Виталий Третяков  

Няма съмнение, че Вашингтон е поставил няколко цели пред киевския режим.
Една от тях е: Путин да бъде принуден да въведе руски войски в източните области на Украйна, като по този начин наруши суверенитета на тази страна.
Естествено, в този случай Русия ще бъде обявена за агресор.
Европейският съюз, повечето от лидерите на който всичко разбират, но са като животни: нищо не могат да кажат, по-точно - страхуват се, веднага ще се съгласи.
Фактът, че САЩ са превърнали ЕС в пълно политическо нищожество, което върви както против собствените си икономически интереси, така и към военен конфликт с Русия, е факт тъжен и печален - но с него трябва да се съобразяваме. В обозримото историческо минало ръководителите на европейските страни са треперели повече само пред Хитлер в сравнение със сегашните американски управници.
Американското правителство, оглавяваното от лауреат на Нобеловата награда за мир (!), разбира прекрасно, че Путин не иска да въвежда руски войски на територията на Украйна. Значи - трябва да бъде принуден да го направи.
Именно този императив определя цялата сегашна политика на САЩ в Европа. Киевският режим е прост слуга. Европа - клакьори. Западните правозащитници мълчат като риби и като по команда. Ще си отворят устата едва, когато им бъде заповядано да осъдят „агресията на Русия“.
За реализацията на поставената цел - да бъде принуден Путин да вкара руски войски в Украйна, САЩ са дали на Киев карт-бланш да убива мирни жители, жени и деца в източните области, а и навсякъде другаде, където потрябва. Нещо повече, на Киев вече е позволено да убива граждани на Русия, например, журналисти.
За да бъде принуден Путин да въведе войски в източните области на Украйна (Донецката и Луганската републики) трябва да бъдат убити колкото може повече мирни жители на тези територии. Колко? Ами толкова, колкото трябва, за да се получи търсения резултат.
И така: ако Путин заповяда да бъдат въведени войски, САЩ ще обявят Русия за агресор, а Путин - за военен престъпник.
Но ако Путин не въведе войски, САЩ пак печелят: Юго-Източна Украйна ще бъде окончателно „прочистена“ от руснаци, а украинските войски и т. нар. „национална гвардия“ ще бъдат хвърлени към Крим. Тогава Русия и Украйна ще влязат в пряк военен сблъсък. Обаче Путин вече няма да има онази всенародна подкрепа, с която разполага сега. Колаборационистите в московския политически елит ще надделеят, а отдолу ще ги подкрепи Блатото (финансираната от САЩ „пета колона“ - б. пр.), което напоследък се е умълчало, но само чака команда от Фашингтон.
Програмата максимум е: Путин да бъде свален от власт, Севастопол - превърнат в база на американския военен флот, Русия да бъде напълно деморализирана, а начело на нея да застанат някакви местни нищожества от типа на Порошенко и Яценюк.
Това е. Русия няма да съществува като велика държава и дори изобщо като самостоятелна държава. Европейският съюз вече и без това е политически унищожен и не съществува като субект на международната политика.
Естествено, в този план може да има много и най-различни нюанси, но те не променят същността му.
И така: за Русия е опасно да осъществи изпреварваща военна операция, за да спаси стотиците хиляди и милиони жители на Източна Украйна от физическо унищожение и от превръщането им в затворници във „филтрационните концлагери“ или просто в безсловесни и без-езикови роби на украинските националисти.
Но скоро такава военна операция ще стане просто задължителна за Русия. Ако Путин не се реши да я извърши - тогава вече труповете от източните области на Украйна ще се извозват не с хладилни камиони, както сега - а с вагони.
Винаги е по-добре да се избегне една война, отколкото да я започнеш. Още повече, ако я започваш, защото друг те е принудил. Но това е по-добре само, ако можеш да я избегнеш, без станеш колония на онзи, който ти я натрапва. И ако не жертваш заради „мира“ живота на десетки хиляди твои съотечественици, както и съдбите на милиони хора, прокудени от своите домове и своята земя. Повечето от които, впрочем, имат роднини в Русия.
За съжаление, шансовете да се избегне превантивна военна операция за спасяването на мирните жители на Новорусия (да използваме това название на земите, където Вашингтон и Киев, с глупавото съучастие на Брюксел, Париж и Берлин, причиниха кървавата трагедия) са много малко. И не по вина на Русия.
Но трябва да се направи опит. И това дори е задължение на Москва - да направи опит да се избегне въвеждането на войски. За целта е необходимо най-сетне да се отнеме инициативата от Киев и Вашингтон. Те не разбират и няма да разбират от думи. Само от сила и от воля да я използваш - което, между другото, Путин го знае много добре.
Но, независимо от цялата военна безпомощност на киевския режим, именно той през последните седмици диктува хода на събитията в Източна Украйна. И в този смисъл се укрепява. Този режим няма как да бъде умиротворен. Фашингтон го е създал за съвсем други цели. Той може само да бъде отрезвен. С други думи: уплашен.
Какво трябва да направи Русия?
Повтарям: с цел да не въвежда свои войски на територията на Украйна и да не влиза по своя инициатива в пряк сблъсък с украинските войски, и за да спаси населението на Новорусия от физическо унищожение и от прокуждането му от неговите родни, исторически земи.
Според мен, освен действията, за които няма резон да се говори публично, трябва официално да се заяви следното.

1. Русия заявява, че руският народ е най-големият разделен народ в Европа - а в пределите на Украйна след 1991 г. живеят над 20 милиона етнически руснаци. Сега всички те са заплашени от физическо унищожение.
2. Русия предявява на киевската хунта официално обвинение в геноцид на руския народ. Впрочем, и на други етноси - на малорусите и на самите украинци, които не признават законността на сегашния киевски режим. Естествено, ООН с Пан Ги Мун, няма да подкрепи това обвинение. Но пък и да се чака кога американците ще назначат за генерален секретар на ООН поредната своя подлога, просто няма смисъл.
3. Ако т. нар. „световна общност“, дирижирана от САЩ, откаже да признае факта на геноцида на етнически руснаци в източните области на Украйна, Русия обявява, че е принудена сама да вземе всички необходими мерки за тяхното (и не само тяхното!) спасяване. Тези мерки ще бъдат най-напред политически и дипломатически. А именно...
4. Русия признава действията на силите на Самоотбраната на Новорусия за национално-освободителна война.
5. Русия признава Донецката република и Луганската република за независими държави, които със собствени сили препятстват геноцида на етническите руснаци в Новорусия, следователно са естествени съюзници на Русия.
6. Русия се задължава да изпълни всички молби на Донецката република и Луганската република, или на Република Новорусия (ако Донецката и Луганската републики се обединят), насочени към защита на тяхното население от унищожение или изселване от родните му земи.
7. Русия е готова да сключи с Република Новорусия военен съюз, като поеме задължението да въведе на територията на Новорусия военния контингент, необходим за отразяване на всяка агресия от всяка точка на света.
8. Докато бъде сключен такъв съюзен договор, Русия няма да пречи на своите граждани, които желаят доброволно да заминат за Новорусия и да се включат в редиците на силите за самоотбрана на Новорусия.
9. Русия обявява, че от момента на признаване от нейна страна на независимостта на Донецката република и Луганската република или на обединената република Новорусия всякакви въоръжени действия на всякакви военни формирования на трети страни или на отделни граждани на трети страни ще се разглеждат като военна агресия против самата Русия.
10. Докато Република Новорусия създаде свое Министерство на външните работи, Русия, ако бъде помолена от властите на Новорусия, е готова да представя интересите на републиката на международната арена.
11. На постоянните жители на Новорусия, които желаят да напуснат Република Новорусия като място за постоянно пребиваване, такава възможност ще бъде предоставена безпрепятствено, при това с възмездяване (за сметка на бюджета на Новорусия, но с финансовите гаранции на Русия) на стойността на напуснатите жилища.

Мисля, че именно такъв или подобен план, при това - напомням!, обявен предварително и открито, а също и успоредното разгръщане на необходимия военен контингент в пограничните с Новорусия области на Русия, но засега, преди признаването от страна на Русия на независимостта на Новорусия, без да бъде въведен на нейна територия:
- първо: ще накара Вашингтон да се замисли до каква съдбоносна черта е докарал не само Украйна и Европа, но и самите САЩ;
- второ: ще демонстрира на военнослужащите от Украйна, че ако не се вразумят, скоро им предстои да се срещнат на бойното поле вече не с опълченци (макар и тях да не успяват да победят), а с редовни и добре подготвени войски;
- трето: ще изведе лидерите на водещите страни в Евросъюза от състоянието им на безсъзнание и те, най-после, ще признаят докъде е довела техните народи и цяла Европа собствената им или натрапена им от Вашингтон политика.
Не ще и дума, че заявяването на подобен план ще предизвика огромно въодушевление сред абсолютното мнозинство жители на Новорусия.
Такова решение ще бъде аплодирано тихомълком, а от по-смелите - и гръмко, от повечето държавни ръководители в света.
Ако и след това Киев не прекрати убийствата на мирни жители на Новорусия и не седне без предварителни условия на масата за преговори с лидерите на Донецката република и Луганската република (което все още може да запази Украйна в сегашните ѝ граници), горният план трябва да влезе в етапа на стремителна реализация. И това също ще позволи да се избягнат преки военни сблъсъци между въоръжените сили на Русия и Украйна, тоест, да се предотврати украино-руска война.
Ако, разбира се, управляващите в Киев и Вашингтон имат все още поне малко мозък в главите си.  

Източник: www.ruskline.ru 

Превод: Л. Чолаков
Този превод е обект на авторско право. Разрешава препубликуването му
САМО С ПОСОЧВАНЕ НА ПРЕВОДАЧА И ЛИНК КЪМ ПРЕВОДА.