре в Софийската духовна семинария, която е завършил. Според него трябва да се засилят връзките между България и Албания в областите на образованието и икономиката. По думите му в различните райони има различни нужди, сред които компютри, училища. Ервис Талюри също оцени положително приетия закон за малцинствата, като, по думите му, албанската държава така ще подпомогне обучението и развитието на българската общност.

29-годишният Микел Ценай от Елбасан каза, че родителите му са родени в село Требища.

"В къщи така говорим - на стар български език, каза Микел, който говори езика от малък, чувайки го от родителите си. Завършил съм и Спортната академия в София, така че знам добре български", добави той. Сред българските обичаи той посочи Гергьовден, който празнуват и в Албания. По празниците ходим с моите родителите, те ми разказват какво се случва, разказа Микел Ценай. По думите му българите в Елбасан са общо към 15-20 хиляди.

"С приемането на закона за малцинствата очакваме улеснение на процедурите, за един паспорт хората трябва да чакат четири години", посочи Ценай. Трябва и малките деца да могат да изучават езика - как се пише и как се говори, добави той. Разбира се, че е добре да се пази жива връзката с България, ние имаме важна връзка, каза Ценай. В София той се чувства като у дома си.

Жена от Требища каза, че чака за български паспорт четири години, но до момента няма резултат, а мъж от същото селище, каза че много иска училище, за да може децата да учат български. Той е пътувал 180 километра за срещата.

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase