През последното десетилетие германската политика беше относително скучна. На национално ниво доминираше Ангела Меркел, а между големите партии имаше съгласие по всички значими въпроси - от спасителните програми за еврозоната през бежанците до прекратяването на използването на атомната енергия.

Това обаче може да се промени през 2016 г., когато в пет от 16-те провинции на Германия ще бъдат произведени избори, само година преди следващия вот на федерално равнище, пише Ноа Баркин от Ройтерс.

Канцлерът Меркел изглежда по-уязвима откогато и да било поради позицията си да се държат отворени вратите за стотиците хиляди бежанци от военни конфликти в Близкия изток, а възходът на антиимигрантски настроената партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) внесе нов елемент на изненада на политическия пейзаж.

И ако към това се прибави и безпрецедентната фрагментация сред електората, се получава така, че в повечето от провинциалните парламенти има голям шанс да влязат шест партии. Последицата от това ще е, че традиционно спокойният и консенсусен политически пейзаж в Германия ще стане малко по-непредсказуем, а евентуално и по-разединен, отколкото беше в продължение на дълго време.

Голямата неизвестна се крие в заплахата от атентат на ислямистки екстремисти на германска земя - риск, който влезе във фокуса на вниманието през новогодишната вечер, когато германските власти получиха сигнал, че иракски и сирийски граждани планират самоубийствени атентати на железопътни гари в Мюнхен.

В частни разговори в Берлин признават, че за Меркел може да се окаже фатално, ако бъде извършено такова нападение от хора, които са влезли в Европа заедно с миграционния поток, какъвто бе случаят с двама от мъжете, замесени в парижките атентати от 13 ноември.

Дори и Германия да си спести подобен ужас, бежанската криза ще продължи да доминира политическия дебат тази година, като поляризира избирателите и окуражава противниците на Меркел отдясно и отляво.

Досега най-съкрушителни бяха нападките от страна на консервативната сестринска партия в Бавария, Християнсоциалния съюз.

"Ако притокът не бежанци не бъде ограничен, това може да предизвика политически трус сред избирателите", каза високопоставен правителствен представител, пожелал анонимност поради деликатността на темата.

"Ако Меркел не направи това, АзГ е възможно да започне да се приближава към равнища от 20 процента в социологическите проучвания", прогнозира той.

АГ във възход

Сега изследванията сочат подкрепа за АзГ между 8 и 10 процента, което е приблизително двойно повече в сравнение с резултата от 4,7 процента на предишните федерални избори, когато партията за малко не успя да прескочи 5-процентовата бариера за влизане в Бундестага.

В това отношение тя изглежда относително безобидна в сравнение с други европейски партии със сходни идеи като Националния фронт във Франция, Австрийската партия на свободата или Датската народна партия, чиято подкрепа е повече от два пъти по-голяма.

Възходът на АзГ обаче придобива по-голяма значимост, когато се вземе предвид обстоятелството, че той стана факт на фона на вътрешни междуособици и финансови проблеми в партията, които заплашиха самото й съществуване.

През последната половин година АзГ преодоля последствията от напускането на нейния основател, полемиката, породена от нетактичното изказване за репродуктивните навици на африканците на един от водещите й политици, както и предложена поправка в закона за държавното финансиране на политическите партии, заради която политическата формация бе заплашена от банкрут.

В отговор на новите законови разпоредби АзГ прикани привържениците си да направят дарения и само за три седмици набра по този начин близо 2 милиона евро - свидетелство за нейната популярност.

На предстоящите през март избори в три провинции тази новооткритата сила на АзГ ще получи широко поле за изява.

Очаква се тя да спечели 7 процента в западните провинции Баден-Вюртемберг и Райнланд-Пфалц и близо двойно повече в Саксония-Анхалт на изток.

"На всички тези избори представянето на АзГ ще бъде определящ фактор за евентуалното съотношение на силите (след изборите)", написа Торстен Крауел в редакционна статия за германския всекидневник "Велт" миналата седмица.

По-фрагментирана

В десноцентристкото пространство в Германия вече има три големи партии, включително консервативният блок на Меркел. Това се дължи на възхода на АзГ и очертаващото се завръщане на Свободната демократическа партия (СвДП) - благосклонна към бизнеса, либерална формация, която десетилетия наред играеше ролята на балансьор в германската политика преди последния федерален вот.

И при положение че вляво също има три водещи партии - Германската социалдемократическа партия (ГСДП), Зелените и твърдолинейните "Леви" - германската политика изглежда по-фрагментирана откогато и да било след повторното обединение през 1990 г.

Меркел обаче може да се окаже големият губещ от новия политически пейзаж в Германия, ако не спре бежанския наплив следващите месеци.

Ако тя все пак успее да направи това, най-тежко пострадалият от такъв развой на събитията е възможно да се окаже коалиционният й партньор в Берлин ГСДП.

Възходът на АзГ и евентуално завръщане на СвДП ще създадат затруднения за социалдемократите да образуват леви мнозинства на провинциално и федерално равнище, което ги обрича на статут на второразредни формация в обозримото бъдеще.

А с наближаването на следващите федерални избори през 2017 г. тази слабост може да превърне ГСДП в по-конфронтационно настроен и непредсказуем партньор за Меркел.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase