За възраждане на антигръцка ос в недрата на ЕС, наподобяваща събитията през 1940 г., предупреди председателят на „Hellenic Fox“ Кирякос Велопулос, след като шест държави наложиха вето на съвместното изявление на ЕС срещу Турция.

На извънредна телеконференция Гърция разпространи предварителен проект с осъдително изявление спрямо Турция, се казва в анализ на Бойка Атанасова, кореспондент на "Труд" в Атина. Германия обаче реагира на позоваването на гръцко-египетското споразумение.

В тази светлина турският президент Ердоган размаха пръст на Берлин, че няма да седне на масата с Гърция, ако споразумението с Египет бъде ратифицирано от гръцкия парламент и заплаши, че ще преговаря с Гърция, само ако последната не ратифицира и представи на ООН споразумение за създаване на морски зони с Египет.

Но ако се замислим как Турция осмисля диалога, с постоянни заплахи и нарушаване на европейския суверенитет и не без мълчаливата подкрепа на Берлин, опасността Гърция да се превърне в днешна Чехословакия е реална, ако бъде завлечена в подобни преговори.

Ако българин, македонец, сърбин или румънец (който е в нашия район, но няма морски излаз на юг) види какво се случва в Източното Средиземноморие през последните месеци, ще се запита дали всеки, окъпан от вълните му, изведнъж е полудял.

Турци, гърци, кипърци, израелци, египтяни, либийци, французи след много десетилетия на сравнително балансирано съседство и съвместно съществуване изведнъж извадиха фрегати и подводници, като застанаха яростно един срещу друг.

Именно този регион в последните няколко месеца стана своеобразно „бойно поле“ в набиращия сила конфликт между Атина и Анкара заради териториален спор и право за използване на ресурсите и най-вече полезните изкопаеми, намиращи се в дълбините на континенталния шелф.

Районът мирише на барут. Гърция и Турция от пролетта до днес достигнаха два или три пъти граничната точка на гореща война.

Турция пусна голям изследователски кораб „Оруч Реис“ в търсене на нефт или газ, придружен от турски военни кораби и целият този турски флот се следи отблизо от гръцката флота.

Преди няколко месеца „Оруч Реис“опъна кабелите си, които са дълги шест километра и действат като сонар, но не получи сигнали от морското дъно, което изследва, защото гръцка военна подводница плаваше точно под него и го блокира с пулсации и подвеждащи аудио съобщения.

Само преди две седмици, също на юг от гръцкия остров Кастелоризо, турската фрегата Kemal Reis и гръцкият кораб „Лимнос“ направиха опасни маневри, което доведе до сблъсък. Гръцкият кораб не пострада, но турската фрегата получи голяма пукнатина, което я принуди да потърси убежище в пристанище за ремонт. Турците се опитаха да го скрият, но изтекоха снимки.

Министерството на отбраната в Атина потвърди случая, но отбеляза, че не трябва да му се придава голямо значение. От своя страна президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че всеки последващ опит да се нападне изследователския кораб ще струва „скъпо“ на гърците. Инцидентът показа колко е тънка дипломатическата линия между двете държави, с риск Гърция и Турция да попаднат в непредсказуем лабиринт на противопоставяне, включително и силово.

Всичко това изглежда като игра, но фрегатите, торпедните разрушители, подводниците и разбира се F-16 на двете страни, които кръжат над тях, са там. С „Оруч Реис“ в центъра с около двадесет турски военни кораба да го защитят, около тях други двадесет гръцки, да ги следят и над петдесет въоръжени самолета в готовност за въздушни битки, са реален повод за избухване на конфликт.

Една небрежност или дезинформация може да взриви Източното Средиземноморие. Ето защо канцлерът Меркел, която е председател на Европейския съвет, е в постоянни преговори с президента Ердоган и премиера Мицотакис в опит да намали напрежението и ги докара до масата за преговори.

Увеличаването на напрежението през последните месеци очевидно се дължи и на дистанцирането на американците от региона. През 1996 г. двете страни отново бяха на ръба на военен конфликт след падането на гръцки хеликоптер и дебаркирането на командоси на два скалисти острова, но тогава президентът Клинтън вдигна телефона и силите се оттеглиха мигновено. Днес американците не се интересуват особено от региона. Държавният департамент е дипломатичен с гърците, президентът Тръмп е с Ердоган, а Министерството на отбраната по средата. Всичко това създава една американска пропаст, която Германия трябва да запълни, но само чрез икономически и дипломатически средства, защото няма военно присъствие.

Президентът Ердоган твърди, че гърците го заобикалят, изключвайки го от Средиземно море и залежите му. Истината е, че Гърция постепенно формира стратегически съюз с Кипър, Израел и Египет за изграждане на подводния тръбопровод EastMed, който заобикаля Турция и ще изпраща газ от Югоизточното Средиземноморие директно в Европа през Италия.

Ердоган размахва пръст и предупреждава, че нищо няма да се случи в региона без неговото одобрение, тъй като той е най-голямата сила и има жизненоважни интереси в него. В отговор постигна споразумение с Либия и те разграничиха Изключителната икономическа зона (ИИЗ) между тях, която обаче минава над гръцки острови, които игнорира.

В отговор Гърция определи границата на ИИЗ с Египет, голяма част от която е в рамките на турско-либийската ИИЗ. И двете разграничения са представени в ООН, но и двете са докладвани като незаконни от всеки един от противостоящите лагери. Хаос!

Какво следва? Ердоган измъква „Оруч Реис“, придружен от неговия флот, Гърция отговаря, като мобилизира своя. Мицотакис изнася реч (12 август), в която не оставя никакво съмнение, че ако турският плавателен съд направи проучване, гръцката страна ще го потопи. Междувременно Израел взема страната на Гърция и Кипър, както и Египет, но основното е, че Франция също се мобилизира. Очевидно в полза на гърците Макрон изпраща самолетоносач в района за съвместни учения с гръцкия флот.

Ердоган крещи, че Гърция е глезеното дете на Европа и че няма да приеме никаква блокада. Гърция отговаря, че Тайип е луд и се преструва на Сюлейман Великолепни. От друга страна е ясно, че Турция е военно много по-силна от Гърция, съотношението на двете страни е едно към седем.

Морският конфликт обаче изобщо не е сигурно, че ще приключи в полза на Турция. Гърците са морски народ, турците - сухоземен. В крайна сметка всички анализатори прогнозират шестчасов конфликт, докато се намесят и го спрат чужди посредници. В ограничено пространство, с концентрирани много сили и в рамките на няколко часа, общото сравнение на двамата противници обаче няма значение. Всичко може да се случи.

Факт е, че в момента в Източното Средиземноморие се играе една твърде силова игра. Ердоган също е подложен на натиск от икономическата криза и е обладан от синдрома на неоосманизма, което го прави непредсказуем. От друга страна, Мицотакис се оказа костелив орех по всички фронтове, но в момента наистина си играе с огъня, противопоставяйки се на Тайип.

Истината е, че рано или късно двете страни ще трябва да седнат на една маса за преговори, които обаче няма да стигнат до никъде. Като класически съседи от малко селце, те ще се карат цял живот... Поне това е най-добрият сценарий.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase