Макар и непопаднал в общественото внимание, Законът за независимия финансов одит (ЗНФО), който вече е в пленарна зала, засяга целия бизнес в страната, засяга всички лица, които разчитат на коректността на финансовата информация за техните дела и решения, засяга ключови държавни и обществени институции, а също така и цялото общество. Затова е необходимо всички заинтересовани лица да получат ясно и осъзнато разбиране за готвените промени и за ефектите, които ще се постигнат с тях, както и какви биха били преките или косвени последици и ефекти за всеки.

А ето и няколко открити проблема на новите текстове:

1. Избраният модел за транспониране на европейските одит документи, Регламент (ЕС) 537/2014 и Директива 2014/56/ЕС.

Още на европейско ниво не бе постигнат консенсус по одит реформата в Европейския съюз. Затова двата документа общо съдържат 90 опции, като оставиха всяка страна-членка да намери най-доброто за нея решение. Според мен избраният модел е скъп и неадекватен на средата в България. Ние сме страна, в която одиторската професия, традиции и одиторското законодателство са доста млади в сравнение с една голяма част от другите европейски страни. И нашето очакване беше, че ние ще се придържаме към "основната линия” страни, като възприемаме преобладаващите решения и ще се съобразяваме с възможностите и потребностите ни като страна. Вместо това ние избираме и законово ще налагаме изключения – публичен надзор над одитните комитети, най-кратък ротационен период без опция за удължаване, задължителни съвместни одити.

Тези мерки не са изследвани и оценени като "ползи:разходи” за обществото. Какво ще струват на бизнеса, на бюджета и на одиторите, а в крайна сметка – това са явни и скрити разходи на обществото ни. Те ли са приоритета ни спрямо множеството далеч по-важни проблеми. Правилният и отговорен пред обществото ни подход е преди налагането на една законова мярка да се оцени експертно като усилия, разходи, последици и резултати, а не да се работи на допускания.

Не е приемливо и мотото "Да няма втора КТБ” - по две причини: първо, този случай е изключение в обществения живот и не може стандартните законови положения да се равняват по крайните изключения, и второ, в "случая КТБ” има верига от отговорни лица, с различен дял на тяхната отговорност. Със сигурност за всички, които имат разбиране за одита, е напълно ясно кои са лицата преди одиторите в тази верига и какви са им функциите, и какъв е техният дял в общата отговорност за станалото. В този смисъл, последователното следване на този аргумент, "Да няма втора КТБ”, предполага съответни промени и в други закони, което все още не е предприето.

2. Разширяват се небалансирано правомощията на държавния орган за публичен надзор спрямо капацитета на страната ни, както и спрямо реалните потребности на обществото.

Водещият документ, който установява задължителните правила и изискания, е Регламентът. Директивата дава ключови насоки, но предполага премислянето им през спецификата на страната, в която се транспонира. Затова нашата позиция е, че трябваше експертно да се изследват позициите на всички заинтересовани  и на тази база да се прецени обхватът на правомощия и функции на надзора. Ние имаме сериозен обективен проблем, произтичащ от обстоятелството, че одиторската професия в България е възстановена едва от 25 години. Поради това много трудно може да се намерят лица с подходяща квалификация и професионален опит на одитори, които да работят в надзорната комисия. Основната причина е, че изискването е те да са лица с такава квалификация и опит, но да не са практикуващи одитори, а такива лица са относително малко. В този смисъл, когато ние квалифицираме възприетият модел в новия закон като небалансиран, то е защото сравняваме възложените правомощия спрямо, от една страна очакванията на страните, които са преките потребители на продуктите от  одит услугите, а от друга – спрямо експертния капацитет и потенциал, който има реално страната ни, за да подсигури надзорния орган с кадри, отговарящи на  изискванията от европейските документи, с опит в одита. Дилемата е , че овластяването на този орган с регулация над качеството на работата на регистрираните одитори, го задължава той да осигури висока компетентност, както на своите инспектори, които правят самите проверки, така и на членовете, които ще вземат решенията по всички аспекти от дейността на цял един бранш и на хората, които упражняват една професия. Допълнително, към тази компетентност трябва да се добави специализация, защото най-рисковите, сложни и публично ангажиращи огромен кръг лица, са  банките, застрахователите, пенсионните фондове и големи производители в различни браншове. Т.е. към общата одиторска компетентност, трябва да се надграждат и съответни други специализации.

Също така, не трябва да се забравя, че мисията на професията на регистрираните одитори  е да работят най-вече за създаване на по-добра стопанска среда, развит бизнес и капиталови пазари, разбира се, винаги отчитайки и обществения интерес. Т.е. трябва да се прави разлика между професиите, за които изключително публичният интерес е фокус (прокурори, одитори от сметни палати, данъчни инспектори, нотариуси и др.под.), и независимите регистрирани одитори по финансов одит. И тази разлика следва да проличи ясно в балансираната регулация от страна на държавата, в предотвратяването на прекалената й директна намеса в одиторския бранш и чрез него – и в самия бизнес. Затова позицията ни е за модел, при който нарастването на правомощията балансирано се развива заедно с капацитета. В противен случай трудно би могло да се дават гаранции срещу рискове за нов „случай КТБ”, за непосрещнати очаквания, по-високи обществени разходи и негативни последици за одиторската професия и бранш в резултат на одит реформата.

Целият анализ на Валя Йорданова, зам.-председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители, четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase