Малка тълпа, хора, стигнали книги под мишница, се събират в малка стая с приглушена светлина в западен Кабул. Събрани покрай топлината от малка газова печка, хората са нетърпеливи да споделят историите, които са прочели през седмицата.

Това е най-младият клуб за книги в Афганистан - "Книжната вила", членовете му са от 4 до 13-годишни. В страната има много подобни клубове за четене, особено в столицата, където културата на четене се възражда след десетилетия на войни.

"Трябва да ги хванеш от малки", обяснява основателят на инициативата 25-годишният Машид Мажор пред  The Guardian.

"Страната все още е във война, така че децата нямат много възможности да говорят свободно и да задават въпроси, особено момичетата. Трябва да върнем културата ни за четене обратно към живота", смята младият мъж.

Доклад на САЩ: Афганистан може да не е готов за мир

Воден от това си убеждение преди 6 години той създава "Книжната вила". Днес клубът си има 20 редовни членове и стотици дарени книги от цял свят.

Литературната традиция в Афганистан е определено богата - не само с автори и произведения, но и с не толкова светли събития. По време на ерата на талибаните цели библиотеки в страната са били ограбени и разрушени, хиляди томове - изгорени. Дори днес изданията, които стигат в страната, са подложени на строг процес по цензурирани.

Страната е в дъното на класациите по грамотност в света. Едва 31% от населението е грамотно, а при жените процентът е още по-нисък - 17%. Тенденциите обаче започват да се обръщат.

Клубовете за четене се увеличават, особено в западен Кабул. Никак не е изненадващо, че се случва именно в тази част на афганистанската столица - квартал с уютни кафенета, малки бизнеси, млади хора, които излизат на срещи и най-вече: дом на Кабулския университет. Тези клубове дават платформа на младите афганистанци да обсъждат свободно проблеми, които не са част от обществения дебат на затвореното и консервативно общество.

"Говорим си на теми като хедонизъм, удоволствие, дори секс и похот. В сегрегирано, консервативно общество, тези дискусии не могат да се случат случайно, без дневен ред, и книгите ни дават това", обяснява Суеда Масуд, която проучва книжните клубове като част от докторската си дисертация.

"Клубовете са индикатор за младото поколение, което расте след 11 септември. Много имат либерални възгледи и търсят място, където могат да говорят открито. По време на талибаните библиотеката на Кабулския университет беше унищожена, но сега отново се връща към живота", отбелязва тя.

Място за дискусии се превръща малка стая в мазето на един от университетите в града, където 20-на любители на литературата се срещат. Някои пътуват през целия град, за да участват.

Силите на САЩ и Кабул убили повече цивилни от талибаните за 3 месеца

"Струва си", кратко отбелязва Аташ Машал, инженер и правителствен служител. "Повечето книги, които четем, не са достъпни в Афганистан, така че ги търсим онлайн и ги принтираме. Четем новели, поезия и философия", казва той.

"Тази обаче е цензурирана", допълва Машал, посочвайки своето издание на "Падането" от Албер Камю.

Цензурата е част от дискусията всяка седмица. Понякога параграфи, в които се говори за теми като секс или религия, биват забранени. Понякога не са параграфи, а цели глави от книгите.

"Рязкото мълчание ни дава индикация и ни кара да сме любопитни, да разучим по-дълбоко", казва Суеда Масуд. "Винаги сравняваме преводите с оригиналните текстове и те могат силно да се различават", допълва тя.

Въпреки това хората най-много търсят преводите, защото им е трудно да четат книги на английски или други езици.

В "Аксос", най-голямата и добре заредена книжарница в Кабул, хората се промъкват в тесните редове, търсят нови заглавия, четат в ъглите или пък се снимат пред рафтовете със заглавия. Книгите са новото модерно в страната.

"Аксос" предлага почти всичко от "Ловецът на хвърчила" от Халед Хосейни - заглавие, доскоро забранено в Афганистан, до книгата на Ашраф Гани, президентът на страната.

"Отново градът ни ражда поети, автори и създатели, които се борят с текущата норма", смята Масуд.

"Смятам, че е защото в клубовете за четене, или когато някой пише поезия, можем да споделяме идеи и възгледи, без ограничения", обяснява 20-годишната студентка Ялда Хайдери.

"Афганистан много ни ограничаваше, особено нас жените, така че намерихме начин да провеждаме дискусии, които биха били излагащи или дори невъзможни извън клуба", обяснява младата жена.

Но за Хайдери литературата се превръща и в бягство от ежедневието в страна, разпокъсана от война, където само миналата година са загинали 3804 цивилни, според данните на ООН.

"Когато се уморя от всичко, намирам бягство в поезията. Това е изцяло друг свят. Кабул се подобрява и става по-отворено, което ме кара да съм обнадеждена. Но независимо от това накъде отиват мирните преговори, трябва да намерим нашият начин да се справим, и книгите са точно това за мен", допълва студентката.

Според докторантката Масуд точно тези дискусии - за конфликт и терористични атаки, помагат на ежедневието на хората.

"Хората свързват книгите със собствените си животи. Научават как европейците също са преживели конфликт и са взели своите поуки от него", казва тя.

Канбар Али Зарех, 43-годишен баща, който води дъщерите си в "Книжната вила" смята, че литературата му помага да разбере собствения си живот по-добре. Докато чака децата си, стои в ъгъла с книгата на Мишел Обама.

"Това е същата история, но различно лице", казва той. "И аз бях изолиран и дискриминиран, така че тази книга ми говори. Много е лично. Тя е впечатляваща жена и искам същото за дъщерите си - да намерят своя глас и да четат книги", обяснява мъжът.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase