В единия си живот 25-годишен афганистанец се казва Забет Хан. Той е завършил гимназия, има 4 деца и много обича да си прави селфита с розовия селфи стик в ръка.

В другия му живот селфи стикът отстъпва място на оръжията. Там той е Командир Заркави, талибански ветеран в Източен Афганистан, с 10 г. опит във война, от която не може да избяга. Той бяга чак в Гърция в търсене на работа, само за да бъде обратно въвлечен във война.

За последните почти 20 години повратите на историята и рокадите в управлението на Афганистан определят животът на хората като Забет Хан. Той е убит миналата година в изолирана бомбардировка.

През последните 18 г. идеологията на талибаните се смесва с местните вражди, кръвни врагове и процъфтяващ черен пазар. Наред с това младите талибани почват да се опълчват на старите догматици.

Първите признаци за този разрив се появиха миналата година, по време на кратко примирие. Тогава някои талибански бойци открито се опълчиха на ограниченията, наложени от лидерите. От тогава талибаните категорично отхвърлят призивите на американските преговарящи и афганистанските лидери за друго споразумение за спиране на огъня. Твърди се, че лидерите на талибаните се притесняват, че ново примирие може да има катастрофални последици върху влиянието им и крайната цел - преимущество на бойното поле.

Този разрив, според семейството на Забет Хан, е довел до неговата смърт.

"Моят син бе убит от талибаните - никой друг, освен талибаните", настоява бащата на Забет - Ареф Хан. "Те го убиха , защото той спря да работи с тях".

Командир Заркави на два пъти се опитал да сложи край на военната си служба и да стане отново Забет Хан.

Най-големият от четири братя, той хваща оръжие за първи път, когато е в осми клас - около 2008 г. Американската армия имала база наблизо и всеки път, когато войниците напуснели базата, бойци като Забет Хан се опитвали да я превземат.

През деня обаче ходел на училище, за което местното правителство се грижело, а парите идвали от международни дарители.

Не всичките му съученици знаели за бойците сред тях - като Забет Хан. Когато стигнали 10 и 11 клас обаче, Забет Хан останал в миналото и направил място на командир Заркави. Това не смутило съучениците му, твърди един от тях, Саяд Джалал.

"Училището беше правителствено, но районът беше талибански - всички имаха талибан в семейството", обяснява Джалал пред New york times.

Когато завършил училище, Забет Хан се оженил и почнал да мисли как да промени живота си. През 2014 г., когато американските войски започват да се изтеглят от района, командир Заркави си помислил, че неговото участие във войната е приключило.

Той не искал да атакува афганистанските войници, дошли на мястото на американците. Това не се понравило на лидерите му сред талибаните, твърди семейството и приятелите на Хан.

Така той се присъединил към огромния поток от хора, тръгнал към Европа. Пристигнал в Гърция през 2014 г. в търсене на работа.

Останал там 3 г., през повечето време работейки във ферма в Крит. Помагал с отглеждането на зеленчуци и продаването им по пазарите. Гръцкото семейство, при което работел го наричало накратко Али.

В страх от депортация той се придържал към фермата и близкия град. Понякога обаче пътувал повече - стигнал до Атина.

В снимките от онзи период, талибанът изглежда като всеки друг млад мигрант - впечатлен от новия свят, в който се е озовал, с къса брада и наострена коса. За момче от селото и талибан, той изглежда доста комфортно край жени, небрежно поставяйки лактите си върху раменете им.

Войната у дома обаче го стигнала дори в Гърция. Приятелите му го призовавали да си остане в Гърция, но носталгията го завърнала в Афганистан.

Скоро той се завърнал при пушката и дузината бойци, които командвал. Обратно при 90-е долара, които талибаните му плащали всеки месец в пакистанска валута. Той пуснал брадата си отново.

След всички места, които е посетил, той бил странен боец сред талибаните, във вътрешен конфликт със собствените си мотиви, и в конфликт с врага. Понякога арестувал афганистански полицаи или войници и след това ги пускал.

"Той си мислеше, че войната е приключила", обяснява братовчед му Ширих Хан. "Когато се върна от Гърция му казахме да не хваща оръжието отново. Той каза, че няма избор, че ще си има проблеми, ако не го направи".

Проблемът се появил миналото лято, когато той вече бил обратно при талибаните повече от годината. Тогава се случило нещо неочаквано - талибаните и афганистанското правителство договарят 3-дневно споразумение за Рамадана. Като много други, командир Заркави също празнува, и то рамо до рамо с обикновените афганистанци.

"Това е един от най-хубавите спомени на моя живот", обяснява тогава той пред афганистанска телевизия. "Хората на правителството се отнасят добре с нас. На всеки пост ни поздравяваха за Рамадана и ние ги поздравявахме обратно".

За първи път от години бил свободен - отишъл със семейството си на известно място край Джалалабад, където семействата отиват за домашен сладолед.

"Беше 1 часа, когато се върнахме от сладоледа и се разхождахме из Джалалабад", споделя тогава командирът. "Още не съм спал от щастие".

Той е бил щастлив, но е пресякъл линия. Лидерите на талибаните са били категорични - никой от бойците не бива да напуска укрепленията и да ходи в градовете. В този критичен момент на войната лидерите искали да направи всичко сигурно, за да не се размекнат бойците им от това, което ще видят в свободните градове.

Командир Заркави се върнал при своите войници, но продължил да говори за другите възможности, дори за връщане в Гърция.

В рамките на няколко седмици бил мъртъв.

Примамен в магазин, откъдето си купувал храна, той е взривен от бомба, която го очаквала там, оставена от продавача тийнейджър. Детето също е убито.

Бащата на Забет Хан става свидетел на всичко - бил на отсрещната страна на улицата.

"Не знаех, че моят син е там, но някой извика, че вътре е Заркави", обяснява бащата. - Почувствах се сякаш се давя."

Приятели, семейство, дори и командир на талибаните предположили, че убийството е вътрешно дело. Лидери на талбаните от Пакистан се обадили на Хан и му направили строга забележка.

Има и нещо друго: Всеки път, когато талибан бива убит, семейството му получава компенсация от около 700 долара. Командир Заркави е не просто боец, а уважаван ръководител на 20 мъже. И все пак семейството му не е получило нищо.

Талибаните отричат да имат нещо общо с атентата, а прехвърлят вината на "Ислямска държава".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase