За концерта на Найджъл Кенеди

От tili.blog.bg

Начало - почти половин час след обявеното време.

Сцената - тъмна с ефектно осветление в пурпурвиолет и тюркоаз.

Отваря се лява странична врата, прожектор осветява маестрото, който влиза и преминава през залата свирейки.

От време на време спира и галантно целува ръка на някоя дама от публиката, включително и на малко момиченце с цветя. Изкачва се горе и концертът започва.

Красива композиция с ирландско-скандинавски мотиви.

Зала 1 е претъпкана, публиката беснее... Колко часа продължи - не зная. Много!

През цялото време - пълно себеотдаване на джаза и на публиката.

Прекрасна атмосфера, Найджъл представя колегите си, парчетата, шегува се.

Квинтетът е в състав: Найджъл Кенеди - електрическа цигулка, Адам Ковалевски – бас, Павел Доброволски – ударни, Томаш Грегорански - тенор саксофон и Пьотр Вилажот - пиано.

Разказва, че понякога живее в Ирландия, защото човек с името Кенеди трябва да живее там поне от време на време. Там живее и авторът на следващата композиция шотландецът Доналд Лийч, но по други причини.

Авторите на музика не плащат данъци в Ирландия и това е неговият шотландски резон да живее там. Нали шотландците са техните габровци. Концерт не се разказва, но този виртуоз прави с инструмента невероятни неща!

Този път нямаше Бах и Вивалди. Беше чист, артистичен, многопластов, виртуозен джаз.

Когато Стефан Грапели поканил 16 годишния Найджъл Кенеди да свирят заедно в Карнеги хол, импресариото на младия музикант казал, че това ще бъде краят на кариерата му на класически вируоз.

За наше щастие - не се е оказал прав. Еднакво добър е и в двата велики жанра!

Единствената ми забележка е към прекалено бруталното на моменти озвучаване на залата, но това си е вечният проблем на НДК.