Явор Иванов, който преди 17 г. ликвидира от ревност колегите си Лазар и Анита, отказва всякакви контакти с външния свят. Той не пише писма, не иска свиждания, дистанцира се от всички културни и спортни прояви в пандиза, не общува с други осъдени, пише "24 часа".

Вече 16 години бившият ватман Явор Иванов е в Централния софийски затвор, където излежава доживотна присъда без право на замяна за убийството на двама свои колеги. През 2000 г. 25-годишният тогава мъж, на пръв поглед кротък и затворен, ликвидира в рамките на 4 месеца 23-годишния Лазар Колибаров и 28-годишната Анита Методиева. От ревност. Влюбен бил в Анита, а тя харесвала Лазар.

Година по-късно Явор е осъден. Оттогава е в килия в първи отряд на затвора. Това е най-тежкият отряд и зона с повишена степен на сигурност, в който са осъдените до живот. Режимът е специален.

Дели килия с още един затворник, също като него с доживотна присъда. Имат телевизор, който обаче е на съкилийника му.

От дълги години Явор се труди като помощник-чистач в групата на половин щат. Мълчалив, затворен, неконтактен, описват го в затвора. Вече е на почти 42 г., ще ги навърши през ноември.

Дистанциран е от колективните мероприятия, казаха от затвора. Не се включва в спортните прояви, не прави картички, не рисува, не се моли в двата храма в затвора - православния и евангелския, не участва в подготовката на коледните и великденските тържества. Не пуши.

Избирателен е в контактите си с останалите затворници. Рядко общува с тях, почти не им продумва. Не е наказван, не е буен и не влиза в пререкания с другите лишени от свобода.

Явор не пише писма. Носи дочени дрехи и яде, каквото предлага затворническата кухня. Не иска свиждания. Отказва всякакви контакти с външния свят. Отклони и поканата за разговор с екип на “24 часа”. На искането за среща написал, че не желае да говори за каквото и да било.

Съжалява за стореното, макар и да не го е казвал, убедени са служители от затвора. С годините е разбрал колко нелепо е това, което е извършил. Отказва срещи от срам, няма претенции, защото съзнава, че човек, отнел живота на двама млади свои колеги, не може да има изисквания, смятат в затвора.

Явор е неконтактен, тих, дори плах и саможив до началото на 2000 г. Постъпва на работа като ватман през юли 1996 г. Оттогава познава и колежката си Анита, 3 години по-голяма от него. Двамата карат мотриса по линия №9. През 1998 г. на работа в депото постъпва и Лазар Колибаров, също ватман на трамвай №9.

Никой не знае как и защо, но през април 1999 г. Явор започва да проявява интерес към Анита. Според спомени на ватманите искрата пламнала внезапно, когато се засекли в сервиза и Анита изрекла нещо от типа на: “Явор е моят кавалер”. По-късно той ѝ признава за чувствата си, но тя го облъсква.

“Около 10-15 пъти съм се опитвал да говоря за чувствата си, но тя реагираше все по същия начин, макар и с леки нюанси. Само веднъж на рождения ѝ ден отидох при нея, дадох ѝ цветята и подаръците. Поне според мен доста се зарадва и каза, че може би не ги заслужава”, признава той пред психолозите след двете убийства.

Анита, която е засмяна, контактна и влюбена в работата си млада жена, изглежда привлечена от колегата си Лазар. Това не убягва на Явор.

Скромният младеж рязко се променя. Става нервен, раздразнителен, невъздържан. Все по-често изригва към майка си: “Жените са едни и същи, тях само бой ги оправя и теб баща ми все по-често трябва да те бие”, крещи той. Въпреки че опитите му да се сближи с Анита удрят на камък, Явор продължава да я ухажва, надявайки се, че тя ще откликне на чувствата му. Той следи как се развиват отношенията ѝ с Лазар. “Бях си взел един бинокъл и с него видях, че Анита му се беше увесила на врата, а твърдеше пред мен, че не е такава. Донякъде гледах на Лазар като на пречка към Анита. Опитвах се и аз да се разбирам с нея, но не ставаше”, признава Явор.

През пролетта на 2000 г. той решава, че единственият път за сърцето на Анита минава през убийството на конкурента му. Явор хладнокръвно започва да планира смъртта на Лазар. В края на април 2000 г. отива на битака в кв. “Малашевци” и се свързва с амбулантни търговци, за да му намерят оръжие. Уговарят се да се срещнат на следващия ден. Така Явор си набавя пистолет “Уебли и Скот” със заглушител и 20 патрона.

За да провери как работи оръжието, младият ватман го изпробва в тунела под НДК откъм Перловската река. Там стреля два пъти по празна бутилка от шампанско, а после събира гилзите.

Два дни по-късно прострелва оръжието отново, но този път в кв. “Западен парк”. Мишената му е парче от стиропор, по което гърми три-четири пъти. Третият му опит на стрелец е в тунела пред театър “София”. Като ватман той добре познава местата в София, които са хем безлюдни, хем шумни.

Явор проучва графика на Лазар и решава, че най-подходящото място да го ликвидира е последната спирка на обръщалото в кв. “Хладилника” или на спирката в кв. “Дървеница”. Това трябвало да стане, когато Лазар е трета смяна и кара последната мотриса.

Така се стига до 13 май 2000 г. В този ден Лазар е последната смяна. Около 22 ч Явор напуска дома си в кв. “Овча купел” и около 23,30 ч вече е на спирка РУМ на бул. “Черни връх” в посока от “Лозенец” към центъра.

Прикрит в мрака, той чака появата на трамвая, управляван от Лазар. Шом го вижда да се задава откъм центъра, Явор пресича булеварда, качва се от първата врата, влиза в кабинката на водача и сяда от лявата му страна. Лазар не се изненадва, защото му се е случвало и друг път да вози в кабинката си колега. Това е обичайна практика между ватманите. Явор му казва, че се връща от гости и ще му е по-удобно да се придвижи с мотрисата, защото живее близо до депото. В найлонова торбичка носи пистолета.

Когато стигат на последната спирка “Хладилника”, двамата ватмани изчакват окъснелите пътници да слязат, за да потеглят към депото.

Щом Лазар затваря вратите, така както е седнал, Явор бърка в торбето, вади оръжието и го насочва в тила на колегата си, който през това време попълва пътния лист.

Стреля от 5 см в главата на Лазар. Той пада по очи на таблото. Следват още два изстрела в тялото му.

“Ревността няма нищо общо, тя е на десети план. Лазар имаше връзка с Анита, но не беше това. Не може човек да работи две години като ватман, да го качат на мотриса, а Анита да твърди наляво-надясно, че тя ще помага на него. Може би беше завист”, казва той.

След като разстрелва Лазар, Явор отваря първата врата на мотрисата и си тръгва. По пътя към дома си взема такси до Нов български университет, а оттам продължава пеша. Скрива оръжието в гардероба в стаята си.

Трамвай №9, управляван от ватмана Лазар Колибаров, не се прибира в депо “Красна поляна”. Обикновено последната мотриса се връща около 0,15 ч. От депото пращат контролна кола да го търси по линията и малко преди 1 ч тя стига до “Хладилника”. Там колегите му виждат трамвая да стои с отворени врати. Лазар е приведен напред, изглежда, сякаш е заспал. Тогава те забелязват кръвта по таблото.

Вестта за убития ватман се разнася светкавично. Колегите му спонтанно се вдигат на протест. В депото пристигат полицейски шефове, за да им обещаят сигурност.

Според една от версиите младият ватман е застрелян от мутри, с които се скарал за пътен инцидент. Криминалистите разпитват работещите в депото. Явор става по-настойчив в любовните си признания пред Анита. Мисли, че като е разчистил конкурента си, пътят към сърцето на колежката му вече е открит. Кани я на срещи, тя отказва и става все по-хладна.

“Аз можех да ѝ дам обич, но безизходността на положението ме накара да я убия. Това означаваше да се самозалъгвам докрай. Мисля, че доста съм съм се борил за любовта”, признава Явор.

Той прави писмен план как да убие Анита. Решава, че най-подходящото място да ликвидира колежката си е между площад “Възраждане” и подлеза на НДК.

Предвидливо с щанга разпечатва и размества капака на шахтата, която се намира на завоя в тунела под НДК.

Още преди да се развидели на 20 август 2000 г., Явор излиза от дома си в “Овча купел” и тръгва към депото. Облечен е с черно долнище на анцуг, фланелка, червено платнено яке, обут е с кубинки. В найлонов плик носи пистолета.

Около 4,30 ч се качва от първата спирка в трамвайната мотриса №2057, която се движи по линия №9, управлявана от Анита. Застава до кабинката на ватмана, докато пътуват, в трамвая няма други пътници. Не си говорят.

“Няколко пъти, докато се возех в трамвая, вдигах пистолета, но се колебаех. Чак на “Възраждане” можах да натисна спусъка с много неприятно чувство.

Никога не бях изпитвал такова чувство, гадно, непоносимо Отчаяние и гняв, че се е стигнало дотам. Гняв и към нея, и към мен. След като го извърших за секунди изпитах облекчение, но пак започнаха да ме глождят съмнения, че не е трябвало да става така”, признава ватманът.

Анита е убита с един куршум в тила. Тя пада напред, а той издърпва тялото встрани и се настанява на мястото на ватмана. Кара транзит, без да спре на “Петте кьошета” и в подлеза на НДК. Спира едва след като навлиза в кривата на тунела. С влачене сваля тялото на Анита и го бута в шахтата. После потегля към “Хладилника”. Там обръща мотрисата и продължава по бул. “Черни връх”. Когато стига до кръстовището с бул. “Джеймс Баучер”, потегля по маршрута на трамвай 14. Малко след завоя спира трамвая, отваря вратите и го зарязва там. Прибира се в дома си с градския транспорт.

А около 23,30 ч Явор се връща в тунела, за да заличи следите от престъплението. Вади тялото на Анита от шахтата, съблича го и го напъхва в чувал, след което го хвърля отново в шахтата. Дрехите слага в друга торба, която изхвърля във вентилационен отдушник на бул. “България”, а оръжието скрива в мазето на апартамент на родителите си.

В полицията е създаден оперативен щаб за разкриване на убийството, защото сред ватманите се надига вулкан от гняв.

Основната сламка в разследването е, че извършителят е човек, който може да кара новите чешки мотриси, които са с компютър. Оказва се, че близо 40 ватмани в София са обучени да ги управляват. След това кръгът се стеснява около мъжете, които познават Анита или са я ухажвали. Явор попада сред десетината заподозрени, останали накрая. Разпитват го няколко пъти, после започва да се оплита в показанията си. Той сам води разследващите до шахтата.

По-късно по време на делото Явор твърди, че го били и затова направил самопризнания. Той не отрича, че е убил двамата си колеги, но причината не била ревност.

По случая работехме под голямо напрежение, защото ватманите заплашваха, че ако не открием убиеца, ще спре градският транспорт. Имаше опасност от транспортен хаос в София, спомни си тогавашният шеф на националната полиция ген. Васил Василев. Той лично отишъл в депото, за да успокои хората, че извършителят ще бъде разкрит. “А в това време, както се казва, той е бил на първия ред”, спомня си ген. Василев.

По думите му Явор се издънил на детектора на лъжата. След като не издържал полиграфа, направил самопризнания. “После пак отидох в депото, за да съобщя на ватманите, че убиецът е техен колега”, разказа ген. Василев.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase