Гай Стендинг (Университета Бат, Великобритания) е автор на над 25 книги и още множество научни изследвания в областта на трудовопазарните отношения и социалната сигурност. Стендинг е виден синдикален деец. От 1999 г. до 2006 г. ръководи отдела по социално икономическа сигурност в Международната организация на труда (МОТ) към ООН. Работил е като експерт за много правителства и международни организации.

Книгата му "Прекариатът: новата опасна класа (The Precariat: The New Dangerous Class)", излязла през 2011 г. предизвика огромен интерес. Прекариат е игра на думи. Идва от английското precarious (несигурен) и пролетариат, като обозначава съвременната позиция на труда в епохата на глобализацията.

- Г-н Стендинг, какъв тип хора формират новата зараждаща се класа - прекариата?

- Прекариатът е съставен от милиони хора по целия свят. Все повече хора се оказват в ситуация на различни видове несигурност. Те имат достъп само до неквалифицирана и краткосрочна работа или са безработни, нямат никакви изгледи за придобиване на професия и изграждане на кариера, за напредък в живота. Те губят социални и икономически права и разчитат единствено на заплатите, които получават. Заплати, които постоянно намаляват, а с това несигурността им расте. Те не знаят какво ще се случи с тях в следващия момент. Това е много опасна ситуация, тъй като хора в такива условия нямат никаква стабилност в живота си, която да им даде силни ценности, които да ги водят в живота. Затова много хора от прекариата, особено необразованите, лесно се вслушват в популистите и неофашистите. Те играят с техния страх и несигурност и им казват "Това е врагът", например турците, ромите, малцинствата. Но има и друга група хора, които стават част от прекариата - младите образовани хора. Те търсят по-добро общество, но не го намират в политиката и в старите политически формации - социалисти, неолиберали... Затова те търсят нещо ново. Така те са опасни за старите формации, за статуквото.

- Защо тези хора са опасни?

- Те са опасни по различен начин. Една част с това, че се страхуват, но нямат необходимото образование, за да развият свое собствено мислене. Затова слушат популисти и неофашисти. Други пък са толкова несигурни, че губят контрол върху собствения си живот. Изправени са пред стрес, будят се сутрин и не знаят какво да правят, не знаят откъде да спечелят пари, а имат дългове или трябва вземат заем при изключително високи лихви. Тези хора са опасност за самите себе си, стига се до самоубийства например. Що се отнася до образованите млади хора, често млади жени, те не са толкова глупави, че да тръгнат след крайнодесните политици. Не са и глупави, за да навредят на себе си. Те искат промяна и отричат старите политици и политически слогани. Те са опасни точно за тези политици. Но те търсят ново прогресивно, утопично виждане за обществото и това ги прави много развълнувани, енергични. В края на книгата си "Прекариатът" съм написал, че се нуждаем от нова "политика на рая". Трябва да изградим по-добро общество, основано на чувството за солидарност. Това е бягство от пазарно ориентирания неолиберализъм, който учи, че всеки трябва да се грижи само за себе си. Трябва да открием системи за социална защита, които ни дават сигурност. Трябва да превърнем тази енергия в нови социални движения с различни приоритети, с различно мислене. Всички ние сме в глобализиран свят, който създава голяма несигурност. Защо тогава не подходим към осигуряването на безусловен минимален доход. Доход, който да даде правото на всеки българин да може да си купи храна, да си плаща наема и да издържа децата си. Това не е толкова революционно. Въпросът е да кажем, че го искаме. След това трябва да се съберем и да поискаме от държавата да го направи. Тогава ще настъпи промяна. Когато говоря с представители от прекариата в различни страни като Италия, Испания, Япония, виждам, че тази енергия я има. Мисля, че това е начало. Всички стари политически партии са в миналото. Тази енергия се превръща в социална енергия.

Ако погледнем назад, има времена, в които всички се чувстват победени. И след това идва енергията. Точно в такъв момент се намираме ние днес.

- Безусловният доход ли е единственото решение, или има и други алтернативи?

- Нищо само по себе си не е панацея. Мисля, че на безусловния базов доход трябва да се гледа като на част от голяма стратегия за борба с несигурността. Трябват ни по-силен глас, по-силно чувство за колективност, нови организации, които да представят хората колективно в преговорите с държавните институции, с бюрокрацията. Старите профсъюзи бяха много успешни през ХХ век, но сега трябва да се променят. Трябва да се обърнат не само към хората, които са наемни работници. А към тази нова класа - прекариата, т.е. хората, изправени пред несигурността. Следващия месец издавам нова книга, в която посочвам 29 политики и безусловният базов доход е само една от тях.

- Какви очаквания имате от новия Европарламент след изборите през май? Инициативата за безусловен минимален доход не получи необходимия брой подписи, за да влезе на обсъждане. Какви ще бъдат следващите стъпки?

- Когато започнахме инициативата, нямахме никакви пари и организация. Започнахме от нула. За няколко месеца обаче получихме 400 000 подписа подкрепа. Това създаде енергия, взаимодействия, създадоха се мрежи в различни страни. Ето защо не смятам за загуба това, че не успяхме да получим 1 милион подписа.

Стартирахме програмата за базов доход в Индия, много бедна страна. Когато започнахме, се присмиваха. Направихме го в няколко села, но след тях поискаха и други. Защото виждаха как нещата се променят, децата ходят на училище, жените имат повече свобода, могат да вземат решения. Всички ние обаче трябва да започнем да мислим за по-добро общество.

- А как прекариатът ще повлияе на евроизборите?

- Много съм разтревожен за предстоящите европейски избори. Мисля, че крайнодесните, неофашистите във Франция, Великобритания, Испания, скандинавските държави ще се представят доста добре поради причината, за която вече говорих - много хора са изплашени, особено необразованите, най-вече мъже. Те ще гласуват за тези крайнодесни политици. Но също така знаем, че само двама от 5 души ще гласуват. Много от хората, които няма да гласуват, са всъщност тези прогресивни хора, образовани, които искат по-добро общество. Затова големият призив е хората, които искат по-добро общество, да станат политически активни. В цяла Европа старите леви, наричащи се социалисти или социалдемократи, на практика са голи, нямат визия. Те трябва да бъдат заменени от прекариата с неговата нова енергия. Има вакуум, който ще бъде запълнен от прекариата. И това ще се случи ако не сега, то след няколко години. Но изборите сега според мен ще са грозни, защото крайнодесните луди хора ще спечелят места в парламента, а левите ще се чудят "Какво правим?".

- Виждате ли някакви реални политически формации и идеи, които да са близки на прекариата?

- Движението "Окупирай", случилото се в парка "Гези" или Киев, е знак на промяна. Трябва да преминем през серия промени. Първата фаза е разпознаването на прекариата. След като се припознаем като група, започваме да протестираме. Първоначално протестираме срещу статуквото, срещу структурите, корупцията, съкращенията, всичко е "срещу". След това идва ред да помислим какво искаме вместо това. В последните 2-3 години все повече хора се събират и откриват срещу какво са против. Сега трябва да започнем да се борим за специфични промени - основен доход, екологични движения, права на жените. Виждаме началото на това. .

- Каква роля играе прекариатът в кризата в Украйна?

- Живях и работих в Украйна в началото на 90-те години. Написах книга за това, че направеното в Украйна между 1991 г. и 1994 г. от Световната банка, от САЩ, създаде обстоятелства тя да стане провалена държава, където олигархията владее, бедността се увеличи, сигурността намалява, а политическата ситуация става нестабилна. И точно това се случи. Спомням си спора си със Световната банка, която наливаше много пари в Украйна по това време. Това беше нарочна политика за наливане на пари в райони извън Киев, така че да няма стабилна централизирана власт. Това е и резултатът днес - те създадоха слаба държава. И след това дойде Янукович. Той е бил гангстер, обвинен е за убийство и насилие. Той работеше за олигарсите. Това е човек, който не може да говори, да общува и имаше едва 5% подкрепа. И след това един от олигарсите нае изборните стратези на американската Републиканска партия. Тези хора дойдоха в Киев да "препакетират" Янукович и да го "продадат" на изборите. Иронията е, че този човек стана президент само защото американците му помогнаха. Сега Украйна е изправена пред икономическа война, която ще нанесе огромни щети най-вече на украинския народ, т.е. на прекариата. Повечето хора в Украйна днес са несигурни, без усещане за бъдеще. Те виждат корупцията, олигархията, неравенството и са много ядосани. Трагедията е, че са под натиска от Русия, от САЩ, от ЕС и не могат да контролират обществото си. Смятам, че след няколко години украинците ще успеят да изградят по-добро общество, ако Русия и САЩ не третират ситуацията като футболен мач.

- Ако страната се раздели на част, която е ориентирана към Запада, и част, ориентирана към Русия, как смятате, че ще се развият нещата?

- Ще бъде трагедия, ако рускоговорещите хора в Украйна бъдат погълнати от "голямата мечка" Русия. Ще се създаде една дистопия, обратното на утопия. Защото руската система под ръководството на Путин е недемократична, олигархична. А в Украйна олигархията е силна. Според мен ако Украйна остане извън влиянието на Путин, има по-голям шанс за прекариата в тази страна. Сега много хора смятат, че ако се присъединят към Русия, ще е по-добре. Няма да е по-добре.

- Виждате ли някакво добро решение на тази криза?

- Да, възможно е. Младите, образовани, цивилизовани хора трябва да покажат, че искат да създадат по-добро общество. Хората, които подкрепят идеята за повече солидарност, започват да се събират, създават движения, асоциации. От нас зависи да започнем да се борим за по-добро общество. Мисля, че можем да го направим. Образованието и културата в Източна Европа са много широки, с дълбоки исторически основи. Бях в стария град в Пловдив, беше много вълнуващо с тази история и култура. Казваш си, че сме достатъчно силни, за да изградим по-добро общество. И това дава оптимизъм.