Отворените граници олицетворяват свободата и напредничавото мислене за много европейци, но те все повече започват да приличат на Ахилесовата пета на континента, пише Асошиейтед прес.

Заподозреният №1 за тероризъм в Европа прекоси най-малко две държавни граници миналата седмица въпреки международното издирване за залавянето му и беше открит само по случайно стечение на обстоятелствата при рутинна полицейска проверка в предградие на Милано.

Съпътстваното от грешки преследване на предполагаемия извършител на атентата срещу берлинския коледен базар Анис Амри е само един от примерите за пропуски в трансграничната сигурност в последно време, наливащ вода в мелницата на националистите, които не искат повече европейско единство. Екстремисткото насилие, твърдят те, е прекалено висока цена за свободното движение на хора.

Защитниците на Шенгенското пространство за свободно движение отстояват тезата, че пропуските в сигурността показват нужда от повече сътрудничество между европейските правителства, дори от общи въоръжени сили - а не от нови бариери. Тесногръдият навик да не се споделят разузнавателни информации между вековните граници е част от проблема, смятат те.

Но тези аргументи са критикувани от хора като крайнодесния лидер Марин льо Пен, която се надява да спечели президентските избори във Франция през май.

"Митът за тоталната свобода на движение в Европа, в който моите опоненти са се вкопчили така силно преди предстоящите президентски избори, трябва да бъде окончателно погребан. Залогът тук е нашата сигурност", каза тя в петък, окачествявайки Шенгенската зона за свободно движение като "тотален крах в областта на сигурността".

Това изправя пред проблем идеолози на Европейския съюз като германския канцлер Ангела Меркел, които ще се явяват на избори догодина.

Позицията на Меркел в защита на ЕС и радушният прием, който тя оказа на бежанците от войната в Сирия, отначало минаваха за актив и свидетелство за моралния й авторитет. Днес обаче, предвид възхода из цяла Европа на антиимигрантските и антисистемни настроения, те заплашват да се превърнат в пасив.

Безброй хора ежедневно пресичат границите на 26-членната Шенгенска зона благодарение на 31-годишна система, обхващаща територия с население от близо 400 милиона души и драстично повишила равнищата на търговията и перспективите за заетост в най-голямата колективна икономика в света.

Шенген е стожер на система, замислена да предотврати нови световни войни, но натискът, на който е подложена в последно време, не спира да нараства. Докато държавите от ЕС спореха как да овладеят миграционния поток миналата година, някои страни на изток издигнаха отново огради по границите си и извадиха наяве слабости на съюза.

Германската крайна десница настоява за затваряне на границите на Германия. Консерваторите на Меркел предлагат да бъдат създадени "транзитни зони" в пограничните райони, в които мигрантите да бъдат държани, докато се потвърди самоличността им, като по този начин по-лесно ще могат да бъдат задържани и лица, подлежащи на депортация, преди да бъдат връщани в родните си страни.

Атентаторът с камиона от Берлин Амри болезнено напомни как ислямски екстремисти използват отворените граници на Европа, за да атакуват принципите на толерантността, които тези отворени граници трябва да олицетворяват.

След като емигрира незаконно от Тунис през 2011 г., той е вкаран в затвора за опожаряване на център за задържане на мигранти в Италия. Когато излиза на свобода, опитите да бъде депортиран в родината му удрят на камък по бюрократични причини. Впоследствие заминава за Швейцария, а после и за Германия, където очевидно е попаднал под влиянието на радикална мрежа, за която се смята, че е извършвала вербовъчна дейност в полза на групировката "Ислямска държава".

Въпреки че в Германия молбата му за убежище е била отхвърлена миналото лято и той е бил определен като потенциална терористична заплаха, властите търпеливо са изчаквали колегите им в Тунис да издадат необходимите документи, за да бъде депортиран.

Точно когато процедурата по неговото връщане в родината му се е финализирала миналия понеделник, както се предполага, Амри е отвлякъл камиона и се е врязал с него в празничното множество на коледния базар в Берлин, убивайки 12 души и ранявайки десетки.

В продължение на три дни той се е изплъзвал на международната хайка за залавянето му, както изглежда, промъквайки се във Франция - вероятно с пистолет у себе си - а после и в Италия, преди да попадне на рутинната проверка в околностите на Милано, където загина при престрелка с полицията.

Германия, Франция и Италия не могат да обяснят как е избегнал полицейските мерки за залавянето му.

"Да се придвижиш от една страна в друга в Европа е лесно, особено за някого като Анис Амри, който е живеел в Европа от няколко години" и е знаел кои граници са лесни за преминаване", каза говорителят на туниското министерство на външните работи Бурауи Лимам.

Франция е поставена в най-неудобно положение. Мерките за сигурност там са изключително завишени поради действащото от миналата година извънредно положение, а и французите са изключително обезпокоени за сигурността във влаковете, след като американски пътници осуетиха атентат във влак от Амстердам за Париж през 2015 г.

Въпреки това президентът Франсоа Оланд е бил в алпийския град Шамбери същия ден, когато се предполага, че Амри е минал през гарата на това населено място на път за Италия, незабелязан нито от гранична охрана, нито от някого от антуража на държавния глава по сигурността.

На следващата сутрин, докато италианската полиция идентифицираше тялото на Амри, френският министър на вътрешните работи посети парижка гара, за да представи взетите крути мерки за сигурност в транспорта за празничните дни.
Френската крайна десница и консервативната опозиция заговориха за небрежност от страна на социалистическото правителство.

"Как е могъл този човек да влезе в Европа, без да бъде наблюдаван? Как е могло да допуснем той да се установи в Европа?", попита Ерик Сиоти, депутат от консервативната формация "Републиканците".

И което е по-лошо - това не става за пръв път.

Миналата година, часове след като екстремисти от "Ислямска държава" убиха 130 души на различни места в Париж, основният заподозрян Салах Абдеслам избяга в Белгия въпреки засилените проверки както на френската, така и на белгийската граница. На властите им отне четири месеца да го открият. Освен това Абдеслам, френски гражданин, е минал през италианското пристанище Бари по време на пътуване до Гърция през август 2015 г., няколко месеца преди атаката.

А през 2014 г. Мехди Немуш уби четири души в Еврейския музей в Брюксел, след което отишъл във Франция и пътувал до Марсилия, преди да бъде арестуван при полицейска проверка.

Сигурността и миграцията ще бъдат основни теми на изборите догодина в Германия, Франция и Холандия, три от държавите съоснователки на ЕС. А сходни страхове може да се превърнат в основен аргумент за искане на предсрочни избори от опозицията в Италия след неотдавнашната политическа криза.

Водачът на антиимигрантската италианска партия "Северна лига" Матео Салвини призова в събота за затваряне и засилен контрол на европейските граници след атентата в Берлин.

"Не искам да се стигне до още две-три кланета, преди Европа най-накрая да се събуди", каза той.

Един от кандидатите на вътрешните избори на френската левица следващия месец - Венсан Пейон, призова да бъдат въведени единни европейски правила за границите, отбраната и разузнаването. "В момента цяла Европа е атакувана", заяви той.

Крайнодясната партия "Национален фронт" на Льо Пен иска "Франция да си върне напълно своя суверенитет", което по-скоро изключва наднационални действия.

Сега, когато европейците пътуват за празниците и много от тях ще преминат през различни държавни граници, без никъде да им се налага да показват паспорт или да обменят валута, хората се питат: струва ли си всичко това?

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase