Иранските власти допускат възможността за промяна в тактиката - вместо отбранителна да изберат нападателна. Това заяви началникът на Генералния щаб на Ислямската република Мохамад Багери. Сценарият ще се задейства, ако бъдат застрашени националните интереси на страната, уточни той.

Изявлението му бе адресирано най-вероятно към Израел, който пък дава знаци, че готви мащабни промени по северните си граници. Насрочените напролет избори за Кнесет само наливат масло в огъня на израелските страхове за сигурността на еврейската държава, пише Игор Субботин, "Независимая газета".

Багери специално изтъкна, че Иран не се кани да атакува която и да било страна. "Отбранителната ни стратегия се свежда до това да браним независимостта си, териториалната цялост и националните интереси", цитира агенция Мехр шефа на Генщаба.

Но Багери допълни, че военната политика на Ислямската република не предвижда само отбранителен подход в тактическите й операции. "Въпреки нежеланието да посягаме на интересите и територията на други страни може да използваме нападателен подход - заяви той. - Ако се появи намерение да бъдат застрашени нашите интереси и видим доказателства за това, няма да останем пасивни, нито ще позволим някой да заплашва нашата сигурност и мир."

Съответно може да се промени и естеството на иранските военни учения в Ормузкия проток или Оманския залив, твърди военачалникът.

Думите му съвсем очевидно са насочени най-вече към Израел, чиято сирийска политика доби напоследък безпрецедентно открит характер. Днес властите в еврейската държава говорят направо за удари по наземни цели в Сирия, докато преди избягваха да описват действията си в съседната държава, където продължава гражданският въоръжен конфликт, съпроводен с борби за сфери на влияние между регионални и глобални играчи.

Експертите неведнъж предупредиха, че разкриването пред широката публика на израелската политика в Сирия може да донесе горчиви плодове. Иран едва ли ще гледа спокойно как израелците поразяват обекти на иранските сили или на формирования, лоялни към тях. Израелските власти очакват от Техеран сериозни "военни провокации", особено с оглед предстоящите избори за Кнесет.

Надпреварата за израелския парламент се обагри вече в антиирански нюанси. Първи опит да разиграе тази външнополитическа карта направи премиерът Бенямин Нетаняху, чиято партия "Ликуд" според социологическите допитвания може да постигне добър резултат.

Предсрочният вот за Кнесет ще се състои на 9 април. Законодателният орган бе разпуснат с решение на партийните лидери от коалицията с оглед разногласия около законопроект, предвиждащ ортодоксалните юдеи да отбиват задължителна военна служба в армията (ЦАХАЛ). Докато след изборите не бъде формиран нов кабинет, правителството на Нетаняху продължава работа в предишния си състав. Хора от израелския елит обаче се страхуват вотът да не донесе изостряне с Ислямската република и пряка конфронтация по северните граници - все заради предизборната антииранска реторика.

Всяка седмица се открояват нови явни признаци на сериозен конфликтен потенциал по израелско-сирийската граница. На 20 януари примерно бойците от ЦАХАЛ се наложи да реагират на ракета, изстреляна от сирийска територия. Представители на израелското ръководство твърдят, че става дума за боеприпас клас "земя-земя" иранско производство. В отговор израелската армия нанесе удари по летището в Дамаск. Москва често предупреждава то да не бъде обстрелвано - вероятно разтревожена, че Сирия няма да възстанови въздушните си връзки с арабския свят, ако аерогарата стане рискова зона. Израелците впрочем едва ли ще спрат да обстрелват района - те подозират, че иранското ръководство планира да снабди ливанската групировка Хизбула с джипиеес оборудване, за да насочва по-точно бойните си ракети.

Освен това в Ерусалим се говори, че край израелско-сирийската граница бил видян командирът на спецподразделението "Ал Кудс" от Корпуса на гвардейците на ислямската революция генерал Касем Солеймани, пристигнал изглежда за проверка в граничната зона. Това според израелските управляващи поставя въпроса дали Русия изпълнява ангажиментите си във връзка с изтеглянето на иранските сили от южните граници на Сирия.

На среща с членове на иранския Съвет за национална сигурност по-рано Солеймани предположи, че в навечерието на изборите за Кнесет властите в еврейската държава ще нагнетяват обстановката по границата. Думите му бяха разпространени от иранските агенции и се наложи израелският премиер да отговори. Нетаняху написа във Facebook, че Солеймани трябва да се грижи за състоянието на иранските бази в Сирия, а не да се меси в израелските избори. "Ще продължим борбата с тях" (с базите), заяви министър-председателят.

В експертните среди впрочем се смята, че изявлението на иранското военно командване за смяна на тактиката е адресирано по-скоро към самите иранци. "Според мен то е ориентирано към вътрешната аудитория и подчертава за пореден път уж само отбранителния характер на иранските действия - в отговор на заплахите те казват по традиция, че ще затворят Ормузкия проток и са готови за размяна на ракетни удари", обясни пред "Независимая газета" Антон Мардасов, експерт от Руския съвет по международните въпроси.

И добави: "Що се отнася до единствено армейските структури, може и да е вярно, при все че групи от специалните им сили са участвали в бойните действия в Сирия. Това обаче не важи за тактиката и стратегията на Корпуса на гвардейците. Структурата му е нагодена специално за операции извън страната, формиране и поддържане на "шиитската ос за съпротива" (Ливан, Иран, Сирия - бел. на изданието), създаване на местни аналози на Хизбула или финансово подхранване на дъщерни организации чрез контрабандни акции, например в Латинска Америка".

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase