Кой печели добри пари от мигрантите в Германия?

Би Би Си: Меркел не е склонна към безразсъден алтруизъм
1 фев 2016 22:36, Елка Василева
63
Кой печели добри пари от мигрантите в Германия?
Снимка: архив, Reuters

През миналата година молби за получаване на убежище в Германия са подали 1,1 млн. души. И докато политиците спорят как по-добре страната да се справи с този поток от мигранти, деловите хора още сега печелят пари от него, пише Пол Хенли от руската служба на Би Би Си.

Един от тях е Рафаел Хок - доста оптимистично настроен млад човек. За това си има и основания. Той е само на 22 години, здрав, с прекрасно образование, говори два езика, кара "умна" кола, току-що се е върнал от зимен ски курорт в Алпите. Освен това е наследник на многомилионен семеен бизнес.

Хок ме развежда покрай заснежените богаташки къщи в южните предградия на Мюнхен, по засадените с брези улици на разкошния район Грюнвалд. Ние се намираме в най-тежкарския район на един от най-богатите градове в света. Тези имения с басейни и тераси за барбекю принадлежат на босовете на знаменити промишлени компании и на футболисти от клуба "Байерн".

Но дори тук се усещат признаците от нахлуването на стотици хиляди бездомни мигранти, който нямат и пукната пара.

Индустрия за обслужване на мигрантите

Ние току-що посетихме т.нар. приют за бежанци - един от 15-те такива в Мюнхен, които принадлежат на фирмата на Хок и се дават под наем на местните власти. Той представлява надуваем хангар с размер на олимпийски плавателен басейн. В приюта живеят 300 мъже от Сирия, Афганистан, Пакистан и страни от Западна Африка. Те спят в отоплени помещения на многоетажни легла, получават безплатна храна три пъти на ден, играят на пинг-понг. Дори им дават по малко пари, докато очакват разглеждането на молбите им за убежище.

Както вече сте разбрали, Хок не е сътрудник на благотворителна организация. Заедно с други бизнесмени той е част от онова, което германската преса нарича "индустрия за обслужване на мигрантите". По-рано той се е занимавал с обслужване на спортни мероприятия, но миналата година набързо е преустроил своя бизнес и сега получава приходи. По думите му оборотът на неговата фирма в близките години може да достигне 37 млн. евро.

Подобно на този предприемач, който се ползва от новите възможности, германското правителство също вижда изгода за себе си от възникналата ситуация.

Преди 10 години аз снимах документален филм за "демографската бомба", заложена под бъдещето на Германия. Снимах интервюта с политици за застаряващото население, за страшния спад на раждаемостта и за растящата заплаха от недостиг на млади работници, които са така необходими на икономиката. По онова време германската икономика още не бе преодоляла последиците от обединението на страната, а безработицата бе на най-високо от 70 години равнище. Всяко предположение, че тази криза би могла да бъде разрешена чрез масова миграция, би била посрещната със смях и с въпроса "Кой ще дойде тук?"

Спасение за икономиката?

Аз нито веднъж не съм се срещал с Ангела Меркел, макар че много пъти съм опитвал, но тя не прави впечатление на човек, склонен към безразсъден алтруизъм. Мисля, че са й известни прогнозите, че появата в страната на милион потребители ще доведе до скок в икономиката не по-малък от 2 процента годишно. Мисля също, че тя е запозната с мнението на много икономисти, че пристигането в страната на млади мъже, готови да се обучават на нови професии, на език и да се захващат с всяка работа, ще стане спасение за страната.

Мъж в костюм на Хуго Бос в уютен институтски офис в Берлин ми обясни, че не съществуват никакви финансови аргументи против мигрантите, а има само политически съображения. Затова не трябва да ни учудва фактът, че германската булевардна преса, която защитава интересите на средната класа, като цяло подкрепя идеята за масовата миграция, или че полицията в Кьолн, където в новогодишната нощ се разиграха известните инциденти, не бързаше особено да обвинява за тях мигрантите.

Не трябва да се подценява и необикновеното радушност и щедростта, проявявани от немците, които не жалят време и сили, за да демонстрират, че тяхната страна е желано убежище за отчаяните несретници. Запознах се, например, с една самотна майка, която кани бездомни сирийци да пренощуват в дома й, както и с пенсионер - бивш учител, който шест дни в седмицата обучава мигранти на немски език.

Напълно възможно е между тези доброволци и Рафаел Хок, който печели милиони, продавайки на властите помещения за мигранти, да има голяма разлика. Но той ми хареса още преди да разбера, че сам лично е нарисувал цветя по сивите коридори на своите хангари, и че неговата приятелка е от Косово, за което сам ми спомена. Гледах как той изслуша двама афганистанци, които му се оплакваха, че ги хранят само с макарони, и как им обеща да смени компанията доставчик на продукти.

Според Хок бежанците не само са жизнено необходими на Германия, но тя сега получава уникален исторически шанс да докаже на целия свят, че е хуманна и цивилизована страна.

Не зная какво именно олицетворява този излъчващ енергия оптимист - присъщ на днешните млади германци прагматизъм или пък хуманизъм. Но мисля, че в съвременна Германия, отворила денонощно вратите си за милиони страдащи, има достатъчно и от едното, и от другото.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


63
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
2
3
 
80
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Още една комсомолска статия, преписана без мисъл в главата. Тоя Хок е наследник на милиони, пише го в началото на статията. Дали щеше да е толкова успешен, ако беше син на таксиметров шофьор и сервитьорка?И как рисувал цветя по коридорите и как изслушвал афганистанците, които се оплаквали от храната и как приятелката му била от Косово. Направо ще се разплача от толкова мулти-култи.
1
1
 
31
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
то ръстът на икономиката не винаги е обвързан с явления, които човек би искал да засвидетелства. например, фактът, че днес всеки *** може да си позволи автомобил, доведе до покъртителна регресия на условията за живот в софия. справка: паркинга в най-близката градинка. та така, всяко подобрение на икономиката ни превръща във все по-жалки роботи, по моему.