Защо Еврозоната оказа такъв силен натиск върху Ирландия да получи спасителната помощ?

Това е интересен въпрос в контекста на начина, по който се разви ситуацията около някогашния „келтски тигър“ през последните седмици.

Ето чистите факти

Ирландското правителство неколкократно настоя, че страната разполага с достатъчно силни фискални позиции, за да се справи без външна помощ поне до края на първото тримесечие на следващата година.

При липсата на необходимост от външно финансиране, за страната на практика няма никакво значение колко висока е доходността по нейните облигации. Движенията на международните пазари не се отразяват по никакъв начин на бюджета и разходите на която и да било страна до момента, в който тя не опита да привлече средства чрез пласиране на нови облигационни емисии.

Страната обаче беше поставена под силен натиск от страна на високопоставени представители на еврозоната и Европейския съюз. Заговори се „криза за оцеляване“, „крах на еврото“ ако не се действа решително и на практика целият дневен ред на лидерите от еврозоната бе посветен на доказването, че Ирландия не може да се справи без външна помощ.

Тази настоятелност буди известни съмнения, най-малкото защото при спасяването на Гърция ситуацията бе коренно различна. Тогава гърците молеха за помощ, а водещите страни от еврозоната дори заговориха за изключване на онези членове, които не могат да постигнат необходимите финансови показатели.

При Гърция имаше преподаване на морал, остри критики към това, което се е случвало в миналото, упреци и поучаване. Едва когато страната премина през всичко това, тя получи така важната международна подкрепа. Правителството започна да работи по плана за орязване на разходите и въпреки недоволството на голяма част от обществото, подобри своите позиции.

Сега с Ирландия ситуацията е точно обратната – правителството на страната твърдеше, че няма нужда от чужда помощ на този етап, но в крайна сметка се съгласи да получи такава. В резултат, политическата стабилност се разклати, част от управляващата коалиция напусна кабинета, а обществото се раздели във виждането си до каква степен е необходима външна намеса.

Хипотезите

Аналогията между спасяването на двете държави повдига множество въпроси, породени от различния подход на представителите на еврозоната. Ето някои от възможните хипотези, които са в основата на натиска към Ирландия да получи международната помощ.

Голяма част от дълговете на Ирландия е собственост на най-големите финансови институции в Европа. Продължителното обезценяване на този дълг предизвиква проблеми в балансите на въпросните финансови институции, много от банките са емитирали и суапове за защита от банкрут на Ирландия, което допълнително повишава риска за тях.

Освен това за банките става изключително скъпо да използват ирландски правителствени облигации като обезпечение при получаването на кредит. Причината е, че това може да става единствено при огромни отстъпки спрямо номиналната стойност на дълга, което пък създава потенциал за пазарен срив.

Европейската централна банка вероятно също е замесена в случващото се. През последните месеци, макар и тихо и без излишно афиширане, тя предоставя кредити срещу държавни облигации. Непрекъснатото удължаване на тези кредити приравнява действията на ЕЦБ към това, което прави Федералният резерв в САЩ, който директно обяви, че ще изкупува ДЦК с цел увеличаване на ликвидността.

Целта на действията на ЕЦБ е стабилизиране на дълговия пазар и предоставяне на ликвидност на европейските банки. Тези опити обаче сякаш пропадат, тъй като не се забелязва значително подобрение на междубанковия пазар.

Мнозина критици на тези действия твърдят, че така може да се стигне до инфлационен натиск. Според анализ на Джон Киърни от CNBC, спасяването на една държава може да послужи като инструмент за разсейване на критиките, че се монетизират дългове и че се поражда опасност от инфлация.

Изводите

След всичко казано дотук може да се направи един основен извод – спасяването на Ирландия всъщност е спасяване на кредиторите на страната. Казано по друг начин, това прилича на спасяванията на финансовите гиганти в САЩ и най-вече на AIG – резервен изход за анонимни играчи на пазара, които не са успели да предвидят рисковете и да управляват адекватно позициите си.

Именно поради това спасяване, което може да се окаже прибързано, Ирландия е на прага на политическа криза. Ако по-голямата част от ирландското общество възприеме идеята, че спасяването не е насочено към тяхната страна, а по-скоро към кредиторите и техните интереси, то кризата може да продължи доста дълго време.

Защото по всяка вероятност „келтският тигър“ няма да склони глава пред изискванията за бюджетни съкращения и кризисни мерки като начин, по който да бъдат спасени хора и институции, които са управлявали финансите си неблагоразумно.

При всички случаи интересното тепърва предстои.

Всичко за кризата в Ирландия можете да прочетете тук

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase