В офиса на Мунир Батур в Тунис климатикът работи с пълни сили. В изгарящата жега в столицата на страната по обяд движение няма, улиците са празни и дори бездомните котки са намерили сянка.

Високите температури обаче не успяват да накарат Мунир Батур да загуби фокус върху целта си. Той е първият гей, който се кандидатира за президент в мюсюлманска страна.

Пътят до урните няма да е лека задача. Хомосексуалността сама по себе си не е нелегална в Тунис, практикуването обаче е. Играейки с тази тънка разлика, адвокатът Батур е регистрирал групата за натиск "Шамс". Те призовават за отхвърляне на колониалното френско право, което забранява содомията.

Въпреки че законът не наказва хомосексуалността, "нарушения на публичното приличие" са често причината властите да преследват членовете на ЛГБТ общността. Именно това е във фокуса на Батур и други като него.

Полицията също така се възползва от някои декрети, които разрешават някои нехуманни методи за доказване на сексуална активност. Тази ситуация се подсилва от съдебна и политическа система, която е тренирана да обръща поглед настрани.

Израелски министър иска терапия за промяна на хомосексуалистите

Показателно е, че през февруари млад мъж от град Сфакс беше осъден на 8 месеца затвор за "участие в хомосексуален акт". Всъщност, мъжът е докладвал в полицията, че е бил изнасилен от двама мъже, но в крайна сметка той също е зад решетките.

В тази среда Батур живее без да крие предпочитанията си към същия пол вече 20 години. През 2013 г. е бил в затвора за содомия.

"Няма срам за мен, няма срам за който и да е от нас", казва той пред Independent.

Той, асоцияцията му и Либералната партия в Тунис са деца на революцията. Непосредствено след Арабската пролет от 2011 г. редица групи за правата на ЛГБТ хората се появяват в страната, начело с "Шамс", които се борят за отмяна на законите против хомосексуалистите.

Въпреки това, дори и сред приъвжениците, тактиките на "Шамс" са повод за раздор. Някои ЛГБТ групи миналата година бяха провокирани да се дистанцират от "Шамс" и ръководителят й. Батур отдава тази "схизма" на неговата готовност за нормализиране на отношенията с Израел, тема табу в Тунис.

По ирония на съдбата, по същото време, в което тези групировки бележат своя възход, в Тунис скорост набира и ислямизма. Умерената ислямистка партия "Енхада" се съревновата с радикалната Ансар ал-Шария за гласовете на религиозните в Тунис.

Организатори на хетеро парад се оплакаха от тероризъм... Атакуваха ги с брокат!

Сред много от тунизийците настроенията клонят към традициите. През август, консервативни демонстранти, сред които и мъже, и жени, излязоха на улицата да протестират срещу доклад на президентството, който призоваваше за повече индивидуални свободи и равенство между половете.

Що се отнася до хомосексуалистите, тези консервативни настроения, са още по-силни. Изследване през юни 2019 г. от института "Арабски барометър" отбеляза, че 7% от тунизийците заклеймяват хомосексуалността. Точно на тези нагласи залага и един от опонентите на Батур за президентското място. Професорът по право Каис Сайед е втори по популярност в допитванията и той смята, че окуражаването на подкрепата за правата на хомосексуалистите в страната е чуждестранен заговор.

Батур, който се определя като мюсюлманин, но не практикува религията, смята че в страната има нужда от дебат.

"Не говоря за окуражаване на хомосексуалността, само за декриминализирането й. Гейовете не вършат на никого никакви злини. Те трябва да бъдат свободни да правят каквото искат с телата си. Ако, както Сайед казва, хомосексуалността е болест, тогава, дори и да го приема, трябва да попитам - защо вкарвате болни хора в затвора", посочва Мунир Батур.

Политиците хомосексуалисти в САЩ вече не е нужно да се крият

Той предлага нещо радикално, но не и нечувано. Той посочва, че първият независим президент на страната Хабиб Бургиба въвежда закони, които правят полигамията незаконна и разширяват правата на жените. Законите са валидни и до днес.

"Всичко това е било скандално по онова време, много хора са казали, че е против исляма. Въпреки това Бургиба е имал политическата воля да ги наложи. През 1956 г. Тунис е бил много по-консервативен, отколкото е сега, но хората са го приели и все още го правят", настоява кандидатът за президент.

Той е наясно, че основният фокус околко кандидатурата му се върти около факта, че е гей и подкрепата му за правата на ЛГБТ общността. Все пак иска да подчертае, че кандидатурата му не се изчерпва с това. Той иска да реши много от проблемите на Тунис, от държавните предприятия, които работят на загуба, през сивата икономика, до някои екологични проблеми.

Над всичко обаче е заявката му да се бори за граждански и лични права. Дали ще успее предстои да се разбере, но за него дори самата битка си струва.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase