Сърбия и Косово имат шанс да бъдат приети в ЕС, ако разрешат конфликта помежду си. Предлаганата размяна на територии трябва да донесе мир, но всъщност ще създаде нови проблеми, твърди Джеймс Пардю в коментар за "Дойче Веле".

Американската дипломация на Балканите (от Дейтънското споразумение в Босна през 1995 година до обявяването на независимостта на Косово през 2008 г.) никога не е преследвала идеята за корекции на границите в района след разпадането на Югославия. Вместо това Вашингтон винаги е настоявал за решаването на етническите проблеми с инструментите на демокрацията.

Водените от САЩ практически разговори бяха достатъчно трудни, така че безкрайните проблеми не биваше да бъдат обременявани с дискусия и за националните граници. Участниците в преговорите за Охридското споразумение, което предотврати етнически мотивирана гражданска война в Македония, никога не са имали предвид териториалното разделение като решение на проблемите. Охридското споразумение се базира на един основен принцип, а именно, че "няма териториални решения за етническите въпроси".

Само в Дейтънското споразумение САЩ запазиха една част от идеята за разделение като допуснаха в рамките на общата държава Босна и Херцеговина съществуването на двете образувания "Република Сръбска" и "Федерация Босна и Херцеговина". Но това разделение на народностните групи само задълбочи етническото напрежение и разединение и насърчи външните намеси във вътрешните работи на Босна и Херцеговина.

Нещо повече от мъничко расизъм

За съжаление и днес все някой стига до идеята за промяна на националните граници, за да разреши етническите конфликти. Последното предложение, което очевидно е привлекателно за Прищина, предвижда размяна на част от Северно Косово отвъд реката Ибар, където живеят много сърби, срещу парче земя от Прешевската долина в Южна Сърбия, населена предимно с албанци. Тази размяна на територии трябва да проправи пътя на Сърбия и Косово към ЕС.

Търговията с територии обаче е лоша идея. Новото прокарване на граници за решаването на етнически конфликти е отживяла практика от колониалното време, която цели създаването на етнически чисти територии. Концепцията отговаря на мисленето на националистите и е нещо повече от мъничко расизъм. Освен това тази концепция никога не е допринасяла в миналото за намаляване на етническите напрежения. Едва ли това ще стане и сега. Какво ще стане със сърбите, които живеят в други региони на Косово? Какво ще стане със сърбите в Прешевската долина и с албанците, които живеят в Северно Косово или имат имоти там?

В интерес на Русия

Подобна размяна на територии между Косово и Сърбия вероятно ще доведе до още по-голяма нестабилност в региона. Ако предложението се осъществи, тогава сърбите и Република Сръбска в Босна със сигурност ще започнат да назовават и други територии, които подлежат на размяна.

Непрекъснатите усилия на Русия да насърчава нестабилността на Балканите е още една причина да бъдем особено внимателни при размяната на територии между Косово и Сърбия. От гледна точка на афинитета на Белград към Москва и усилията на Русия да сее раздор на Балканите, идеята за ново начертаване на границите пасва отлично на руската стратегия за подкопаване на демокрацията и стабилността на региона. Частичните корекции на границите на Балканите пасват отлично и на подхода на Русия към Грузия и Украйна.

За съжаление егоцентричната американска администрация на Тръмп изобщо не се интересува от важните въпроси в Европа. Републиканските американски правителства никога на се показвали голям интерес към Балканите. Но сегашната администрация на Тръмп надмина всички. Сегашният съветник по въпросите на националната сигурност Джон Болтън по ирония на съдбата обяви точно в Киев, че САЩ нямало да се противопоставят на размяната на територии между Косово и Сърбия.

Основни принципи на демокрацията

Тегленето на нови линии по географската карта винаги изглежда като просто решение. Това обаче не е така. Положението на останалите да живеят в Косово сърби и на живеещите в Сърбия албанци само ще разпали нови конфликти. Вероятно Косово ще изисква пълното признаване на своя суверенитет и отделянето от Сърбия още преди да е постигнато някакво съгласие. Трябва да бъде решен и въпросът за сръбския достъп до историческите места в Косово. Въпросите, по които трябва да се преговаря, са доста щекотливи и няма гаранция, че двете страни ще се споразумеят.

Ако се стигне дотам, това ще бъде отстъпление от демократичния принцип за равноправието на всички граждани и завръщане към алтернативната концепция за териториално разделение на етническите групи за намаляване на етническите напрежения. Осъществяването на основните принципи на демокрацията за равни права и равни шансове за всички граждани може да продължи дълго и да изисква много енергия за подобряването на етническите отношения в един регион. Но в дългосрочна перспектива предлаганото от демокрацията равно третиране на всички граждани е значително по-добър и по-стабилен вариант за решаване на етническите напрежения, отколкото промяната на границите.

Джеймс Пардю е сред най-активните участници в преговорите за постигането на мир на Балканите след разпада на Югославия. По лично настояване на Ричард Холбрук той е включен в преговорите, довели до сключването на Дейтънското мирно споразумение през 1995 година. В периода 2002 - 2005 г. той е посланик на САЩ в София.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase