Хроника на студентските събития от 1990 г.

Лалю Метев @meteff.blog.bg 30 окт 2013 10:45
Тези текстове изразяват личното мнение на блогърите и Dnes.bg не носи отговорност за тях.
9
12893
   
Не ви ли напомня: Така изглеждаше ситуацията в столицата през декември 1989 г.


Мълчаливо бдение на пл. Александър Батенберг за
сваляне на чл. 1 - ръководната роля на Партията


Орлов мост, 7 юни 1990 г.
Преди 23 години, на 7 юни 1990 г. на Орлов мост се проведе най-големият митинг
на надеждата, че промените в страната ще ни донесат по-добър живот...


ПЪРВА СТУДЕНСТКА ОКУПАЦИОННА СТАЧКА В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

- 11 юни 1990 г. Пред сградата на СДС в София привърженици на СДС заемат улицата и спират движението. Напрежение пред Народното събрание, където работи ЦИК. Масови протести, митинги, стачки и барикадиране на булеварди като протест срещу изборните резултати. Начало на студентската окупационна стачка в Софийския университет, която получава подкрепа от студенти от цялата страна. Начало на движението "Гражданско неподчинение" и начало на неговите прояви.

Личен спомен: Към 18.00 ч., ние четирима студенти от Софийския университет, успяхме да обезвредим охраната на Ректората по възможно най-културния начин и установихме контрол върху ключовете за сградата. В рамките на половин час към нас се присъединиха още 35 колеги. За кратко време успяхме да опразним напълно сградата. Проверихме и заключихме всички входове на Ректората. Изготвихме спъсък на окупаторите и разпределихме ролите си по охрана за през нощта. На сутринта към нас се присъединиха подкрепящи ни студенти, като числото на стачкуващите непрекъснато набъбваше, достигайки до 50-60 души по обяд. Към 15.00 ч. се проведе първото Общо събрание на стачния комитет, на което присъстваха вече над 150 колеги. В следващите няколко дни числото им нарасна и вече безпроблемно 65-та аудитория на Историческия факултет се запълваше до краен предел. Получихме безапелационната подкрепа на група преподаватели и мнозина граждани. Страх в сърцата ни нямаше, но ситуацията беше напрегната и непредвидима относно подготвяните действия от МВР и червените барети... Едва след четири безсънни денонощия прекарани в окупираната сграда на Ректората и при относително спокойната ситуация за момента, реших да се прибера за кратко в къщи. Живея на 12 минути спокоен ход. У нас намерих разтревожените си родители, заедно с техен гост. Гостът се оказа американец, Джефри Ловицки - син на професор от Мерилендския университет и стар приятел на баща ми. Същият, по професия адвокат от Балтимор, се оказа всъщност един от личните съветници на президента Джордж Буш-Старши и настоящ ръководител на мисията по наблюдение честността на изборите от страна на САЩ. Разговаряхме, разясних подробно ситуацията около събитията случващи се у нас. Получих уверение за подкрепата на студентските действия от американска страна. По-късно разведох човека из София, запознах го със забележителностите на прекрасната ни столица и накрая се разделихме пред хотел Шератон, в който беше отседнал. Прибрах се отново, освежих се, починах малко и вечерта отново се присъединих към окупационната стачка. През тези няколко дни, към нас се бяха присъединили ефективно и студенти от другите факултети на Софийския университет, НАТФИЗ, Техническия университет, ВТУ и т.н., като си разменяхме взаимно визити. Включвахме се активно и в действията на гражданското общество, които бяха обявили своето ефективно гражданско неподчинение и изградили множество барикади... На 8-9 ден Общото събрание единодушно сне доверието от г-н Емил Кошлуков, заради някои негови лични действия, и той бе освободен от председателството на стачния комитет. Ние двама студенти, по най-възпитан начин изведохме вече бившия т.н. студентски лидер. Може би горчивината от този акт, карат днес TV-водещият г-н Кошлуков да проявява особено отношение към студентските събития от 2013 г. Така, накратко, започна всичко... и продължи няколко месеца по-късно отново под формата на нова студентска окупационна стачка, а 23 години по-късно ситуацията в страната е почти непроменена и наподобява бурните събития от онази наситена със събития 1990 г.! Дали гражданските протести ще доведат най-сетне до желания положителен ефект и нормализиране на страната, само времето и ние, които го живеем, можем да покажем...

Един от "неоткриваемите" от 1990 г.

Гражданското неподинение, юни 1990 г.
Граждани протестират пред Партийния дом през юни 1990 г. срещу подменения
вот на първите демократични избори и срещу комунистическите символи

- 12 юни 1990 г. Ефективна окупационна стачка в Софийския университет. ФНСД излиза с искане да се изяснят случаи на спекулация и фалшифициране на изборите, регистрирани от представителите на СДС в избирателните комисии. Протести на стачкуващите студенти пред телевизията. Иска се оставката на председателя на Комитета за телевизия Павел Писарев заради партийни пристрастия по време на прякото предаване от НДК на 10 срещу 11 юни.

На 12 юни 1990 г. се провежда седяща стачка на уличното плътно пред сградата на ул. "Г.С. Раковски" 134 блокира движението. Протестът е на младежи срещу резултатите от първия тур на изборите за Седмото велико народно събрание, произведени на 10 юни 1990 г. На 13 юни 1990 г. - кръстовището пред СУ "Св. Климент Охридски" е барикадирано от кофи за боклук, разкъсани транспаранти и други подръчни материали. Движението на тролеите и автомобилите е напълно блокирано от привърженици на СДС, дошли да изразят недоволство и подкрепа на първата окупационна стачка на студентите (11 юни-7 юли 1990).

Секретна телеграма Секретна телеграма

В екстрена секретна телеграма на зам.-министъра на вътрешните работи ген. Красимир Саманджиев от 13 юни 1990 г. адресирана до Националната разузнавателна служба и др. се описва обстановката в столицата от 12 юни 1990 г., когато е поставено началото на гражданското неподчинение в резултат на неочакваната загуба на СДС на първите демократични избори на 10 юни същата година (По-късно през 1997 г. Главна прокуратура установи, че изборите са били действително фалшифицирани). Дава се информация за окупирането на Орлов мост в София и за окупираните от студентите Софийски и Великотърновски университети.

- 13 юни 1990 г. Разраства се окупационната стачка в СУ и в други Университети в страната. Студентите очакват отговор от парламентарно-обществената комисия за телевизия и радио: защо е преустановено излъчването на информация за изборните резултати в ранните часове на 11 юни, както и за причините за последвалото информационно затъмнение върху обстановката в страната. Инициатива “Гражданско неподчинение” блокира кръстовищата на “Орлов мост” и пред Софийския университет. Желю Желев, Елка Константинова, Петко Симеонов, Георги Спасов и други членове на НКС приканват протестиращите да освободят улиците. КС на СДС излиза с декларация, в която признава изборите и призовава гражданите да преустановят всички действия, водещи до нарушаване на обществения ред. На импровизиран митинг сред протестиращите на “Орлов мост” Желю Желев отново ги призовава да вдигнат барикадите. Барикадите се състоят от градински пейки, щайги, кашони, кофи за боклук, разпънати едноместни палатки.

- 14 юни 1990 г. В телевизионното предизборно студио на СДС се излъчва видеозаписът на Евгений Михайлов с репликата на президента Петър Младенов “По-добре танковете да дойдат”, изречена пред сградата на НС на 14.12.1989 г. По повод на видеоматериала по БНТ е прочетено опровержение на Петър Младенов, в което показаните кадри и звук са обявени за монтаж.

- 21 юни 1990 г. Стачкуващите студенти искат експертизата на видеоматериала за репликата на президента П. Младенов, излъчена по телевизията на 14.06.1990 г.

- 22 юни 1990 г. В писмо, прочетено по БНТ, Руска Налбантова – председател на Съюза на ТКЗС с център Пловдив, заплашва, че ако студентите не прекратят стачката си, ще блокира София с 5 500 комбайна, 3 700 трактора и 3 400 транспортни средства.

На 24 юни 1990 г. - движението за гражданско неподчинение в София организира блокиране на движението по бул. "Руски" в отсечката от СУ "Св. Климент Охридски" до "Орлов мост". Проявата е в подкрепа на първата окупационна стачка на студентите (11 юни-7 юли 1990).
                 

Студентската окупационна стачка отразена в новините на БНТ
http://www.vbox7.com/play:48d19322

- 3 юли 1990 г. Преподаватели от СУ в декларация заявяват, че ако до 18 ч. не бъдат удовлетворени студентските искания, ще обявят безсрочна седяща стачка пред президентството.

- 4 юли 1990 г. Председателят на Комитета за телевизия Павел Писарев подава оставка. Започва седяща стачка пред президентството, с която се искат: оставка на Петър Младенов; публичен съд срещу Тодор Живков; писмени уверения от парламентарните сили за решаване на проблемите пред страната. Тази стачка в следващите дни се обединява с стачкуващите студенти и прераства в Град на истината. Обявено е заключението на комплексната техническа експертиза, назначена на 29-и юни 1990 г., по следствено дело №21-90 г., образувано за изясняване на обстоятелствата, при които е заснет видеозаписът на Евгений Михайлов от 14.12.89 г. Става дума за "танковата касета" с участието на председателя /президента/ Петър Младенов. В заключението е прието, че видеозаписът е автентичен и по него не са правени допълнителни манипулации.

- 6 юли 1990 г. Стачкуващите студенти искат оставката на президента Петър Младенов заради “безнравствената му позиция”. СДС в декларация подкрепя искането на студентите за оставка на Петър Младенов. По-късно Петър Младенов подава оставка като председател (президент) на България до Великото народно събрание.

- 7 юли 1990 г. Седящата стачка в центъра на София продължава. От разпространената на 6 юли декларация остават неизпълнени условията: Да бъде определена дата за публичен процес срещу Тодор Живков; да се гарантира, че новият президент няма нищо общо с партийни, държавни, стопански и военни структури, вкл. МВР и ДС; да бъде оповестено имуществото на БСП; да се гарантира, че във ВНС няма да заседават хора, отговорни за създаването на лагерите на смъртта, нахлуването на българските войски в Чехословакия през 1968 г., укриването на истината за Чернобил и други тежки престъпления. Прекратена е студентската стачка. Част от студентите се присъединяват към седящата стачка пред президентството.

ВТОРА СТУДЕНТСКА ОКУПАЦИОННА СТАЧКА В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ


- 5 ноември 1990 г. В Софийския университет е решено  да бъде обявена студентска окупационна стачка. Идеята се подкрепя от 20 стачни комитета. В декларация се настоява за решаване на конкретни социални и академични проблеми. Поставят се и политически искания - национализация на имуществото на БСП, привличане към наказателна отговорност на виновниците за катастрофалното положение в страната, незабавна гласност за работата на Мандатната комисия на ВНС и др. Окупационната стачка се подкрепя от Академичния форум “Млада демокрация”. По-късно към студентската стачка се присъединяват и ФНСД.

- 6 ноември 1990 г. Президентът призовава студентските организации да прекратят окупационната стачка, защото тя се провежда в момент, когато политическите сили провеждат консултации и е много важно запазването на гражданския мир в страната.

- 7 ноември 1990 г. Стачкуват много Университети в страната и в София. Стелиян Стойчев, представител на ФНСД и депутат във ВНС, заявява, че ФНСД не е съорганизатор на стачката. Те подкрепят политическите искания на стачниците, но отричат окупацията като форма на протест. Според него окупацията може да се превърне в повод за “увековечаване на комунизма” в страната.

- 10 ноември 1990 г. Стачният комитет на СУ отхвърля тезата на КС на СДС, че студентските искания са проекция на политическата декларация на ПСДС. Те заявяват, че протестът им ще продължи и след евентуална правителствена промяна – докато не получат гаранции от новото правителство за решаването на техните искания.

Студенстската стачка   Студентската стачка
Студентската стачка 1990 г. Архив на Владимир Гаджев.

- 14 ноември 1990 г. В СУ е учреден Обществен съвет за защита на стачкуващите студенти. В него влизат преподаватели, учени, журналисти и общественици.

- 15 ноември 1990 г. На Общо събрание на стачниците в СУ идват народни представители от СДС – Петър Берон, Стоян Ганев, Александър Йорданов и др. Студентите още веднъж припомнят, че амбицията им е стачката да остане “свободна” от опеката на която и да било политическа сила и че исканията им са по-скоро морални, отколкото политически. Призив на СДС за протестни митинги срещу правителството в цялата страна на 16, 17 и 18 ноември.

- 18 ноември 1990 г. Голям митинг на СДС в София с искане на оставката на Андрей Луканов.

- 19 ноември 1990 г. В декларация на студентския стачен комитет се казва, че вече стачкуват над 50 висши и полувисши училища в страната. Ако исканията им не бъдат изпълнени, студентите призовават към обща политическа стачка в цялата страна. КТ “Подкрепа” обявява стачна готовност с искане за оставка на правителството. При неизпълнение на искането от 26 ноември ще бъде обявена ефективна обща политическа стачка.

- 20 ноември 1990 г.  СДС подкрепя обявената от КТ “Подкрепа” стачна готовност. Режим на тока.

- 21 ноември 1990 г. В подкрепа на студентските стачни искания Академичният съвет решава да прекрати редовните учебни занятия в СУ до 1.12.1990 г.

- 22 ноември 1990 г. Жива верига около сградата на парламента.

- 23 ноември 1990 г. В парламента влиза поделение на червените барети. С тайно гласуване парламентът дава вот на доверие на министър-председателя Андрей Луканов. ПСДС преустановява участието си в заседанията на ВНС за известно време. КНСБ обявява пълен синодален бойкот на правителството, но няма да призовава към стачни действия. КТ “Подкрепа” обявява обща стачка от 6 часа на 26 ноември 1990 г.

- 26 ноември 1990 г. Започва обща политическа стачка в цялата страна. Митинг в София в подкрепа на стачката, продължил часове наред.

На 27 ноември 1990 г. - межу 8 и 9 ч. стачкуващи шофьори от товарни превози спират движението на булевардите "Сливница", "Опълченска" и в района на "Лъвов мост". Целта на стачката е оставката на правителството на Андрей Луканов.

- 29 ноември 1990 г. Андрей Луканов подава оставка. КТ “Подкрепа” прекратява общата стачка.

- 30 ноември 1990 г. Стачкуващите студенти заявяват, че продължават окупацията до удовлетворяване на всичките им искания или получаване на гаранции за това в “определен кратък срок”.

- 6 декември 1990 г. Преподаватели и служители от СУ обявяват академическо присъствие около сградата на Ректората под мотото “Незабавни гаранции за изпълнение на студентските искания". Студентите продължават протестите си. В декларация те заявяват, че подготвяното споразумение между политическите сили е опит жизненоважни проблеми да се решават зад гърба на обществеността и в информационен мрак.

- 11 декември 1990 г. Националният студентски стачен комитет обявява прекратяване на стачката, но стачните постове в СУ не са премахнати.

- 14 декември 1990 г. Заседание на Академичния съвет на СУ, на което е решено учебните занятия да бъдат възстановени.


*Историята продължи да се преповтаря: На 10 януари 1997 г. - В 9.30 ч. студенти и преподаватели от Софийския университет се присъединят към живата верига пред Народното събрание в подкрепа на "Декларацията за спасение на България", внесена в парламента на 19 декември 1996 г. от СДС. Насроченото за 10 януари гласуване на декларацията не се осъществява, тъй като опозицията напуска парламента и призовава към гражданско неподчинение до постигането на искането за предсрочни парламентарни избори. Сградата на Народното събрание е нападната и окупирана. Започват масови протести, прераснали на 29 януари в национална стачка. От 30 януари до 4 февруари движението в столицата е блокирано от студенти в знак на протест срещу управлението на БСП (БКП) и в подкрепа на генералната стачка, организирана от синдикатите.



СПОМЕНИ НА КОЛЕГАТА ПО СТАЧКА СТАНИЛ ЙОТОВ

През есента на 1990 г. участвах във втората студентска стачка в България - тази, която свали от власт тогавашния премиер Андрей Луканов и отвори пътя в политиката на други боклуци, довели впоследствие народа до просешка тояга. Употребиха ли ни тогава и за какво? Бяхме ли замесени в някаква друга игра, за която не знаехме?

Едно поне ни остана - бяхме свидетели на една изключително интересна епоха, каквато друго поколение едва ли ще види. Защо тогава преди 23 години студентите затвориха университета? Много просто - нямаше какво да се яде.

В Мензата, както тогава се наричаше столът на Ректората на Софийския университет, мършавото пиле със зеле беше сменено от паница боб за обяд, леща за вечеря и две ябълки за десерт - толкова гнили, че първата асоциация беше да видиш как два плъха мятат гьобеци върху тях. По магазините из България изчезнаха саламът, месото, млякото, маслото, сиренето, кашкавалът, а накрая и хлябът. Въведоха купоните и народът откачи. Така в онази мразовита вечер на 5 ноември 1990 г. повече от 250 студенти в 65-а аудитория обявихме окупация на университета.

Поискахме оставката на Луканов, което си беше съвсем нормално, ако си карал цял месец на боб и леща. Наивно роптаехме да се конфискуват имотите на БСП и да се потърси отговорност за националната катастрофа. Настояваше се още за по-високи стипендии, по-добри условия за учене и край на мизерията в царството на хлебарките Студентски град.

Избрахме стачен комитет от онези, които вече бяха катурнали Петър Младенов няколко месеца по-рано. Един тип от горния курс на славянските филологии Сашо Мегафона оглави охраната и имаше дупе да се подпише черно на бяло, че от университета няма да изчезне нищо. За една нощ 20 стачни комитета превзеха и останалите университети и факултети в София. Няколко дни по-късно се вдигнаха и тези от другите градове. Около стачката на студентите пърхаше всичко живо от СДС, който тогава напираше да взима властта. Пред нас, стачкуващите нехранимайковци, се изреди да прави метани куцо и сакато - като се почне от Петър Берон, мине се през Стоян Ганев и се стигне до онзи брадат литератор Сашо Йорданов. Плюс ред пребоядисани болшевики. Налазиха ни като мухи!

Накрая изпаднахме в неудобното положение да спираме на входа бай Милан Дренчев от БЗНС „Никола Петков", който също искал да казва нещо си на студентите. Живеехме в университета, спяхме в университета, 65-а аудитория беше наш дом. Ядяхме боб и леща в университета, че даже се и къпехме в университета с топлата вода от умивалника и един маркуч. Цялата пасмина се знаехме по прякори - Тони Бундеса, Румен Кьоравия, Цецо Ябланския, Стойчо Косатката, Златко Хасковския, Стефан Слейъра, Жоро Брадата, Чавдар Зарата, Гонзо Виелицата, Жоро Вилата, Митьо Вермахта, Жоро Прасето, Пацо Кандилцето, лека му пръст... Колежките окупаторки бяха само корави мадами!

Там беше и Цонко от Каварна, по онова време трети курс право, и ни пускаше на някакъв овехтял касетофон „Грундик" току-що излезлият албум на AC/DC „Ударен от гръмотевица". Всяка вечер зяпахме телевизия, която също стачкуваше под звуците на Let it be на „Бийтълс". Помня как Сашо Диков излезе да чете спортните новини и каза: „Днес спорт няма да има. Господин Луканов, подайте си оставката!" Цяла България вече се тресеше.

Накрая, на 26 ноември, ни хвърлиха като гладиатори на арената. Около 300 студенти с немного акъл в главите окупирахме в 6 часа сутринта Орлов мост като крайна мярка срещу Лукановото правителство. Интересно, че повечето от така наречените „лидери" на стачката се бяха изпокрили някъде?! Знаело се е, че ще ни бият, както и стана. Докато легнали на моста и вкопчени един за друг пеехме "Оставете слънцето да грее" от филма „Коса", полицейският ескадрон млатеше с палките по академичните кратуни.

Изглежда, че не са ни пердашили достатъчно - удържахме моста с цената двама арестувани и спукани от бой в районното колеги. На другия ден повторихме номера на кръстовището пред Халите и същата вечер Луканов падна. Точно в този момент всички политици, които се биеха в гърдите, че са солидарни със студентите, ни зарязаха като кисели краставици. Почнаха да делят овакантената власт, хванаха се за кокала. Забравиха исканията за стипендиите, за образованието, за хлебарките в Студентски град.

Ние, глупаците, си мислехме, че правим история. А всъщност си бяхме маша на тези, които по-късно разграбиха България по учебника, писан от Луканов. Пънахме се още около месец, само че никой вече не ни обръщаше внимание. От другата страна на затворения университет се появиха колеги с лозунги „Искаме да учим", докато ние се питахме „оти ручахме жабетата".

Накрая заровихме огъня и малко преди Коледа Сашо Мегафона сдаде университета и ключовете му на ректора. Направих си труда наскоро да проверя кой от тогавашните „студентски лидери" какви ги е свършил след стачката. И какво да видя? Единият се хвали, че направил пари от „студентски кооперации" - Луканова проекция за безмитна търговия с цигари. Другият си вее шкембето в някаква партия. А на трети - също виден баровец, му видях и досието от ДС! Хем бил агент на ченгесарските служби, хем се писал водач на студенцията. Ти да видиш...

Днес университетът пак е затворен от студенти. Кой прав, кой крив - историята ще покаже. Сигурен съм, че вътре има и честни деца, водени от някакви справедливи принципи за по-читава България. Дано след 23 години и те да не се чувстват употребени като нас, 250-те нехранимайковци, завзели университета в онзи проклет 5 ноември.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


9
Този текст изразява личното мнение на автора и Dnes.bg не носи отговорност за него.

Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
7
0
 
0
 
! Отговори
BUSH преди 10 години
Прекрасен материал! Много добре е обяснено защо и как рухна България.Безмозъчни студенти,ЦРУ,продажни седесарски главатари и резултата е налице! Държавни структури унищожени,земеделие няма,промишленост унищожена,милиони крави,телета,овци и *** изклани и много богаташи.Също синове,дъщери и внуци на свободно обучение в най-добрите световни университети.Съветник на мародера Буш-старши приятел на седесарски активист!Колко още "съветници" от същото мракобесие решаваха България?
6
1
 
8
 
! Отговори
дадо преди 10 години
Какъв е резултата от тези подвизи:От 18 место по стандарт на живота по световните статистики България вече е сред най-бедните, с най- болно, най-неграмотно, най-нещастно население с най-много икономически имигранти, огромна безработица и липса на перспективи.Обезлюдяли села, а вече и градчета. непривлекателна нито за туристи, нито за бизнесмени. На кратко това е.Похвали се на децата си с този резултат и не ги лъжи с демокрацията, такава няма поръчетелите не искат това.
5
1
 
7
 
! Отговори
Смехурко преди 10 години
Стават ясни няколко неща:1. И в БСП някога е имало доблестни мъже, които са подавали оставка и са връщали мандат.2. Когато насреща си имаш народа, печелиш изборите с фалшифициране.3. Не бъркаме достатъчно дълбоко, кукловодите трябва да разкрием и съдим, не жалките им протежета.
4
0
 
7
 
! Отговори
Васко преди 10 години
Защо не се споменава единствената студентска стачки с искания за неща свързани с образованието която претърпя провал?Явно при тези с политически заряд се радват на подкрепа от медииясно защо-и партии, а когато се борят за неща свързани с образованието са тотално отсвирени от всички.И после някой да ми каже ,че не се злоупотребява с .......!
3
0
 
7
 
! Отговори
Арети преди 10 години
"Ако истината има много страни то лъжата има много гласове" - сър Уинстън Чърчил!!!
2
0
 
10
 
! Отговори
0 преди 10 години
Всичко беше чудесно и аз бях от тях.И после дойде едно правителство на СДС ум да ти зайде -после вече 13 години не е във властта а на последните избори и съвсем изчезна-толкова голяма народна любов извади,че народа го помни вече 13 години и не го ще,е сега пак се напъва да дойде на власт като се надява на слабата памет на народа и незнанието на младите хора/те лесно се манипулират например "червени ***","долни комунисти" и други стари лафчета.Е незнам ще им минат ли номерцата.
1
5
 
6
 
! Отговори
стар седесар преди 10 години
Написаното от Станил Йотов е много правдиво и точно. Браво! Дали днешните студенти ще се поучат от това как мерзки, долнопробни политици използваха справедливите каузи и младежката енергия за собственото си облагодетелстване?