Канада рядко попада в световните икономически новини. Когато това се случи, то често се отнася до подвизите на канадски творци и музиканти - Джъстин Бийбър, Селин Дион и Дрейк. За страна с около 40 милиона души, което е приблизително населението на Калифорния, това не е лошо представяне на знаменитостите. Но макар че страната може да надхвърля очакванията на поп и рап арената, обратното е в сила на международната икономическа сцена в сравнение с огромния ѝ потенциал, пише икономическият коментатор на Financial Times Тедж Парик.

По площ това е втората по големина държава в света, с най-дългата брегова линия. Миеща се на огромните Тихи и Атлантически океан, тя има значителни търговски предимства, наред с достъпа до до голяма степен неизползваната Арктика на север. Канада е нетен износител на енергия; има третите по големина доказани петролни залежи и е петият по големина производител на природен газ - но също така може да се похвали с големи находища на критични минерали, жизненоважни за прехода към зелена енергия. И, разбира се, граничи с най-голямата икономика в света - САЩ.

По всяка мярка географията на Канада предполага, че тя може да бъде икономическа сила. Но малцина говорят за нея така. По паритет на покупателната способност нейната икономика е класирана на 15-то място в световен мащаб, след Турция, Италия и Мексико. ОИСР прогнозира, че растежът на канадския брутен вътрешен продукт на глава от населението до 2060 г. ще бъде най-ниският сред развитите нации.

Канада преживява бум в началото на 20-ти век. Поселенията се разрастват, индустриализацията е в разгара си, инвестициите се стичат от Великобритания и САЩ. През 1904 г. Уилфрид Лорие, тогавашен министър-председател, прогнозира, че „20-ти век ще бъде векът на Канада и канадското развитие“. Но експанзията след Втората световна война отстъпва място на периоди на висока инфлация, нарастващи дефицити и ниски цени на суровините. Прогнозата на Лорие не беше вярна за миналия век и не важи досега и за 21-ви: докладът на PwC "Светът през 2050 г." очаква икономиката на Канада да се смъкне до 22-ро място към средата на века.

Ниската производителност е в основата на предизвикателствата пред растежа на страната. За един час канадският работник произвежда малко над 70 процента от това, което прави един американец; също така под нивото в еврозоната и дори в Обединеното кралство, въз основа на данни от 2022 г. Мнозина биха очаквали богатата на ресурси икономика да се възползва от напредъка на глобализацията, но нейната относителна производителност на труда всъщност е спаднала от 2000 г. насам.

Канада агресивно преследва споразумения за свободна търговия; в момента тя е единствената държава от Г-7, която има в сила такива с всички останали членки на групата. Но не успява да се възползва от това. "Два от предишните основни двигатели на икономическия растеж на икономиката – природните ресурси и промишлеността – се затрудняваха да отчетат ръст през последните години поради комбинация от по-обременителна регулаторна среда и повишена конкуренция от чужбина", коментира Стивън Браун, заместник-главен икономист за Северна Америка в Capital Economics.

Изследователи от Центъра за производителност и просперитет към университета HEC Montreal твърдят, че канадската индустрия не е достатъчно силна, за да се конкурира в световен мащаб. Наистина, огромният размер на страната, планинската география и законодателството на отделните провинции може би възпрепятстват конкуренцията, инвестициите и иновациите сред нейните компании. Бизнес съветът на Албърта изчислява, че тези вътрешни търговски бариери са еквивалентни на 6,9% мито върху стоките. Протекционистките мерки пък често са глезили канадската индустрия.

Много неща се свеждат до населението. Канада има една от най-ниските гъстоти в света. Коефициентът на раждаемост рязко намалява и няма достатъчно хора, за да се възползва страната от икономическия си потенциал. Приоритетите ѝ също така може би са различни от тези на други страни. Канада се класира напред по показатели за здраве, образование и удовлетвореност от живота; нейните водещи градове, Калгари, Ванкувър и Торонто, се смятат за едни от най-добрите за живеене в света. И страната неизменно се нарежда сред най-добрите дестинации за емигранти.

Привлекателността на Канада като място за живеене и нейната отвореност към имиграцията означава, че има възможност за преодоляване на демографските проблеми. Миналата година страната постигна най-високия си годишен темп на нарастване на населението от повече от 60 години, отчасти поради усилията на правителството да привлича мигранти. Климатичният преход вече повишава търсенето на огромните канадски ресурси от мед и никел. Топенето на ледения шелф на Арктика ще отвори нови търговски възможности пред Северна Канада.

Изкачването в класацията по БВП не е всичко за която и да било нация. И очевидно канадският начин на живот е желан по целия свят - и не само в развиващите се страни. Но докато настоящите тенденции в производителността продължават, жизненият стандарт ще спада и огромният икономически потенциал на Канада ще остава латентен. Това би било много жалко за хилядите, които се преместват там в търсене на по-добър живот, както и за световната икономика.

Още икономически новини и анализи четете в Investor.bg