Хвален или ненавиждан, бившият френски президент от десницата Никола Саркози, който вчера обяви кандидатурата си за президентските избори през 2017 г., е политически ветеран със страховита борбеност, чието желание да се върне на власт не можаха да обуздаят нито противници, нито съдебни дела.

Победен през 2012 г. от социалиста Франсоа Оланд, 61-годишният бивш държавен глава се готви от месеци за завръщането си на политическия ринг, макар че съперникът му дори още не се е кандидатирал официално.

Той ще трябва първо да отстрани другите претенденти в собствения си лагер, залагайки на силно дясна кампания, фокусирана върху "авторитета на държавата" и "националната идентичност", с още по-втвърдени предложения след джихадистките атентати това лято.

Това позициониране, в унисон с позициите от края на президентския му мандат, съблазнява активистите от неговата партия "Републиканците", но му коства недоверие на умерените в собствения му лагер и явна враждебност на левицата. Според неотдавнашно проучване на общественото мнение 86 процента от близките до социалистите избиратели са откровено враждебни към евентуално преизбиране на Никола Саркози.

Противоречивият му имидж се дължи и на стила му - борбен според почитателите му, избухлив според критиците му, които го обвиняват, че не се контролира в изказванията си, както през 2008 г., когато каза: "Разкарай се, нещастник!" на човек, отказал да се ръкува с него.

"Никола Саркози изпуска нервите си. Да си хладнокръвен пред лицето на заплаха не означава да изпадаш в популизъм", каза през юли министър-председателят Манюел Валс, когато бившият президент предложи да се излезе от "рамката" на сегашното законодателство с цел по-ефективна борба срещу джихадистите.

"Когато се самоанализирам, се тревожа, но като се сравня с другите, се успокоявам". Това признание, направено в интервю в края на септември 2014 г., свидетелства до каква степен Никола Саркози никога не се е съмнявал в способностите си.

От 2012 г. насам бившият президент упорито пренебрегва призивите да даде отчет за "наследството" от петгодишното му управление. Той смята, че то е критикувано несправедливо и не се колебае да заяви по-конкретно, че е "спасил Европа, ако не и света, от голяма криза през 2008 г."

Саркози не пести убийствени коментари за противниците си. Публично например, когато обобщи управлението на Франсоа Оланд като "безкрайна поредица от лъжи". И задкулисно, както разкриха двама журналисти в книгата си "Да си остане между нас", изброяваща жлъчните му откровения.

По отношение на приемника му в Елисейския дворец: "Той няма вкус, яде пържени картофки".

За съперниците си от десницата той също има хапливи думи. Например за Ален Жюпе, основният му съперник на първичните избори през ноември тази година: "Той е с 10 години по-стар от мен. В сравнение с него минавам за младеж".

Роденият на 28 януари 1955 г. Никола Саркози, дребен брюнет със сини очи, страстен почитател на футбола и колоезденето, е нетипична фигура за френската политическа класа.

Адвокат по професия, той нито произхожда от висшата буржоазия, нито е възпитаник на престижните висши училища като повечето представители на френския политически елит. Син на унгарски имигрант, отгледан от майка си и дядо си грък, Саркози често е казвал, че е "френско момче със смесена кръв".

Изключително амбициозен, той "не се съмнява в нищо и най-вече в себе си", каза веднъж за него предшественикът му, президентът Жак Ширак, първият му ментор.

Станал само на 28 години кмет на богатото парижко предградие Ньойи сюр Сен, на 34 години депутат, а на 38 - министър, Саркози преминава през всевъзможни перипетии - сензационни успехи, предателства, политическа изолация - преди да бъде избран за държавен глава на 52 години, при първото му кандидатиране през 2007 г.
През петте години на управлението си, тласкан от волунтаризма си, той ангажира Франция във военни интервенции в чужбина (Кот д'Ивоар, Либия).

Медийният интерес към него се дължи и на женитбата с бившата манекенка, вече певица, Карла Бруни. Критикуван за вкуса към лукса и излагането на показ на личния живот, Саркози е първият френски президент, който по време на мандата си се е развел, оженил се е отново и му се е родило дете - четвърто.

Обект е на няколко разследвания, главно във връзка с финансирането на предизборната му кампания през 2012 г., четири от тях прекратени, две продължаващи. Заплахата от съдебен процес, засега забавяна от многобройните обжалвания, би могла да попречи на амбициите му.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase