По новинарските канали в Русия се появи видео, което показва как "доброволци" от Сърбия се обучават да се бият заедно с руските войски в Украйна. Разбира се, това предизвика възмущение сред сръбския народ, разкривайки сложните й отношения с Москва.

Руската група наемници "Вагнер" монтира видеоклипове на сръбски език, за да насърчи набирането на войници за "специалната военна орелация".

Дори президентът на Сърбия Александър Вучич, който до скоро се опитваше да остане неутрален по въпроса, реагира гневно по националната телевизия.

"Защо вие от "Вагнер" звъните на някой от Сърбия, когато знаете, че това е против нашите разпоредби?", възмути се той.

Критиците често обвиняват Сърбия, че дава приоритет на дългогодишното си приятелство с Русия пред амбицията си да се присъедини към ЕС. Но гневът, който се появи през последните дни в Белград, показва, че картината не е толкова черно-бяла.

Загатвайки за по-малко розови отношения с Москва, президентът Вучич каза, че не само Сърбия е "неутрална" по отношение на войната в Украйна, но и че не е разговарял с руския президент Владимир Путин от "много месеци".

Незаконно е сърбите да участват в конфликти в чужбина.

Броят на участващите сръбски новобранци все пак не изглежда значителен. Някои се биеха заедно с руските сили в Украйна през 2014 г., но не с каквото и да било официално одобрение.

Всъщност сръбските съдилища осъдиха повече от две дузини души за участие в "борби на чужди бойни фронтове".

В четвъртък базиран в Белград адвокат и антивоенни групи подадоха наказателни жалби срещу руския посланик, както и срещу ръководителя на сръбската агенция за държавна сигурност и информация (BIA) за предполагаемо вербуване на сърби за групата "Вагнер".

В Белград, където провокативните стенописи са често срещани, емблемата с главата на смъртта на "Вагнер" се появи на стена в центъра на града миналата седмица. Графитът беше подписан от "Народни патрули" -  крайно дясна организация, която преди това е организирала слабо посещавани проруски митинги.

Нито една от основните политически партии дори не намекна за подкрепа за нахлуването в Украйна. Всъщност Сърбия последователно гласува в подкрепа на резолюции в ООН, осъждащи агресията на Русия.

Тази седмица президентът Вучич даде кристално ясна позиция на Белград: "За нас Крим е Украйна, Донбас е Украйна и така ще остане".

Тази позиция не беше достатъчна, за да впечатли Европейския парламент, защото Сърбия многократно отказа да наложи санкции на Русия. За втори път евродепутатите приеха резолюция, призоваваща за спиране на преговорите за членство, докато Сърбия не се съгласи да наложи санкции на Москва.

Докато ЕС не показваше голям ентусиазъм за разширяване на блока, за да включи страните от Западните Балкани, за Сърбия имаше смисъл да поддържа приятелски връзки с Москва. Това напомни на Брюксел, че Белград има и други възможности. Евтините доставки на газ, мажоритарната собственост на Газпром върху сръбската петролна компания NIS и отказът на Русия да признае независимостта на Косово бяха практически причини да останат в добри отношения.

Но нахлуването в Украйна промени възприятията. Белград не беше впечатлен, когато президентът Путин се позова на едностранното обявяване на независимост на Косово като оправдание за признаването на независимостта на райони от окупираната Източна Украйна.

Междувременно Брюксел със закъснение осъзна, че резервираността му към Западните Балкани оставя място за намеса на Москва. Преговорите за присъединяване на Албания и Северна Македония бяха бързо деблокирани и Босна получи статут на кандидат, пишат от BBC.

Така че, ако президентът на Сърбия е чакал момент, за да се обърне решително към Запада, то той може да е настъпил именно сега.

Той предупреждава за "много трудни" разговори със специални пратеници на ЕС и САЩ - и казва, че ще се обърне към сърбите през уикенда, за да им каже "какво се изисква и очаква от Сърбия по отношение на Косово и санкциите срещу Русия".

Вучич е правил подобни забележки и преди - без изобщо да се ангажира с голяма промяна в политиката. Но тази седмица той отново повтори, че траекторията на Сърбия е към Запада.

"Знам, че ЕС е нашият път", каза той пред Bloomberg. "Няма други пътища."

Всъщност, западните медии, цитиращи служители от разузнаването на САЩ, от седмици намекват, че "Вагнер" е разположил свои войници не само в Украйна, но и да други ключови места като Централноафриканската република, Мали и Сърбия, според телеграми. Според POLITICO в тези страни Русия използва "Вагнер", за да се бори с настроенията срещу Путин и да защитава интересите на правителството в минното дело с войски и оръжия.

Според изданието "Вагнер" е изпратил хора в Белград е започнал операции на територията на Сърбия в началото на декември. Групата е започнала "операции по влияние, за да противодейства на активността срещу режима на Путин от страна на елементи от руската диаспора", се казва в една от телеграмите, получени от POLITICO.

Присъствието на групата в Сърбия бе на фона на продължаващото нарастване на напрежението на границата с Косово. Сръбският президент Александър Вучич, който не признава декларацията за независимост на Косово от 2008 г., нареди на войските да се преместят на бойни позиции и заплаши да премине в Косово, за да защити сръбския народ, живеещ там. Ситуацията в Косово се влоши от ноември, когато властите обявиха, че етническите сърби ще трябва да предадат своите издадени от Сърбия регистрационни номера.

Твърди се, че част от бойците на "Вагнер" всъщност са били на барикадите от Косово. Но основателят на групата, Евгений Пригожин, отрече това отговаряйки на въпрос на репортер на Гласът на Америка: "ЧВК "Вагнер" никога не е бил в Сърбия. И нямаше никакви контакти със Сърбия. В момента, и всъщност от мното време, в ЧВК Вагнер няма сръбски граждани. Доколкото ни е известно, сърбите се справят чудесно сами с проблемите си."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase