Наскоро шефът на Агенцията по безопасност на храните Йордан Войнов анонсирана идеята за ограничаване на услугата „ all inclusive“ (всичко включено в цената) само в рамките на луксозните хотели с четири или пет звезди.

Агенцията вече е внесла предложение за поправка в наредбата в министерството на икономиката с мотив, че има несъответствие между легловата база и местата в ресторанта на хотелите, което рязко влошава качеството на предлаганата услуга.

Към момента решението е изцяло в ръцете на икономическото министерство, където предложението трябва да бъде обсъдено. Ако бъде прието, на практика ще лиши всички тризвездни хотели у нас от възможността да предлагат „ all inclusive“ пакети.

В момента оферти за този тип почивки предлагат почти всички тризвездни хотели. А те са и сред най-предпочитани от българи и от чужденци заради по-достъпните цени.

Според представители на туристическия бранш евентуалната забрана на услугата за пълен пансион в хотелите с три звезди у нас ще доведе до сериозни икономически загуби за собствениците. Не е тайна, че те формират печалбите си благодарение точно на услугата за пълен пансион, която е много търсена преди всичко от чуждите туристи.

Съгласно новото предложение тризвездните бази ще могат да предлагат пълен пансион само ако в ресторанта си имат възможност да изхранват поне половината от посетителите, които са гости на хотела. Мотивът на Агенцията по храните е, че по този начин ще се подобри обслужването и ще се пребори с порочната практика хотели с по хиляда легла да изхранват едва няколко десетки души. 

От хотелиерската и ресторантьорска асоциация очаквано реагираха остро на подобна забрана. От организацията заявиха пред Investor.bg, че Агенцията по безопасност на храните се отклонява от преките си задължения, тъй като нейна основна работа е да следи за качеството на храните на пазара и да упражнява ефективен контрол за това.

„Не е работа на държавата да забранява услуги, които са печеливши за бранша“, коментираха от асоциацията.

Председателят на асоциацията Благой Рагин посочи, че браншовите съюзи не разполагат с много лостове, за да влияят на правителствени решения, но въпросът дали тризвездните хотели да предлагат дадена услуга или не е пазарен въпрос.

Той посочи, че единствено конкуренцията на пазара може да определи необходимостта от дадена услуга. Ако тя не се харесва, пазарът сам ще я отхвърли, каза Рагин. Решението дали да продължи предлагането на услугата за пълен пансион, къде и от кого, трябва да бъде в ръцете на бизнеса, смятат от бранша.

При условие, че държавата административно наложи подобна мярка въпросът е кой ще плати на предприемачите загубите, които ще се генерират, риторично пита Рагин и допълва, че във всички случаи подобно решение не е здравословно за пазара.

Подобна позиция защити и Румен Драганов от института по туризма, според когото ако поправката за „ all inclusive“ услугата бъде приета, туристическият бизнес ще бъде сериозно ощетен.

Той посочи, че в българското законодателство не съществува терминът „ all inclusive“, но по същество услугата представлява пълен пансион, какъвто страната ни предлага от много години.

Драганов твърди, че този формат ще бъде развиван в България и в бъдеще. Експертът поясни, че като изхранване на пълен пансион пакетът е известен у нас още от края на 50-те години, от времето когато са създадени комплексите „Дружба“, „Златни пясъци“, „Слънчев бряг“.

Още тогава предлагането на туристически продукт е било тясно свързано с осигуряването на пълен пансион. Тогава е имало практика посетителите да получат талони за храна, така че да могат да се хранят във всички ресторанти на територията на даден комплекс без да е задължително да нощуват и да се хранят на едно и също място.

"Така почиващите получаваха сигурност, че заплащайки еднократно нощувка и храна, те ще изконсумират тези услуги в пълен обем, а освен това ще се радват на голямо разнообразие. Обикновено се договаряше храненията да бъдат в различен тип ресторанти – българска национална кухня, източна, средиземноморска и т. н.", каза Драганов.

Той посочи, че България има сериозни традиции в предлагането на този формат и не е задължително той да се разбира като изхранване и нощувки на едно и също място. Според него всеки туроператор би могъл да договори връзка между хотел и няколко ресторанта в района на хотела, които да приемат ваучери за храна.

Той обясни, че и сега се прилага практиката туристи, които отсядат в един хотел да се хранят в други близки заведения.

„Във всички случаи е задължение на туроператора да договори формата на изхранване на туристите. А качеството на предлаганите храни и контролът, които трябва да са безкомпромисни, е работа на Агенцията по храните. Но по отношение на това къде точно ще се хранят туристите и на кого ще платят за това, не е в правата на агенцията“, твърди Румен Драганов.

В последните години форматът „ all inclusive“ се затвърди като предпочитан и от българи, и от чужденци точно заради възможността туристът да планира предварително разходите си за почивката. Особено когато става въпрос за семейства форматът е много удобен, защото почиващият не се притеснява дали ще му стигнат парите, а иска да знае колко ще му струва цялата почивка предварително.

Румен Драганов обясни защо българите са по-резервирани към пълния пансион за разлика от чужденците.

„В момента българинът взима една пачка пари, отива на почивка и седи там докато ги похарчи. Западният турист обаче е свикнал да планира разходите си предварително и затова предпочита системата „ all inclusive“.

Целият материал можете да прочетете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase