Проблемът с това цял живот да се преструваш на палячо е, че в един момент хората започват да вярват, че си такъв.

През април, когато възможността Великобритания наистина да гласува за излизане от Европейския съюз изглеждаше твърде невероятна, два вестника поръчаха анкета, за да разберат с коя политическа фигура читателите искат най-много да вечерят, припомня Дон Дейвид Гатънплан за The New York Times.

Борис Джонсън, който се обяви в подкрепа на Brexit, бе победител в проучването, и то с голяма разлика - 38% от респодентите казаха, че предпочитат неговата компания спрямо 18% за лидера на лейбъристите Джереми Корбин и само 12% за министър-председателя Дейвид Камерън.

Въпросът днес е дали много от тях са променили мнението си, тъй като господин Джонсън – или Борис, както е известен навсякъде, вече изглежда по-скоро като онзи тип компания, който би поръчал скъпо ястие и най-доброто вино в менюто и после ще излезе, оставяйки другите да платят сметката.

Преди десетина дни Великобритания бе петата най-голяма икономика в света. До преедния уикенд, когато британците вече бяха гласували с 52% към 48% да излязат от Европейския съюз, страната спадна до 6-та позиция в класацията след Франция. Камерън, който заложи политическото си бъдеще на карта с вота, подаде оставка.

Мнозина смятаха, че негов наследник може да се окаже именно Борис Джонсън. 

Разрушителният рус образ на кампанията за напускане бе възприеман за министър-председател в изчакване след завръщането си в парламента през миналата година. Той и Майкъл Гоув – подобно на Джонсън и той е журналист, присъединил се към партията на торите, бяха интелектуалните лидери на кампанията, като до голяма степен се очакваше да станат част от правителството – Джонсън да е премиер, а Гоув – финансов министър.

Оказа се, че представите на Гоув са малко по-различни.

В сряда съпругата на Гоув – Сара Вайн, която е колумнист за The Daily Mail, неволно пусна свой мейл, с който показа недоверието си към Джонсън. „Трябва да имаш конкретни уверения от Борис, иначе не може да гарантираш подкрепата си“, увещава тя съпруга си. Тя му напомня още, че както Пол Дакър – влиятелният редактор на The Mail, така и Рупърт Мърдок „инстинктивно не харесват Борис, но се доверяват на твоите способности дотолкова, че да подкрепят екип Борис - Гоув“.

Въпреки това в колонката си същия ден Вайн не подсказва по никакъв начин, че Гоув има план да измести Джонсън като фаворит за следващ лидер на консерваторите и министър-председател. Същото едва ли може да бъде казано за Борис, чиято амбиция е толкова широка, колкото и неблагоразумието му.

Ролята му на клоун все пак бе от голяма полза за Джонсън. Той си създаде един тип буфер от обществено снизхождение към личността си, докато планираше следващия ход в кариерата си. Младият репортер, който бе уволнен от The Times през 1988 г. за фалшифициране на цитат, стана редактор в The Spectator през 1999 г.

Колумнистът на вестника, който през 2002 г. пишеше с презрение за политиците, стана кмет на един от най-разнообразните и космополитни градове в света през 2008 г.

Междувременно се оказа и баща на две избрачни деца. През 2013 г. апелативният съд го порица за „безотговорното“ му поведение на „женкар“.

Не можем да кажем, че не бяхме предупредени, пише Гатънплан. Когато Джонсън пое The Spectator, неговият приятел и биограф – политическият журналист Андрю Гимсън, отбелязва, че това е било все едно „да се даде ваза от династията Мин в ръцете на маймуна“. Някак обаче нито палячовщината му, нито скандалите го забавиха. Просто Борис си беше Борис.

Той дори се измъкна чист въпреки забележителната промяна на позициите си по отношение на Brexit: от „меко балансиран“ през февруари през изцяло за излизане през април до последната си колонка след референдума за The Daily Telegraph, в която уверява читателите, че „Великобритания е част от Европа и винаги ще бъде“.

В четвъртък сутринта, след като унищожи политическата кариера на стария си съученик Камерън, разби британската икономика и вероятно разцепи Великобритания, Джонсън обяви, че няма да остане, за да оправи бъркотията, която той самият сътвори. Неговият някогашен съюзник – Гоув, реализира преврата, обявявайки собствената си кандидатура за лидер на консерваторите: „Борис не може да предостави лидерството или да изгради екипа за задачата, която предстои“.

До вчера Джонсън сякаш имаш способността да изпревари скучните факти и лошата реклама, като може би само Доналд Тръмп успяваше да го задмине в това. Борис скоро няма да бъде министър-председател на Великобритания, може би и никога, но какво тогава следва оттук нататък?

Раздяла с британската политика звучи като доста добра идея. Макар че се отказа от американския си паспорт, за да избегне плащането на данъци, Джонсън всъщност е роден в Ню Йорк. Може би Тръмп ще го вземе като подгряващ изпълнител – или пък дори като кандидат за вицепрезидент. 

Още по темата - в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase