Британската сделка ще бъде основната тема на срещата на върха на европейските лидери, която започва днес следобед в Брюксел.
 
Лондон поиска отстъпки от европейското законодателство в четири области, като предусловие за организиране на референдума за членството на Великобритания в ЕС.
 
Премиерът Дейвид Камерън внесе исканията си на 29 ноември, а европейският отговор дойде на 2 февруари. Две седмици по-късно британската сделка е готова за одобрение. Не толкова защото някой я харесва, а най-вече защото всички са наясно, че не могат да си позволят да загубят Великобритания, тъй като при сегашното състояние на Съюза, това ще е началото на края му.
 
Цената от излизането на страната от ЕС също би била непосилно висока за и без това недостигащия европейски бюджет, макар че повечето разходи от "отвързването" на Лондон от Брюксел биха били за негова сметка.
 
България не афишира позицията си по време на преговорите, но чисто теоретично, как биха се отразили договореностите на нейните граждани и икономика, ако тя влезе в сила.
 
Преди всичко това не е нещо съвсем предстоящо. Британската сделка би станала факт, само ако британските граждани гласуват за оставането на страната си в ЕС на референдума, за който се предполага, че ще бъде насрочен за края на юни.
 
След това Европейската комисия ще бъде натоварена да формулира законодателно договорените промени, включително във вече действащи директиви и регламенти, след което да ги внесе в Европейския парламент и в Съвета. Нормалният законодателен процес между тези две институции отнеме поне 2 г., а при спорове и по-дълго. По време на преговорите по одобряването на промените, в тях могат да бъдат нанесени промени. Ето защо председателят на парламента Мартин Шулц беше пределно откровен с британския премиер Дейвид Камерън, когато във вторник ще заяви, че парламентът ще бъде конструктивен, но не може да му даде гаранции за бъдещ законодателен процес.
 
В най-добрия случай отстъпките за Великобритания ще станат факт през 2017/2018 г.
 
Ето още няколко изненадващи плюса от споразумението, във вида, в който то ще бъде предложено на европейските лидери днес:
 
1.       СОЦИАЛНИ ДОБАВКИ
 
Европейският съюз ще даде "аварийна спирачка" на Лондон да изключи европейските работници, които получават ниски заплати от системата от надбавки към заплатата, известна като данъчни кредити. Тя се прилага като стимул за безработни с ниска квалификация да се връщат бързо на пазара на труда.
 
Механизмът няма да е постоянен, а ще бъде въведен за определен срок и ще може да бъде удължаван на два пъти. Неговата валидност ще е за 4 години. Камерън поиска той да може да бъде продължен до 7 години (колкото траеха ограниченията за достъп до пазара на труда на граждани от новите европейски членки, който Великобритания приложи по отношение само за българите и румънците). В момента социалните кредити са достъпни за европейските граждани от първия ден на договора им, а за тези от трети страни – след 5 г.
 
Тези, които в момента се възползват от тях или вече са във Великобритания, няма да бъдат изключвани от добавките към заплатите. Неяснотите остават за статута на европейски граждани, които са пребивавали за различни периоди в Обединеното кралство, но са го напуснали. Дали те ще бъдат третирани като „новопристигнали“ или ще бъдат поставени в групата на тези, които са „заварено положение“, предстои да бъде уточнено от лидерите.
 
Индексиране на детските надбавки за родители, които работят във Великобритания, а децата им са оставени на отглеждане при баба и дядо или на роднини. Те ще получават парите, но размерът им ще е адаптирам към средните надбавки в страната, където децата живеят постоянно. Ако родителите вземат наследниците си със себе си, те ще могат да запазят пълния размер на надбавките за отглеждане на дете.
 
2.       ЕВРОЗОНАТА
 
Великобритания иска да получи възможност да забавя решения на държавите от еврозоната, които я засягат неблагоприятно и така да си даде повече време да намери компромис, който ѝ е по-изгоден. ЕС обаче изрично прави изключение за спешните решения и изключва налагане на вето.
 
Страните, които не използват еврото, няма да плащат за спасителни програми на закъсали държави от еврозоната. Това се наложи миналата година за едно плащане за Гърция, след което ЕС прие извънредно законодателство, с което изключи държавите с национални валути от бюджетна отговорност. Сега това законодателство става постоянно.
 
Към това Лондон получава и обещание, че няма да го принуждават да влиза в банковия съюз и други институти на еврозоната, което вече му е гарантирано от условията за участие в тях.
 
Какво ще стане с настояването Лондонското сити, най-големият финансов център в света, да работи по свои правила, без да се придържа към европейските ограничения за борсовата търговия, остава въпрос, който трябва да намери решение на лидерската маса в Брюксел тази вечер.
 
3.       СУВЕРИНИТЕТ
 
Гаранциите, че няма да бъде принуждаван към по-нататъшна политическа интеграция в ЕС са дан към националното чувство на поданиците на бившата Британска империя и върви заедно с възможност да канализира недоволството си от свръхпродуктивността на законодателя в Брюксел.
 
Признати дипломати британците ще трябва да убедят още 55% от европейските парламенти, че ЕС не трябва да се опитва да регулира всичко, за да вкара за обсъждане между европейските членки спирането на такива законопроекти. Този механизъм съществува и сега, но той не може да внася искания за отмяна на проектозакони, а само да сигнализира за недоволството на националните депутатите, затова той се нарича „жълт картон“. Сега тази карта става „червена“. Всеки парламент има по 2 гласа – по един за всяка камара, а за еднокамерните (като българския) двата гласа са идентични. Това означава, че поне 14,5 парламенти трябва да са против законопроект на Еврокомисията, за да бъде поискано неговото оттегляне.
 
ЕС потвърждава пред Лондон, че националната сигурност ще е политика, в която ЕС няма да се бърка на страните членки, както и че увеличаване на директната власт на Брюксел ще може да става само с промяна на основополагащите договори на Съюза.
 
4.       ИКОНОМИКА
 
В същия ключ е и искането ЕС да управлява по-разумно икономиката си, която наскоро отстъпи световното си лидерство на Китай, като обърне повече внимание на конкурентоспособността, намали бумащината за малките фирми, на които тя се крепи и води по-активна търговска политика с останалия свят. Това искане е логично и Лондон може да получи само аплодисменти, че насочва вниманието към завехналата конкурентоспособност на европейската икономика. В краткосрочен план това не е добра новина за българската, тъй като тя е твърде енергоемка и трудоемка, а по иновации сме последни в ЕС, както през 10 г., когато се присъединихме, така и сега. Колкото европейската икономика върви по-бързо, толкова, без целенасочена национална политика, изоставането ни ще се увеличава. Но в дългосрочен план ускоряването на Европа, е в полза и на българите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase