Януари, 2015 г., слънчево, но студено, навън няма и следа от човешко същество. Млад мъж стои на границата с Турция и Сирия, на път да направи немислимото. Да тръгне натам, откъде всички бягат. Нещо, за което горчиво ще съжалява.

Мъжът, изпълнен едновременно с ентусиазъм и страх от непознатото, изведнъж забелязал уличен метач.

"Искам да премина оттатък. Какво трябва да направя?", попитал той.

Работникът му поискал 75 турски лири в замяна на ценната информация и му посочил дупка в оградата на границата, недалеч от главната порта. Мъжът бил изминал дълъг път до целта си, която сега била само на 10 метра от него. Навел се и се проврял през процепа. Вече бил от другата страна.

Турската охрана на границата започнала да вика зад гърба му, но той не чул. Тичал с все сила, а краката му се отлепяли високо от земята. Дестинацията му била една – северна Сирия: Мястото, на което се заражда ИДИЛ.

Името му сега е Абу Али. Имал друго преди това, но онзи живот отдавна останал зад гърба му. Сега животът му принадлежал на терористичната групировка. Също както на много други мигранти. Абу искал много повече от това просто да мигрира. Искал да започне отначало. Да се роди отново, на друго място. Искал да стане част от ИДИЛ.

В началото на 2015 г. терористичната групировка "Ислямска държава" е в разцвета на силите си. Джихадистите набират голям брой подръжници от цял свят и то с голяма скорост. Идеалната цел за радикалния ислям била младите и разочаровани от живота мюсюлмани.

Абу бил на 38 г. потърсил ИДИЛ с надеждата да получи някаква канцеларска работа и да се докаже като един добър мюсюлманин. Роден е в Кувейт, притежава йордански паспорт, но по-голямата част от живота си прекарва в сирийския град Алепо. През 2012 г. животът му тръгва надолу, изпада в пълно отчаяние, бедност и решава да потърси помощта на ИДИЛ.

Нямал нищо за губене. Купил си самолетен билет до Истанбул. От там хванал автобус до Урфа, а после половин час се возил до границата със Сирия. Когато стигнал, сърцето му биело като лудо. Започнал да се колебае. Дяволът застанал на рамото му и се опитал да го разубеди. Не го послушал.

Пристигането му било изненадващо за членовете на терористичната организация. Абу бил сам. Повечето новоприсъединили се към ИДИЛ идвали с помощта на контрабандисти и пътували в група. Въпреки това приели Абу топло.

Час след пристигането му се появила кола, която го отвела до къща за регистрация наблизо. Вътре имало още десетки новопристигнали. Приличало на летище – американци, британци, французи. Било пълно с чужденци. Имало един единствен сирийски гражданин. През следващите  5 дни Абу спал на матрак на пода и комуникирал единствено с останалите новобранци в групата. От ИДИЛ обстойно преглеждали миналото им и проверявали дали не са тайни агенти.

След това Абу Али бил качен на микробус, заедно с 15 души, и заедно били отведени в Ракка – столицата на "Ислямска държава". Прекарали една нощ там, а после били отведени на поредното място, на стотици километри навътре в планината.

Следващите две седмици били като тренировъчен лагер. Мъжете се събуждали преди разсъмване, отправяли молитва към Аллах, следвало тичане и лицеви опори. С първите лъчи на слънцето започвал и уроците по шериат. Били елементарни – каква била разликата между мюсюлмани и немюсюлмани и защо било нужно да се води война срещу неверниците и вероотстъпниците. Вечер цялата група се събирала за ежедневната "новинарска емисия", по време на която имамът разказвал основните събития от деня.

Една вечер съобщили на новобранците, че се е случило нещо много важно. Проекторът бил включен, а на екрана се показал мъж в оранжев затворнически гащеризон. Килията му била обгърната от пламъци.

Мъжът бил пилот от Йордания, заловен от ИДИЛ, след като самолетът му катастрофирал. Екзекуцията му била истинска гротеска и привлякла вниманието на световните медии. Актът, който бил на светлинни години от всякаква представа за хуманно отношение, отвратил дори някои членове на джихадистката организация, които сметнали деянието за неморално.

Всички в тренировъчния лагер били шокирани. Никой, обаче, не казал и думичка. Погледите се насочили към Абу Али. Мъжът бил с йордански паспорт. 38-годишния новобранец на ИДИЛ бил ужасен от това, което вижда, но не продумал. Всичко било тест, който да провери колко е лоялен към редиците на терористичната групировка. Абу се разтреперил целия. От дете е научен, че да изгориш жив човек, е напълно забранено от исляма.

Тогава разбрал – сторил е грешка. Помолил бог за помощ. На глас. И всички го чули. Бил отведен навън от пазачите. Имамът го последвал. Седнал на камъка до него и го попитал защо е изрекъл тези думи. Нима се съмнява в това, което ИДИЛ е сторила? Абу Али отговорил: "Не!" Знаел много добре, че това било провокация. Изпитвали го.

"В началото на този лагер ти беше кафир (неверник). Сега си мюсюлманин", казал имамът.

Абу въздъхнал от облекчение. Наказанието му се разминало. От този момент нататък, обаче, подлагал всичко на съмнение.

След като уроците по шериат приключили, мъжете били отведени на друго място, където започнала и тяхната военна подготовка. После групата била разделена на две. Едната от тях отивала директно на фронта. В нея бил и Абу.

12 души пристигнали в Гарма, западно от Багдад, близо до фронта. Във въздуха кънтял звука от самолетите, често се чувало ехото от експлозии. Командирът заявил, че утре бойците на ИДИЛ трябва да повалят иракската армия. Абу бил шокиран.

"Как за Бога се очаква, че 12 души трябва да се изправим пред цялата армия на Ирак?", попитал Абу.

"Аллах е с вас. Затова ще победите", отвърнал офицерът.

Планът бил бойците на ИДИЛ да атакуват малко след 3 ч. сутринта. На Абу бил връчен колан-бомба. Мъжът отказал да го сложи.

Знаел, че поема голям риск като системно отказва да се бие. Но и в двата случая изходът бил смърт. Нямало значение. За негова изненада, обаче, наказанието му било друго. Бил забравен. Оставен с дни в изоставена къща в Гарма заедно с още един от редиците – Абу Хасан – крадец, който потърсил терористичната организация с надеждата да спечели пари. От ИДИЛ му обещали месечна заплата от 150 долара. Платили му обаче само няколко пъти. После спрели.

Изоставянето им в къщата, обаче, не се оказало толкова лошо. Били на топло, вътре имало електричество и дори телевизор. Двамата се разбирали добре. Прекарвали часове в гледането на новини и филми – нещо, строго забранено от ИДИЛ. Затова държали прозорците затворени.

Един ден били хванати. Заповядали им да изключат телевизора. Абу Али кимнал, но се обърнал и отново включил телевизора. Тогава джихадистите полудели и гръмнали с автоматите си телевизора.

Мъжете били отведени на друго място. Къщата била пълна с мъже. В една от стаите, обаче, се чувал момичешки смях – язидки, заловени в северната част на Ирак преди 8 месеца. Били на 13 и 14 години.

Абу Али е чувал и преди истории за язидките – момичета, заловени от радикалистите, които били продавани като секс робини. Често били давани като награда на офицерите или мъжете, които са се справили добре на фронта.

Мъжете в къщата започнали да се карат. Всички искали да се доберат до язидките. Разпрата продължила половин час. Тогава разярен джихадист нахлул в постройката и отишъл директно в стаята, в която се намирали двете деца. Чули се два силни изстрела. Смехът секнал.

Ужасяващите сцени станали твърде много в ежедневието на новобранците, постъпили в редиците на ИДИЛ. За голяма част от тях червената лампа светела по-ярко от всякога. Искали да си тръгнат. Започнали бунтове срещу радикалния режим, а онези, дръзнали да се изправят срещу него, били избити.

Абу имал късмет. Потърсил помощ и благодарение на контрабандисти и активисти, които помагали на бойците да избягат от жестоката ръка на ИДИЛ, се измъкнал жив. На 25 май 2015 г., четири месеца след като прекрачил границата (физически и морално пред самия себе си). Бил спасен от двама от членовете на активисткото движение. Живеел в тяхната къща в Турция в продължение на три месеца.

След това за него вече било безопасно. Хванал автобус до Анталия. Било 3 посред нощ. Абу Али застанал под прозореца на една от къщите и написал съобщение на телефона си.

"Тук съм!“

От къщата излязла съпругата му.

"Прощавам ти“, прошепнала жената.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase