Рашид Сала Беняхия
(1996-2015)
Обичан син и брат.
Загинал в името на Аллах.

Рашид е роден в напълно нормално семейство. Израства в Бирмингам. Майка му Никола е от Северен Уелс и има трудно детство. В младежките си години жената се обръща към Аллах - вярата й донесла нужния душевен мир. Омъжва се за алжирец и двамата създават щастливо семейство в Бирмингам, което спазва стриктно стълбовете на исляма.

Макар и да се молят в джамията, Рашид и четирите му сестри непрестанно слушат за живота извън нея. Семейството от страната на тяхната майка не изповядва исляма и така още от малки децата са научени, че са част от мюсюлманската общност, но едновременно с това живеят и сред хора, изповядващи друга религия.

Родителите са си свършили работата и са възпитали децата си в толерантност. Но животът не протича само в семейството и много често външни фактори могат да изиграят огромна роля във формирането на младежкото съзнание.

Така става с Рашид, който изведнъж се променя до неузнаваемост.

Като малък се занимава с футбол, тренира карате. Появява се и страстта му към паркура. След гимназията младежът заминава да учи в колеж. Година по-късно решава да смени посоката и започва стаж като електроинженер. Мечтае да отвори собствен бизнес. До тук нищо необичайно.

Като всеки нормален тийнейджър Рашид преминава през различни фази, различни субкултурни течения. Променя често стила си на обличане, прическата си. Търси себе си. В по-късните си младежки години започва да формира и собствените си политически и религиозни възгледи, които иска ясно да заяви пред света.

Всичко започва през 2014 година.

Родителите на Рашид започнали да забелязват рязка и много необичайна промяна в неговото поведение. Отдали го на младежкия бунтарски характер. Рашид се отдалечил от джамията с довода, че иска да прекарва времето си с по-млади хора някъде другаде. Това “някъде другаде” се оказало много съществено впоследствие.

"Забелязах, че нещо не е съвсем наред. Със съпруга ми имахме семейни проблеми и предполагах, че това е причината за поведението на Рашид", разказва пред BBC Никола.

Младежът започнал да се отдръпва все повече, спрял да споделя, станал по-конфликтен. Родителите на тогава 19 годишния младеж се опитали да поговорят с него. Очаквано, без особен успех.

В онзи период кризата в Сирия се задълбочава все повече. Страната е в разгара на гражданска война. Ислямска държава набира сила. Самопровъзгласилият се за водач на ИДИЛ Абу Бакр ал-Багдади усърдно отправя гръмки послания към масите - застанете редом до мен и заедно ще бъдем непобедими.

През 2015 година голям брой чужденци решават да заминат и да влязат в редиците на ИДИЛ, да се отдадат на свещената война и да пожертват своя и чуждия живот в името на Аллах. Онези, които решават да последват ал-Багдади, са предимно младежи с вродено любопитство, които не намират отговорите, които отчаяно търсят у дома.

За жалост Рашид е един от тях, а всичко започнало по време на една екскурзия на семейството в Турция. Когато се връщат в Бирмингам, родителите на младежа забелязват, че Рашид изведнъж започнал живо да се интересува от формирането на ИДИЛ. Обсъждал разпалено със семейството си несправедливостите в Сирия и избиването на невинни и фактът, че никой не прави каквото и да било по въпроса.

Няколко месеца по-късно Рашид изведнъж станал напълно пасивен. Родителите на младежа го отчели като поредната тийн фаза и въздъхнали с облекчение. Настроението на момчето станало по-приповдигнато. Купил дори неочакван и много скъп подарък на майка си - диамантена огърлица. Оказало се, че това е подарък за сбогом.

Тогава дошла заветната дата. Сутринта на 29 май 2015 година - денят, в който Никола вижда сина си за последен път. Било петък и затова никой не очаквал Рашид да се прибере рано след работа. Обикновено в края на седмицата младежът излизал и се забавлявал с приятели. Затова не било никак подозрително, когато 19-годишното момче закъсняло.

Нещата изглеждали напълно нормално до момента, в който бащата на Рашид не съобщил на Никола, че не може да се свърже с младежа. Потърсили приятелите му. Никой не го бил виждал през целия ден. Тогава започнала паниката. Ограбен ли е, жив ли е?

Потърсили го в WhatsApp, където Радши благоволил да отговори. Излъгал.

"Каза, че е с приятелите си. Знаехме, че това не е вярно и му казахме, че ни лъже. Тогава телефонът изведнъж се изключил. Това не е моят Рашид. Помислих, че някой му е откраднал телефона", разказва майка му.

Семейството потърсило съдействието на властите. Искали да го обявят за издирване. Началникът на местното управление се опитал да ги успокои и ги уверил, че ще се върне. Притеснените родители обиколили всички болници. Нищо. Рашид просто се изпарил. От него нямало никаква вест в продължение на няколко дни.

Тогава пристигнало ново съобщение.

"В безопасност съм. В добри ръце съм, не се притеснявайте. Съжалявам. Няма да имам телефон в продължение на 30 дни. Повярвайте ми, нямаше да накарам когото и да било да премине през това в момента, ако не знаех какво ще получа в замяна. Моля се на Аллах да ви закриля. Не се тревожете, моля ви. Обичам ви повече от всичко на света. Съжалявам".

Никола поискала от сина си обяснение - къде е, с кого е. Младежът не отговорил в продължение на 2 месеца.

След дългото съобщение на Рашид, родителите отишли отново при властите. Този път никой не ги върнал. Служителите на реда вече били наясно с целия модел, защото младото момче не било единственият случай, а процедурата, по която вербуват момчетата, е стандартна.

Рашид изчезнал в момент, в който никой няма да заподозре, ако се забави, а това увеличавало шансовете му да стигне до Турция незабелязан. После прекосил границата с помощта на трафикант и получил позволение да се свърже с родителите си и да им каже, че е добре, преди да бъде транспортиран до военен лагер на ИДИЛ, където да започне своето обучение.

След седмици разследване от страна на властите, семейството намерило бележка от сина си.

"Помнете ме и ме почитайте в молитвите си. Помнете, че смъртта рано или късно застига всички ни. Почитайте Аллах. Молитвите са ключ към рая. Не се съмнявайте в милостта на Аллах. Той ще прости всичките ви грехове, независимо какво сте извършили приживе. Само трябва да поискате неговата прошка". 

Няколко седмици преди Рашид да изчезне, семейството разбрало, че младежът планирал тайно пътуване до Саудитска Арабия, където да се отдаде на голямо поклонение. Родителите му го принудили да го отмени, а властите смятат, че това може би е било параван за истинския му план да замине за Сирия. 

Оказало се, че това не е единствения подозрителен знак, че нещо не е наред. Рашид посещавал вечерни групи за изучаване на исляма, които се намирали на километри от родния му дом. Младежът бил част и от малка група в града, която раздавала безплатни книги на минувачите с цел да ги привлече към мюсюлманската религия.

От последния разговор на Никола и Рашид са изминали 64 дни. Тогава младежът се свързал с майка си. Часът бил 12.30 на обяд.

Рашид звучал напълно нормално, обръщал се с любов към Никола, наричал я "мамо", както обикновено. Семейството решило да подходи по друг начин и просто да поддържа връзка със сина си, без да го разпитва къде е и какво прави. Чували се през няколко дни, в които Рашид разказвал за живота си в Ракка.

Бащата на момчето бил по-прям и поискал информация - кога ще го пратят да се бие? Рашид не знаел. Сестрите на младежът също решили да рискуват и да поискат обяснение от брат си. Рашид отказал да даде повече детайли. Споделил с родителите си, че искат да го оженят за булка на ИДИЛ. Поискал благословията на семейството си.

Междувременно родителите на 19-годишния тийнейджър потърсили помощта на експерт по дерадикализация. По-голямата част от работата му била в тайна, тъй като работил тясно с правителствата на отделни държави и със специалните служби, но съветвал и потърпевшите семейства как да комуникират с радикализираните си близки без да ги отблъснат. 

За Рашид нещата били твърде трудни. Младежът вече бил във финалния етап на своята радикализация и дори да иска, много трудно би могъл да се върне обратно. Въпреки това, семейството му не трябвало да се отказва.

След продължителна комуникация със Рашид, близките му все пак успели да измъкнат от него достатъчно, за да разберат, че младежът има съмнения относно пътя, който е поел. Дали неволно, или не - Рашид помолил сестрите си да се молят за него, да се молят, че ако той е сгрешил в преценката си, ще може да намери обратния път.

Никой, обаче, не знаел дали това е сигнал. Никой не можел да попита, защото разговорът вероятно се записвал. Затова семейството продължило да прави каквото може, да търси знаци, да работи с властите и се надявало, че този ужас ще завърши с щастлив край. Майка му била готова да премести морета, за да върне детето си обратно вкъщи. Това, обаче, така и не се случило.

На 20 ноември 2017 година имало новини. Рашид бил убит близо до една от ключовите позиции на ИДИЛ. Бил убит от шрапнел по време на въздушни удари.

Семейството на младежа е било застигнато от най-лошото. Сега, година след смъртта на сина си, родителите на Рашид призовават всички мюсюлмани да говорят открито и да внимават, защото когато децата търсят себе си, когато не знаят кой път да поемат, тогава са най-уязвими. А някой може много умело да се възползва от това.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase