77 000 души са арестувани - военни, полицаи, политици, журналисти, преподаватели. Над 150 000 души са уволнени от работните си места и никога повече няма да могат да се завърнат. 251 души са убити. 2200 - ранени. Това са сухите данни, които светът познава на третата годишнина от опита за преврат в Турция и свалянето от власт на президента Реджеп Тайп Ердоган.

3 години на масови репресии, гонения и буквално ликвидиране на животи - Ердоган укрепи властта си чрез методите на най-бруталнтие диктатори в историята, промени Конституцията и даде още един мощен тласък на превръщането на кемалистка и секуларистка Турция в ислямизирана държава.

Това стана възможно благодарение на сочения за основен виновник за опита за преврат - някогашният съратник на президента Фетхуллах Гюлен. Днес всички политически затворници в страната са с едно обвинение - за връзки с неговата организация.

Кой е Фетхуллах Гюлен?

Роден в сравнително малкото източно градче Ерзурум през 1941 година, Гюлен е нещо като малък гений на ислямската философия. Започва да изучава Корана още на 4-годишна възраст под влиянието на майка си. На 6 вече се обучава за хафуз - човек, който владее Свещената книга наизуст. На 14 години Гюлен изнася и първата си религиозна проповед. След като отбива задължителната си военна служба, той е назначен за проповедник на големия град Измир. През цялото това време той е яростен последовател на Саид Нурси - философ, който насърчава мюсюлмани и християни да обединят усилията си срещу агресивния атеизъм. Гюлен влиза във висшите релиозни кръгове на Турция.

Това обаче се променя рязко през 1981 година - строгият режим на управление на военните след преврата от предходната година, е направил проповядването на идеите му твърде трудно. Вместо влиянието му да отслабва обаче, напротив - той става все по-полулярен сред хората. Интересът му се обръща все повече към социални дейности. Някъде по това време започва да изгражда и своята бизнес империя - участва в масовите приватизации, купува предприятия, създава медии и местни училища. Силата на парите пък му позволява да плаща стипендии за обучение на перспективни младежи, които дълги години след това се чувстват длъжни на Гюлен. Така се създава един огромен кръг на лоялност, който работи дълбоко във всички кръгове на турската икономика, военно дело, медии, бизнес и образование.

През 1997 година, изненадващо, Гюлен решава да се премести да живее в американският щат Пенсилвания. Неговите сподвижници твърдят, че причината за това са здравословните му проблеми, но повечето анализатори смятат, че той си налага този живот в изгнание, за да се спаси от обвинения за готвен преврат срещу светската власт в страната.

Приятелството

Докато е в САЩ и постепенно разраства своята бизнес мрежа, Гюлен не може да влияе сериозно върху турската политика. В края на 20-ти век обаче и началото на новото хилядолетие, обществото постепенно се променя. Харизматичният бивш кмет на Истанбул Реджеп Ердоган печели парламентарните избори през 2002 година и докато успява да изправи икономиката на страната на крака, леко по-леко прокарва и своите ислямистки идеи. Секуларистите са недоволни, но тлъстите хапки от свежи пари, които почват да пълнят джобовете на обикновените турци, парират всеки протест. В този момент историята събира двамата днешни непримирими врагове - Гюлен и Ердоган основават едно стратегическо партньорство. Двамата искат да засилят влиянието на религията в обществения живот на страната, а Турция да стане един своеобразен лидер на мнение сред всички мюсюлмани в света.

Изгнаникът използва влиянието си в и извън Турция, медиите му славославят премиера, стипендиантите на Гюлен са висши съветници, консултанти и едри бизнесмени. Ердоган печели небивала популярност. Обратно - властта благославя отварянето на все повече училища под контрола на Гюлен, бъдещият банков и финансов елит на страната минава през обучения в банките на бизнес-империята на проповедника. По време на икономическия подем на страната, двамата успяват да прокарат своя дневен ред и малко по-малко променят отношението към религията и секуларизма. Меденият им месец изглежда няма да има край.

Раздорът

Колкото повече укрепва обаче, толкова повече Ердоган се наслаждава на власта си. Около 2013 година той вече без прикритие се стреми към абсолютната власт в страната. Да дели трона с Гюлен се оказва компромис, на който не е готов. Убеден в собствените си способности и решен да се възползва от физическата липса на пропорведника в страната, Ердоган атакува. Изневиделица лидерът на ПСР решава да затвори част от училищата на Гюлен, като опит да ограничи влиянието му. Известно време след това семейството на Ердоган е въвлечено в тежък корупционен скандал, за който той вини именно Гюлен. Изнаникът не могъл да понесе удара и решил да отмъсти.

Скандалът вдъхнови едни от най-големите протести в историята на модерна Турция - парка "Гези" се пукаше по шевовете от хора, които искаха оставката на премиера. Недоволството е смазано, убити са 21 души, хиляди са арестуваните. Докато прави резкия завой към пълния авторитаризъм, Ердоган решава да приключи завинаги отношенията си с бившия си приятел. Гюлен е обвинен за втори път, че се опитва да свали правителството, подкрепяйки протестите финансово. Проповедникът е обвинен, че се опитва да създаде втори властови център в страната, създал е "държава в държавата".

Същевременно премиерът устоява на международния натиск заради бруталното потушаване на протестите, укрепва властта си и през 2014 година е избран за президент на Турция. Войната между двамата бивши съмишленици е обявена официално. Ердоган минава в атака и представя битката си с Гюлен като битка за бъдещето на Турция.

След преврата

След опитът за преврат Турция многократно е подавала искане за екстрадицията на ислямския проповедник от САЩ, но американските власти засега отказват да го предадат. "Нямате достатъчно доказателства, че Гюлен е замесен в преврата" е неизменният отговор на Държавния департамент.

Въпреки това, мрежата от служители на някогашният всесилен проповедник е на практика разбита, училищата му не действат, медиите му са национализирани или разпродадени, банките му са подложени на неимоверен натиск. Под предтекста за връзки с оранизацията на Гюлен са затворени стотици хиляди неудобни на режима хора.

Засега изглежда, че президентът Ердоган печели войната. Днес, на годишнината от опита за преврат. Президентът празнува - 15 юли е обявен за национален празник в Турция. Обявен е за Деня на демокрацията и националното единство. Планирани са стотици официално събития.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase