Преди няколко дни премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев неочаквано се изяви в нова светлина. Оказа се, че той е тесен специалист по генетика и като такъв е на път да направи фундаментален принос към теорията за еволюцията на Дарвин, пише проф. Николай Овчаров в статия, публикувана от „Фокус“.

След поредицата световни постижения на целокупната македонска научна мисъл (най-дребните от тях са откриването на Америка, генералният план за колонизация на Луната и т. н.), Заев е изправен пред разрешаването на колосалния научен проблем как всички народи са произлезли от маймуните, а единствено северните македонци – от българите.

Според неговите собствени думи, цитирани от белградския „Политика”, жизненоважният за човечеството въпрос светва със страшна сила в главата му в разговор с българския премиер Бойко Борисов. Провокиран от бурните спорове в смесената историческа комисия, той разсъждава в блестящ диалектически стил: „Според науката всички произхождаме от маймуните, а според вярата всички произхождаме от Адам и Ева. Как тогава само македонците произхождат от българите?!”

Решението на този въпрос жестоко мъчи северномакедонския премиер през последните дни. Какво може да подскажем ние, „нищите духом” (Ев. Матея, гл.5, ст. 3), на вожда и учителя на северномакедонския народ? В генералното си съчинение „Произход на видовете“ (1859 г.) великият Чарлс Робърт Дарвин пръв дава доказателства за това, че еволюцията от общ прародител е основното научно обяснение за възникването и разнообразието на живота в природата. Но откъде навсякъде се твърди, че човекът е произлязъл от маймуната? Всъщност самият Дарвин никога не е споменавал това животно като наш общ праотец. До този логичен извод на практика достигат именно негови критици, защото това се налага от само себе си след направените през ХІХ в. важни археологически открития.

На 30 юни 1860 г., една година след публикуването на основния труд на Дарвин, в Оксфордския музей по естествена история се провежда легендарен публичен дебат по въпроса за еволюцията. В него участва оксфордският епископ Самюел Вайлбълфорс, който е категорично против теорията на Дарвин. За него обаче се застъпва мощно биологът Томас Хъксли, когото често наричали „булдогът на Дарвин“ заради оказваната пламенна подкрепа.

В един момент Вайбълфорс пита Хъксли дали той произхожда от маймуните по майчина или по бащина линия. Хъксли отвръща с ирония: „Аз по-скоро бих искал да съм потомък на маймуни, отколкото на цивилизован човек, който използва дарбите си за култура и красноречие, за да служи на предразсъдъците и лъжата“.

Разбира се, това определение в никакъв случай не може да се отнася за Зоран Заев. В цитираното от „Политика” изказване за маймуните, българите и македонците той просто поставя на масата за преговори въпроса. Всъщност за него този проблем е „смешен”. Ами така де, българите „казват, че приемат реалността на македонската идентичност и език, но искали да видят (историческите) корени”.

За какво пък им е да гледат някакви си исторически корени?! Нали „македонскиот идентитет” и „язик” са ясни и от Бога дадени! За тях не може да има спор и те са неприкосновени, както нееднократно заявяват и премиерът Заев, и президентът Пендаровски, и кой ли не още от елита на РСМ. А пък нали затова е направена и смесената историко-образователна комисия – нека прашлясалите историци си се ровят в още по-прашните книги и да изясняват (забатачват!) фактите.

Ами защото, г-н Заев, именно там се крие решението на Вашата генетична теория. Защото в прочутия Битолски надпис племенникът на „македонския” (по учебниците в РСМ) цар Самуил и наследник на българския трон Иван Владислав ясно съобщава, че „е българин родом, внук на Никола и на Рипсимия, благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен“. Текстът съобщава също, че през 1015 г. поръчалият го е „самодържец български” и е изградил крепостта на Битоля „за убежище и за спасение, и за живота на българите“. Едва ли може да се каже по-ясно кой е Иван Владислав и какъв е по произход неговият чичо Самуил!

Победилият в дългогодишните епични войни от Х-ХІ в. византийски император Василий ІІ нарича себе си „Българоубиец”, а не „Македоноубиец”. После той създава българската Охридска архиепископия, която е пряка наследница на Българската патриаршия от времето на цар Самуил. С редица свои грамоти императорът-победител Василий ІІ й придава в духовно подчинение земите на бившето Българско царство. В тези документи той нееднократно подчертава, че най-голямата добрина на Бог към неговата империя е, че „ромейската държава се разшири и държавата на българите мина под един ярем [с нея].” Определена е и задължителната титла, която трябва да носят архиереите в Охрид – „архиепископи на цяла България”.

Българин е и първият охридски архиепископ Йоан Дебърски (1019-1037). След него за архиереи са ръкополагани изключително византийски духовници, но и те много ясно са знаели, че са пастири на българите, че са „архиепископи на цяла България”. Така прочутият книжовник и охридски архиепископ Теофилакт (1055-1107) в своето „Пространно житие на Климент Охридски” ясно пише за българския език и българската етническа принадлежност на населението в епархията си. Владетелите от Второто българско царство непрекъснато се сражават за македонските територии и често си ги връщат. А между 1257 и 1277 г. на престола в Търновград е скопският болярин Константин Тих. В своята Виргинска грамота той гордо отбелязва, че е освободил от византийска власт земите край Вардар и богато дарява манастирите на Скопие.

Хората в Беломорието, Егейския край и край Вардар не само съхраняват през черните векове на турското робство българското си самосъзнание, но и са в челото на Българското Възраждане. Първите възрожденци на Македония като Кирил Пейчинович и Йоаким Кърчовски издават, според собственото им заявление, първите печатни книги в този район на „болгарски език”. Братята Миладинови събират от Струга до Солун „български песни”. Училища, общини и еснафи от ХІХ и началото на ХХ в. в Скопие, Прилеп, Битоля, Охрид и др. се надпреварват да напишат в своите документи, че са „български”, „болгарски”, „блъгарски”, „болгарцки”. А за създателя на македонското национално-освободително движение срещу османската власт - Гоце Делчев, въобще не стои въпросът, че е българин и той се гордее с това.

Ето това, скъпи г-н Заев, са „историческите корени”, за които става дума. А зад плоската Ви шегичка с маймуните не стои нищо. Впрочем, като става дума за произход, много ми е интересно откъде идва името Ви. В българския език (и в неговата разновидност край Вардар) фамилията често означава професията на предците – Дюлгеров, Орачев, Свинаров и т. н. Моята, например, идва от това, че прадядо ми е гледал много овце в Балкана. Та ми е любопитно – как се е появила Вашата. Това е, разбира се, в рамките на шегата. Нали, както сам казахте при подписването на Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г., сме най-близки съседи и приятели, заключава проф. Овчаров.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase