Малко преди изгрев в една ясна есенна сутрин малък бус напуска Дамаск по заобиколни пътища, за да избегне снайперистите, които дебнат край фронта. Малко по-късно през деня този бус ще се върне, но сега той пътува към Хомс.

В онази четвъртък сутрин вътре има 6 души, всички от тях живеят в частта на Дамаск, контролирана от Башар Асад.

Те са част от групата "Феникс" - падат си по екстремни катерения. Сред тях има барман, студент, дизайнер, фитнес ентусиаст, треньор, козметичка... и една немска овчарка.

Елида Санджар е 21-годишна студентка по икономика с дълги розови нокти. Отпуска се на седалката, защото е изтощена. Цялата предна нощ е била на парти, разказва момичето пред кореспондент на германското списание "Spiegel". Обяснява, че подкрепя режима на Асад, защото може да продължи да учи в университета... И да ходи по партита.

Приятелят й, барманът Кинан, стои до нея и обяснява, че и той гледа на живота с популярната философия YOLO. You only live once. Живееш само един път. Повечето му приятели избягали в Европа, той обаче отваря бар в Дамаск.

Държавата, обяснява Кинан, съществува там, където режимът има контрол. И стабилността е единственото, за което му пука.

Всички в буса имат различни причини да подкрепят режима. Но има едно и също нещо, което споделят: Страхът от "Ислямска държава".

Те пътуват, а зад тях проехтяват взривове и бомбардировки. Така е на война.

"Какво друго може да направи правителството? Трябва да защитят Дамаск. Ние трябва да оцелеем!", обяснява Елида.

Така или иначе, на пръв поглед в Дамаск всичко е нормално. Алепо е на 350 км, но в центъра на Дамаск единствената индикация, че има война, са пропусквтелните пунктове. Пазарите в града са пълни с хора, килими и калъфчета за мобилни телефони. Сребро и злато са на разпродажба, а пък на пазара може да се намерят и щандове, които продават дантелено бельо и сутиени, чиито закопчалки се отварят при ръкопляскане.

Готвачите в Стария град пекат кебапи, мраморните подове на хотелите се подгряват за зимата, а в джамията Ал Умаяд има посетители. В операта продължава да има представления, посещавани от хора с изискани костюми и вечерни рокли. Пред сградата има огромни букви - "Обичам Дамаск". Сложен е там като част от рекламната кампания на града. Най-силният бастион в пропагандата на Асад. Затова и в центъра няма следи от разрушения. Дори и ако гръмнат бомби, по петите им търчат майсторите, които да заличат следите.

Междувременно групата от шестимата катерачи пътува към Хомс. Призрачен град, от който тръгват негодуванията към режима на Башар Асад. Никой от групата не обръща внимание на пушека, който се вдига в далечината. Говорят си за ежедневни проблеми - например, т.к. войната е унищожила всички пивоварни в Сирия хората трябва да пият вносна бира от Ливан, която не била толкова добра. Въпреки това, те знаят, че има война. Но повечето от тях се опитват да я блокират. Много от младите не четат новини. Не искат да знаят какво точно се случва в Алепо.

"Колкото по-малко знаеш, толкова по-добър е животът ти", обяснява Кинан. Те бягат в своя свят на фантазии, ходят да се катерят, пушат трева, взимат успокоителни, напиват се на партита и се изключват. Останалите са напуснали страната, а малкото, които следят новините не могат да се усмихват. Животът е станал черно бял, а страната им умира.

Бягсто в хедонизма

Кинан е кръстил бара си Носталгия, защото иска гостите му да си мислят за по-добрите дни преди войната. Но преди година нощния живот е бил умрял, всички са се страхували да излязат. Сега обаче е различно - стотици бункери из стария град са отворили и Кинан има теория защо това е така: "Всичко е толкова по-депресиращо, когато си трезвен".

"Хората пушат трева като луди, пият и смъркат кокаин и взимат Каптагон", обяснява той. "Бар в бункера, това ми е мечтата!", усмихва се Кинан.

Преди войната той е работил в отдела срещу измами в банка. Но след санкциите срещу Сирия работата му става безполезна. Така той става барман. Барът му отваря рано. Първите гости пристигат рано вечерта. Група студентки си поръчват бутилка уиски и не след дълго една е качена на масата и налива твърд алкохол в малки чашки. Към 9 вечерта той самия си навлича якето и отива към друго парти.

Това е Сирия, която не е фотографирана и не е онази, забравената от светa. Но самият Дамаск е разделен на две части, както и страната - онези, които са се примирили с режима и онези, които не са, не искат или не могат.

Бордеите са последният стожер на философията на бягството от реалността. В кабаре "Виолин" проститутка в розова плетена пола се приближава към маса, на която е мъж с черно яке и разтворена яка. С кредитна си карта той е накълцал дълга линия кокаин. После още една. Сякаш на никой не му пука.

На сцената пищна жена в тясна рокля и с много грим пее за любов. Мъжете в заведението са с пистолети, затъкнати в коланите, някои от тях държат банкноти в ръцете и от време на време театрално вадят една и я хвърлят към сцената. Символ на власт. 

Една от проститутките на съседната маса обяснява, че това е стабилна работа по време на война. Работи това, за да оживее. Войната разпокъсва страната, но явно и подклажда похотта и хедонизма. Останалите бягат или умират.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase